Организираната престъпност в Западните Балкани: война за пристанища, наркотици и Северно Косово

Избрано 22.05.2019 11:18

В края на 2018 г. демонстранти в Албания, /Северна/ Македония и Сърбия започнаха да излизат на улиците. Причина за демонстрациите бяха гняв и недоволство от корупцията и организираната престъпност, смятат членовете на Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност - мрежа от над 300 независими световни и регионални експерти със седалище в Женева.

Контрабандата на наркотици, оръжие и хора все още е главният проблем на Западните Балкани, се казва в последния доклад на Инициативата.

Като главен пример за едно от огнищата на престъпността изследователите посочват Северно Косово, но на картата на тази част от Европа има и примери, за които не се говори много - войната за пристанища в Черна гора, както и кражбите на автомобили в Сараево.

1. Контрабанда - наркотици, оръжие, хора

Разположението на Западните Балкани прави този регион особено привлекателен за трафик на наркотици, оръжие и хора, се казва в доклада. Регионът се намира между най-големия световен производител на опиум Афганистан и най-големия пазар на хероин - Западна Европа.

Западните Балкани се превръщат във все по-важен пункт за внасяне на кокаин в Европа, както и място за пране на незаконно придобити печалби.

Специалистите казват, че така нареченият Балкански маршрут е най-известен с контрабандата на хероин от Афганистан през Турция и Западните Балкани в Европейския съюз, докато Албания и Северна Македония са много важни точки за внасяне на кокаин от Латинска Америка в Европа.

И докато Балканите са транзитен регион за всички видове наркотици, същевременно те са главен снабдител с канабис, а Албания е най-големият производител на канабис в региона.

Все пак, добавят авторите на доклада, главната форма на организирана престъпност в Западните Балкани е контрабандата на цигари, застъпена най-много в Черна гора, където се произвеждат истински и фалшиви марки цигари, а после се пренасят контрабандно през пристанище Бар в различни страни от ЕС, Близкия изток и Африка.

Западните Балкани са и отправна точка за контрабанда на оръжие, наследено от войните от 90-те години, безредиците в Албания през 1997 г. и нестабилността в Македония през 2001 г.

Регионът е затрупан с оръжие, се казва в доклада.

2. Профил на огнището на престъпност: Северно Косово

Най-големият "кризисен триъгълник" според Инициативата е областта, съставена от част от Северна Македония, Косово и Сърбия, но най-добрият "профил на огнището на престъпност" според експертите е Северно Косово.

Тъй като в региона има много малко индустрия (действат главно малки предприятия), който и да контролира парите в тази икономика, базирана на помощи, той има голямо влияние.

За да оцелеят, предприятията зависят от връзките с политически покровители. За мнозинството хора, които живеят на север, далеч по-изгодно е да си осигурят достъп до държавните фондове, отколкото да работят нормално, се казва в доклада.

Тези обстоятелства подтикват към корупция и създават политическа икономия на зависимостта. Контрабандата разцъфтява до такава степен, че се смята за обичайна икономическа дейност, а мистериозните експлозии на бомби се възприемат като нещо съвсем нормално.

За период от 4 години там са подпалени 14 автомобила и 23 пъти са хвърляни взривни устройства срещу частни жилища и местни фирми.

Други градове, които са посочени в доклада като гранични възли на престъпността, са Суботица и Вършац в Сърбия, Биелина, Требине и Тузла в Босна и Херцеговина, село Чакор между Косово и Черна гора, както и Шкодра и Дуръс в Албания.

3. Бар, Будва и Котор: война за пристанища

Кървави размирици избухнаха през 2014 г. в черногорските адриатически пристанища за контрола на доходоносната търговия с кокаин (между другото) през тези пристанища, се изтъква в доклада.

Вълна от насилие на принципа "око за око, зъб за зъб" между Шкалярския и Кавачкия клан - наречени по села в община Котор - включваше убийства и използване на ескплозиви, бомби и снайпери, се казва в доклада.

Сблъсъците се разраснаха и в тях се замесиха много престъпни групи от Сърбия и Черна гора, заставайки на едната или другата страна.

Раздорите оставиха следи по цялото прекрасно черногорско крайбрежие, десетки мъртви в Черна гора и Сърбия (повечето от случаите останаха неразкрити), както и неконтролирано насилие в чужбина - за което свидетелства инцидент със стрелба във Виена през декември 2018 г.

Експертите споменават и Бар, в който през последните три години станаха пет убийства в мафиотски стил.

4. Сараево: кражба на автомобили

През периода от 2014 до 2017 г. в Сараево са отбелязани между 15 и 20 случая, при които крадци на коли при опит за бягство са стреляли срещу полицаи или са повредили полицейски коли, посочват от Инициативата.

Затова крадците на автомобили се смятат за най-опасните престъпници в града.

През 2017 г. всеки ден е бил краден поне по един автомобил, се казва в доклада, а сред тях има дори и автомобили на местната полиция, на Държавната агенция за разследване и защита и на министерството на отбраната.

Печалбата, осъществена от тези кражби през последните 15 години, се оценява на 50 милиона евро, което прави тази форма на престъпност и една от най-доходоносните в страната.

Бъдещи проблеми: Задният двор на ЕС за шпионаж и кибернападения

Трудно е да се предвиди къде в Западните Балкани ще бъдат създадени бъдещи огнища на организирана престъпност, но от Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност мислят, че има няколко неща, на които трябва да се обърне внимание.

Макар да звучи парадоксално, от организацията смятат, че развитието на различни области в региона съдържа потенциална опасност от използване на големи проекти за нечисти цели.

Големи автомагистрали се строят от Бар до Белград и от албанските пристанища до Косово (известни като автомагистрала Албания-Косово, автомагистрала Дуръс-Кукъс или Патриотична автомагистрала). Планирано е Адриатическо-Йонийската магистрала да върви от Северна Гърция чак до хърватската граница със Словения.

Тези проекти може да имат много положителен ефект за търговията и привличането на по-голям брой туристи в региона. Пътищата обаче могат да влияят и на маршрутите за контрабанда, като повишат ефикасността или на контрабандистите, или на полицията. Същевременно тези проекти сами по себе си създават възможности за престъпна дейност (чрез търговете за строителство) и за корупция на най-високо политическо равнище.

Трябва да се обърне внимание и на опасността от престъпност в киберпространството.

През 2018 г. трима души от Балканите (от Албания , Косово и Сърбия) бяха осъдени, заедно с още 33 души от други страни, за връзки с международна мрежа за кражба на самоличност, наречена Инфрод, която продавала информация от крадени кредитни карти в "тъмната мрежа".

Това е само върха на айсберга. От организацията мислят, че има риск този регион да стане "дигитална сляпа точка" на ЕС и своеобразен "заден двор" за кибернападения и шпионаж в ЕС. /24chasa.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911