Владимир Зарев: Българите живеят във виртуален свят, в който не четат, а си чатят

Избрано 15.05.2019 09:07

„Няколко поколения българи от деца живеят в един измислен, нереален, и още по-страшно – в един виртуален свят. Те не четат, а си чатят, не чувстват, а си чатят, не осмислят, а си чатят, запознават се като си чатят, защото така е по-лесно да отблъснеш другия и е по-безболезнено, ако сам бъдеш отблъснат от другия“. Това заяви в интервю за БГНЕС писателят Владимир Зарев. В столичната книжарница „Гринуич“ се състоя премиерата на най-новата му книга „Чудовището“.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с Владимир Зарев.

БГНЕС: Г-н Зарев, днес е премиерата на новата Ви книга с на пръв поглед провокативното и стряскащо заглавие “Чудовището”. След “Битието”, “Изходът”, “Разруха”, “Законът” как стигнахте до “Чудовището”? Кое е то и дали читателите ще имат сетива да го разпознаят?

Владимир Зарев: Отдавна замислям да напиша роман за преклонната възраст, но не мрънкав и изпълнен със самосъжаление, а текст за равносметката в човешкия живот, за непрестанната борба между житейския опит и житейската умора, между духа и тялото, ако щете книга за величието на старостта. Защо нарекох този си роман „Чудовището“? Първо, понеже самата старост е особен вид чудовище, което ни сграбчва и постепенно ни отнема, което ни унижава, често ни превръща в самотници и най-сетне ни убива. По-сетне, защото всички ние сме ангели, в които скрити дебнат всякакви по-малки и по-опасни чудовища. И най-сетне, защото ние сме заобиколени с множество наизскочили из тъмата на несправедливостта чудовища.

В романа например аз изразявам своята вяра, че Антихристът вече е слязъл на Земята, че той може да не е конкретна личност, а някакво явление. За мен Антихристът е Интернет във всичките му безкрайни, всепроникващи и най-вече обсебващи форми. Влезте в метрото, в автобуса, в трамвая и ще се убедите, че хората не се виждат помежду си, а са се вторачили в своите айфони и чатят. Те не искат да се познават, най-вероятно се страхуват от околните или не ги забелязват, те желаят да си пишат бързи и безсмислени глупости. Същото е на улицата, в киното, в училище, в ресторанта, в домовете, на сватба, на погребение. Няколко поколения българи от деца живеят в един измислен, нереален, и още по-страшно – в един виртуален свят. Те не четат, а си чатят, не чувстват, а си чатят, не осмислят, а си чатят, запознават се като си чатят, защото така е по-лесно да отблъснеш другия и е по-безболезнено, ако сам бъдеш отблъснат от другия. Задавам си въпроса възможно ли е човек да има сто, двеста, петстотин приятели? Та приятелството е като любовта, то е сложен емоционален избор. Аз мога да уважавам хиляди хора, но между тях приятелите ми са пет, шест бавно и търпеливо отличени от мен сродни души.

Някои области на това безбрежно и хищно виртуално пространство подстрекават егоизма, омразата и насилието, дават път на воайорството, на порнографията и всякакви човешки низвержения, самото познание в интернет не е духовно преживяване, не е форма на лично откритие и съпричастност, а е информация. Сдъвкана, лесна, скучна информация. Виртуалният свят и информацията са заместител на всичко. Много скоро те ще са проблем не по-малко същностен и страшен от стоварващите се над човечеството климатични промени.

БГНЕС: Мнозина критици и читатели Ви определят като съвременен класик, който разгръща повествованието в епични платна, различни епохи и възлови исторически периоди за страната ни, включително и днешния. Кой е Вашият ориентир в сложното и опасно време, в което живеем?

Владимир Зарев: Знаете ли, в момента в книжарниците се продават десет мои романа. Половината от тях са писани преди 10 ноември 1989 година Двете части от епичната ми трилогия „Битието“ и „Изходът“, а също „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“, но тези книги продължават да се купуват, което означава, че продължават да вълнуват читателя. Това означава, че в тях освен множество човешки съдби аз съм разказал Истината, истината за онова време, в което щедро ни обещаваха светло бъдеще, но ние все по-ясно разбирахме, че то е изпълнено с постоянна принуда над личността, с откровено насилие. Романите написани след демократичните промени „Разруха“, „Светове“, „Орлов мост“, третата част от трилогията „Законът“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“ също освен интересни човешки съдби разказват истината за нашия несвършващ, мъчителен преход, в който беше корумпирана имунната система на всяка държавност – полицията и съдебната система, в който демокрацията бе умишлено и пагубно подменена с една обгрижвана от всички политически партии анархия. Анархия, която позволи да бъде ограбен и най-лошото обезсмислен труда на няколко поколения българи, в която политиката се превърна в най-сигурния и доходоносен бизнес и цялото общество е безжалостно корумпирано. Важно е да се пише талантливо, умно и красиво, но важно е художествената литература да разказва Истината колкото и болезнена да е тя.



БГНЕС: В новия си роман описвате една невъзможна любов. Но дали в нашия свят повсеместно любовта не става невъзможна? Заради преподредбата на ценностите и появата на нови нравствени алгоритми, немислими в края на миналия век, а дори и в първото десетилетие на сегашния? Не са ли вече на изчезване нормалните отношения между мъжа и жената, както и автентичните емоции между тях?

Владимир Зарев: Любовта е навярно най-вълнуващото, най-значимото човешко преживяване. Тя ни спасява от самотата и житейското безсмислие, но най-вече от нас самите, от собствения ни вроден и неизтребим егоизъм, от всемогъществото на собственото ни его. Колкото и да звучи абсурдно, любовта е форма на несвобода, този, който е влюбен, е зависим от другия човек, но това е една вдъхновяваща, красива, щастлива, разбира се понякога жестока и фатална несвобода. Що се отнася до моя роман, всъщност любовта е основната му и най-вълнуваща тема. Необичайната среща между младата, умна и красива журналистка и възрастния писател е преднамерена и опасна, тя е нежелана от него. Двамата всъщност са жертва на „невинната вина“, тях ги свързва нещо жестоко и съдбовно, което се е случило с други хора и в друго време, но сякаш като бумеранг се завръща при тях и променя живота им. Тайнствената омраза ще е това, което ще ги свърже, невероятната и магическа любов е това, което ще ги раздели.

БГНЕС: Предполагам, че очаквате смислена дискусия след прочита на “Чудовището”. От какво искате да предпазите читателите на новия си роман?

Владимир Зарев: Светът, в който живеем е веществен и реален, той съществува, но сякаш се намира в състояние на особен полусън. Вземете едно случайно дърво, то сякаш е заспало, него го има и го няма едновременно. За да бъде събуден този унесен в себе си свят той трябва да бъде посочен, да бъде назован. С помощта на Словото писателят прави точно това, той разбужда света, превръща простото съществуване в битие, а по-сетне битието в национална памет. За жалост писателят не може да предпази читателя от нищо, той е в състояние единствено да сподели себе си и да се опита да превърне протичащото в национална памет. /БГНЕС

——————-

Владимир Зарев, писател, емблематичен автор в съвременната българска литература, разказвач от европейски ранг. Написал е над 18 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовия роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Орлов мост” и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава интервюта и публикува стотици коментари по актуални теми от обществения живот. През 2013 г. излиза ТВ сериал „Дървото на живота“, екранизация по романа му „Битието“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. Владимир Зарев е син на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и съпруг на поетесата и драматург в Народния театър „Иван Вазов” Мирела Иванова.
CHF CHF 1 1.99351
GBP GBP 1 2.28037
RON RON 10 3.93361
TRY TRY 100 5.60402
USD USD 1 1.80827