Франция поема ръководството на Съвета на Европа на 17 май с деликатната задача да изведе паневропейската организация за защита на правата на човека от кризата с Русия, която навлиза в критичен период.

Франция не е заемала поста от 22 години. Предвид ротационното шестмесечно председателство на 47-те държави членки, които се редуват по азбучен ред, случаят е относително рядък. По една календарна случайност това председателство се очертава решаващо.

"Председателството ни ще започне в деликатен за организацията момент", признава Жан-Батист Матеи, постоянен представител на Франция в Съвета на Европа.

Създаден, за да вдъхне нов живот на човешките правя в един опустошен от войната континент, Съветът на Европа празнува своята 70-а годишнина, като това е повод да си припомним неговите успехи (на първо място сред които е Европейският съд за правата на човека), но също така и трудностите с бюджета и с функционирането, които изпитва.

На 25 юни Парламентарната асамблея на Съвета на Европа ще избере новия генерален секретар на организацията, който ще стане приемник на норвежеца Турбьорн Ягланд. За поста има двама основни претенденти: белгийският вицепремиер Дидие Рейндерс и хърватската министърка на външните работи Мария Пейчинович Бурич.

Тези избори обаче може да маркират повратна точка в кризата между Съвета на Европа и Русия.

За да санкционира анексията на Крим от Москва, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) лиши през 2014 г. от право на глас парламентаристите от Русия. Москва реагира с "политика на празиня стол" - руските представители спряха да присъстват на заседанията на асамблеята, а от 2017 г. Русия повече не плаща вноската си от 33 милиона евро в годишния бюджет на Съвета на Европа, създавайки заплаха от съкращения на персонала и дейностите на институцията.

Поради отстъствието на руските парламентаристи от банките на ПАСЕ, те от пет години не гласуват нито за избирането на съдии в Европейския съд за правата на човека, нито на комисаря за правата на човека. Изборът на следващия генерален секретар на Съвета на Европа може да се окаже капката, от ще прелее чашата. Ако руснаците пак няма да могат да гласуват, Москва заплашва направо да напусне Съвета на Европа.

При тази хипотеза, близо 144-те милиона руски граждани ще бъдат лишени от възможността да се жалват в Европейския съд за правата на човека. "За тях би било драматична промяна, ако вече по никакъв начин не бъдат свързани с европейския правов ред", заяви пред Франс прес Турбьорн Ягланд.

"Съветът на Европа се нуждае от Русия, също както и Русия, и руснаците се нуждаят от Съвета на Европа, което означава, че нейните права на държава членка трябва да бъдат зачитани, но също така и че Русия трябва да спазва задълженията си по отношение на институцията", предупреди френският президент Еманюел Макрон.

Крайно време е да се намери решение, което задоволява Москва, без да ощетява държави като Украйна и балтийските страни, които говорят за руски "шантаж", и без да се създава впечатление, че валидира анексията на Крим, определена като "незаконна" от Съвета на Европа.

Финландия се надява да предаде председателството на Франция, получавайки съгласието на всички страни членки за нова вътрешна процедура на 17 май по време на заседание на комитета на министрите на Съвета на Европа в Хелзинки.

"Това е крачка в правилната посока, но не можем да гарантираме, че ще доведе до решение до юни", предупреди Жан-Батист Матеи.

Освен руския въпрос, Франция си е поставила три приоритета за своето председателство. Първият е свързан със "сърцевината на дейността" на Съвета на Европа - укрепването на европейската система за защита на човешките права. Париж ще постави също акцент върху борбата срещу насилието над жени и срещу расизма и нетолерантността.

Освен това Франция иска да подтикне Съветът на Европа "да се адаптира към съвремеността", като обърне внимание на предизвикателствата пред човешките права и правовата държава, поставени от напредъка на цифровизацията и изкуствения интелект. /БТА