По някаква извратена ирония, точно на 8 март, в Ловеч се сбиха Барбара и Франческа. Хванаха се за косите, предполага се заради момче. Седмокласничката Барбара е известна с проявите си на агресия в училището. Водят я със специални образователни потребности, майка Севда ? не е съгласна, детето просто имало "нерви". Всъщност тя няма и как да знае какво точно му има на детето, защото на практика го отглежда училището, в което пребивава ежедневно от 8 до 16 часа. Учителите правят каквото могат, с момичето работи ресурсен специалист, който единствен може да реагира адекватно на "нервите" на Барбара. Колегите му действат първосигнално - като възпитателя Георги Димитров, който дори беше арестуван заради употребеното насилие над момичето (нанесе му няколко удара в опит да го откопчи от съперничката). Бившият борец подаде оставката си и разказа, че в същия ден тийнейджърката се е сбила с още няколко души, дори налетяла на учителка. Имаме майка, която очевидно няма капацитет да отглежда детето си, и училище, в което търпят агресията на Барбара, защото е със специални потребности. Имаме, разбира се, и видеоклип от боя - заснет и пуснат в социалните мрежи, както си му е редът напоследък.

Малките жени обаче не само скубят косите си, те раздават юмруци и ритници, както се случва дни по-късно в Габрово в едно друго видео. Спортистката обяснява на педагогическия съветник, че нямала намерение да избухва, била провокирана. Все пак си осигурява "оператор", който да заснеме "постиженията" ? и явно няма нищо против разпространението на кадрите. Те само утвърждават статута ? на войнстваща амазонка сред приятели и съученици. И на нея не ? е за пръв път. И нея търпеливо я понасят връстници и учители.

Най-шокиращото доказателство за дремещата у тийнейджърките агресия обаче е случаят в пловдивското училище. Покрай него разбрахме, че дъвката може да бъде сериозен мотив да те наръгат с нож. Една десетокласничка прави забележка на друга, че много мляска: "Стига си мляскала, ма!" - последната се засяга. Конфликтът ескалира. Намесва се педагогическият съветник в училището. Никакъв ефект. В крайна сметка обидената ученичка взема нож от столовата (с лъжата да си обели ябълка) и наръгва приятелката, с която се псуват през целия ден, при това толкова вулгарно, че след това ги е срам да повторят какво са си казали пред разследващите.

Какво се случва с момичетата? Каквото и с момчетата. От години констатираме, че агресията сред децата нараства. Пишат се стратегии, имаме визия по проблема и дори пътна карта как да го решим. Училищата вече са "оборудвани" с психолози и педагогически съветници и въпреки това няма тенденция на спад в проявите на агресия, която и дори нараства сред момичетата.

Има някои общи неща в трите случая. Девойките са пренебрегвани от родителите си, а отглеждането им е оставено на училището. А пренебрегването, както разбрахме от Националната програма за превенция на насилието сред децата 2017-2020, е вид насилие и е "доказателство за неуспеха на родителя да осигури развитието на детето си".

Второ, училището не е в състояние адекватно да реагира на проявите на агресия, защото няма ефективни инструменти да им въздейства. В общия случай ученичките са порицани и с тях продължават да работят с противоречив успех педагогически съветници и психолози. Крайни мерки като изключването се прилагат изключително рядко, не е хуманно и винаги може да бъде атакувано от НПО-та и медии. Училищните ръководства разполагат с възможности като индивидуално обучение и преместване в друг клас, които също до момента не са приложили, вероятно притеснени от възможни обвинения в непедагогичност. В един от случаите имаме дори дете със специални образователни потребности. Нали си представяме какъв вой ще настане, ако такова дете бъде отстранено?

Трето, децата живеят в интернет. Там градят статуса си сред връстниците. Там си създават конфликти и пак там разпространяват видеа с "подвизите си". Възможността да видиш и качиш видео с каквото и да било съдържание, без да бъде цензурирано, значително увеличава вероятността да бъдат популяризирани негативни модели на поведение. Подготвяш си публика, осигуряваш си някой да снима, жертва винаги ще се намери и после пускаш в мрежата горещото видео. Така утвърждаваш статута си на корава кучка.

Защо беснеят амазонките?

Да се върнем на родителите. Проучване сред подрастващите, публикувано през 2012 г., показва високи нива на агресия при момичетата още на 8-9 годишна възраст - 50%, срещу 56% при момчетата на същата възраст. Друга констатация на изследването е, че агресията при момичетата е най-силно изразена в интервала 15-17 години и многократно се увеличава в сравнение с предишни периоди. С напредване на възрастта момичетата стават по-агресивни от момчетата.

Обяснение може да бъде намерено в данните на Агенцията за социално подпомагане, цитирани в Националната програма за превенция на насилието сред децата 2017-2020. През 2015 г. в Отделите за защита на детето са регистрирани общо 1839 случая на насилие срещу деца - 930 срещу момчета и 935 срещу момичета. Преобладава физическото насилие - в 733 от случаите. Следва психическото насилие - 406 и пренебрегването - 406. 1224 от проявите на насилие са регистрирани в семейството. Най-честият извършител на насилие е майката - в 587 от случаи, в 481 - бащата. Значително по-рядко насилието над дете се извършва от друго дете - 262-а са регистрираните случаи, 107 деца са били жертва на насилие от друг близък.

Подобна е картината и според данните на лицензираните доставчици на социални услуги за деца, жетви на насилие, през същата година. Организациите са работили с 1213 деца. Това, което прави впечатление, е че най-много жертви на насилие при 8-11-годишните има сред момичетата - 264 случая, срещу 179 при момчетата. Нивото остава високо и при 12-16-годишните. Източникът на насилие, в повечето случаи, отново е в семейството.

Преди месец приключи общественото обсъждане на новата национална стратегия за детето 2019-2030 г. - "Всички права за всички деца". Дебатите по нея бяха основно около "криминализирането на педагогическото шамарче". Най-общо казано опитът стратегията да очертае принципите на възпитание, които трябва да следват родителите, и мерките, които държавата следва да вземе, ако не се справят, отпуши чесането на езици. Веднага беше направена аналогия с норвежката служба за закрила на детето Барневарн. По-подозрителните предрекоха повторение на "апокалипсиса" в Норвегия, която всъщност има едно от най-високите нива на раждаемост в Европа. Явно прииждащите към скандинавската държава емигранти не са много уплашени от нейния закон за закрила на детето. Разпространена беше дори петиция, според която стратегията олицетворява "буквално чистото зло". Авторите ? обещаха да се борят "до абсолютна победа над мафията, търгуваща с детска плът."

В платформата за обществено обсъждане и сега могат да се прочетат положителните отзиви на НПО-тата, които са участвали в писането на стратегията и критиките на НПО-тата, които не са участвали. Така приключи обсъждането на един от може би най-сериозните опити за превенция на насилието над деца.

Всъщност у нас все още се смята, че педагогическото шамарче е просто начин на припомниш кой къде стои в семейната йерархия. Щом така утвърждаваме статута си на родители, няма защо да се чудим, че от малкото момиченце, което е било пошляпвано с възпитателна цел, пораства тийнейджърка, която скубе коси, раздава юмруци и ритници, и публикува подвизите си в интернет. Също с възпитателна цел - да знаят съучениците й къде стои в училищната йерархия.

Източници:
– "Агресията сред подрастващите, през погледа на социалния работник", Тамара Цветкова, Медицински университет "Проф. д-р П. Стоянов", Варна, 2012г.
– Национална програма за превенция на насилието сред децата 2017-2020 г