Бившият депутат Станимир Илчев измисля нови думи, за да ги замени

Представяте ли си вместо “вето” да се казва “спир”, “гето” да се замени с “негдекът”, а “далавера” - с “гадосдел”? На пръв поглед звучи много нестандартно и дори абсурдно. Но е стъпка в изчистването на българския език от чуждици.

100 г. след акад. Александър Теодоров-Балан бившият царски депутат Станимир Илчев се е заел отново с трудната задача да измисля нови думи в българския език, с които да замени чуждиците.

След два мандата

в българския

парламент и един

в европейския днес

Илчев е пенсионер

и по-скоро страничен наблюдател на процесите, тъй като партията му НДСВ е извън Народното събрание. Но като такъв има повече време да следи речта на българите - било те политици, учени, общественици или експерти, и все повече се ужасява от използването на чуждици в ежедневната ни реч.

Признава си, че самият той често и по навик вмъква такива думи и в своите изказвания. Но в мига, в който се “улови”, бърза да ги замени с родни слова. И тъй като невинаги му хрумват подходящи, е започнал да пише свой речник.

Измисля си нови думи, които формира въз основа на смисъла и тълкуванието на тази, която иска да “преведе”. Ето например упоменатите по-горе: “вето” заменя със “спир”, защото един законопроект бива спрян; “гето” с “негдекът”, защото “къде, къде - негде правят своето кътче и селище”; “далавера” с “гадосдел” от гадна сделка.

Ето още от речника на Илчев:

База - ратище (от рат - войска и война, и ратник - войник)

Алтернатива - другизлаз (друг изход от ситуацията)

Абсурд - учидир (толкова голямо учудване се състои в нещо абсурдно, че то оставя трайна следа и диря в съзнанието)

Анонс - извест (известявам, обявявам)

Контекст - мислокръг (“в контекста на” означава точно в семантичния кръг на обсъжданата тема)

Консенсус - погода (спогождане, спогодба, погаждат се)

Рейтинг - местостъп (мястото, на което си стъпил)

Вот - сбор (защото събира гласовете)

Промоция - обслава (дава и? се слава)

Стартъп (начинаеща фирма) - ранзанят (ранен занаят)

Уикенд - седмокрай (края на седмицата)

Ъпгрейд - укреп (укрепвам или засилвам системата)

“Тези думи са неочаквани, част от тях будят автоматично или несъгласие, или смях. Но нека да помислим отвъд това какво следва - още по-голямо и неконтролирано нахлуване на чужди думи и цели словесни конструкции в езика ни. И той накрая ще бъде полуумъртвен”, критикува Илчев. И обяснява, че идеята за своеобразния му речник дошла спонтанно, но го обсебила трайно, дори

води разговори с

езиковеди по темата

“Езикът ни е сериозно застрашен - нахлуват чуждици, опростява се изказът с цел да се печели време, компютърният лексикон подменя живи думи от всекидневното общуване. Става дума за сериозни загуби на хубави звучни български думи”, обяснява царистът. Илчев не е езиковед по професия, но винаги е бил един от най-цветните оратори в политиката ни.

“Да, агресор съм в тази сфера, в която не съм специалист. И реших да кова думи, да възкресявам други и да съчетавам части от думи, които са далеч по-български, по-точни и изразителни”, обяснява той. Убеден е, че когато езикът страда, се променя и представата за самия живот. Дава пример с възвратния глагол “случвам се”. “У нас днес всеки говори с максимално натоварване на този глагол и отказ от използването на негови синоними. Стигнахме дотам интелигентни хора, напуснали големия град и отишли на село, да казват: “Аз съм в едно малко родопско село, защото тук животът се случва.” А амбициозни политици и експерти в своята област да казват, че “Неслучването на реформата в този сектор ще доведе до това да се случат еди-какви си неща”. А има глаголи като “ставам”, “състоя се”, “осъществявам”, възмущава се царистът.

Дразни се и недоумява как е възможно все по-често в езика да се използват толкова паразитни фрази и клишета като “в смисъл”, “впрочем”.

Възмутен е, че младите днес не могат да говорят, защото, забили погледи в телефон, таблет или компютър, те не общуват помежду си и просто няма откъде да формират добра езикова култура. Смята да се захване и с младежкия IT език, с новите т.нар. “компютърни” термини. Но първо трябва сам да се обучи на тази тема. Защото не крие, че е динозавър по отношение на новите технологии. Е, зарязал е старата пишеща машина, но не пише на компютър, а диктува, най-често на децата.

Телефонът му

е с копчета,

социалните мрежи са непознати за него и го ужасяват.

Като страничен слушател е ужасен и от нивото на депутатските дебати. Всички катастрофи за 12-те месеца на годината събрани заедно, са неизмеримо по-малки от езиковата катастрофа в българското Народно събрание. По-ярки и убийствени демонстрации на скудоумие, объркан словоред и отклонения от българските езикови модели не е имало досега, казва той.

Интересът му към езика е от детските му години. Израснал е в родното си село Равна гора в предпланините на Странджа. На мегдана често слушал разказите на старците за живота, някои от тях били участници във войните, други пътували по света. Освен това изчитал на един дъх всяка книга, която му попаднела -

баща му бил миньор

и от всяка заплата му

купувал по 1 книга

Така до VII клас имал библиотека почти колкото селското читалище - с над 100 тома. “Слушането на интересни разкази на хора с богат житейски опит и четенето на книги тренира, от една страна, сетивата ми за писаната реч, от друга - онази ниша в паметта ми, която ми позволява и до днес да възпроизвеждам цели текстове”, разказва Илчев. Наскоро изумил руски турист, на когото цитирал наизуст цял пасаж от “Тихият Дон” на Шолохов.

Освен с речника Илчев се е захванал и с друго важно дело - ще пише Харта на българо-македонските отношения към договора между двете страни. Идеята му е в нея да пише, че двете страни се споразумяват да насърчават всевъзможни форми на езиково сближаване. А самият той апелира нашите езикови специалисти да предложат на държавниците ни да се възстановят дублетните форми на съюзите с, със, в, във с частиците со и во. А на македонците да предложим “да спрат да се правят, че няма звук Ъ и да възстановят добрата буква Ъ”. Техният “език” е най-близък до нашия - няма падежи, 90% от речниковия състав съвпада частично или напълно, категоричен е бившият депутат.

Създал е и фондация

“Български свят” за

българите в чужбина

и корените на историята ни. Главен редактор е на списание “НАТО и България”. Не е загърбил съвсем и политиката - част е от триумвирата, който сега е начело на НДСВ, заедно с ексдепутатите Олимпи Кътев и Съби Давидов.

Това са само част от заниманията на пенсионера Илчев днес. Денят му протича между “офиса” - кварталната кръчма “При чичо Чайник”, където бистри политиката с приятели като художника Иван Кутузов-Кути, и “силовия кът” между блоковете (фитнесуредите на открито), където тренира с новите си млади приятели от квартала - Фая, Боби, Айдо, Ярето, Зоба и Главата.

100-процентово на вниманието му обаче могат да се радват само двете внучки - дъщерите на Владимир, големият син на Илчев и журналистката Светла Петрова. Дядо Стенли вече коментира с петокласничката Светла разликите между еволюция и революция. С 5-годишната Валентина пък четат приказки и играят на “Чичо доктор”. Стенли и Светла в момента ремонтират къща на село, където мечтаят да се преселят за постоянно. /24chasa.bg