Горанов: Приемането на еврото ще вдигне цените под 1%
България 11.03.2019 08:36
Фиксираният курс на лева ще се запази.
Въвеждането на еврото в България ще доведе до вдигане на цените с под 1%. Това се казва в отговор на финансовия министър Владислав Горанов на питане на депутатката от ГЕРБ Евгения Ангелова.
“В страните, които са се присъединили в последните години, или изобщо не се отчита увеличение на инфлацията от приемане на еврото, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0,3%, като основен принос за подобно увеличение
идва от
закръгляването
на цените от
продавачите
Дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под 1%”, посочва Горанов.
Той допълва, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (заведения, битови услуги и други), което съответно означава, че домакинствата и хората, които ползват тези услуги, в по-голяма степен могат да почувстват индивидуално инфлацията в по-голям размер.
Министърът казва още, че естествените процеси за увеличение на благосъстоянието и доходите в икономиката неминуемо ще водят до увеличение и на цените. “Когато един работник в хлебопекарна получава не 300 лв., каквато беше минималната заплата в края на 2014 г., а получава 560 лв. – нормално е тези по-високи трудови разходи да бъдат пренесени в цената на крайния продукт и респективно да бъдат отнесени по цялата верига на себестойност. Така че колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените”, посочва Горанов.
В отговора си той казва, че
приемането на
еврото не е
едностранно
желание на
България,
а задължение по договора за присъединяване към ЕИС, но няма конкретна дата кога да стане това.
Влизането във валутния механизъм било политическо решение и зависело от склонността на държавите членки за разширяване на еврозоната. България вече повече от 20 г. била в режим на постоянна готовност - с въвеждането на режима на паричен съвет и фиксирането на курс на лева към еврото, с което икономиката ни приемала в голяма степен политиката на ЕЦБ, както и ефектите – позитивни и негативни, от участието на България в бъдещо членство в еврозоната.
За да станела част от еврозоната, страната ни трябва да покрие определени критерии. От гледна точка на степента на готовността ни за присъединяване към еврозоната
България
покривала 4 от
5-те технически
критерия
- инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент.
С присъединяването ни към валутния механизъм ERM (чакалнята на еврото - бел. ред.) ІІ ще изпълним и петия критерий, който за България, имайки предвид механизма на функциониране на фиксиран валутен курс спрямо еврото, е по-скоро възприет като формален, посочва Горанов. Правителството и БНБ изразявали своята ангажираност до приемането на страната в еврозоната режимът на фиксиран курс да не бъде променян и влизането на България в еврозоната да стане с курс 1,95583 лв. за евро.
Финансовият министър казва още, че българската икономика е по-конкурентоспособна след влизането си в ЕС и по-интегрирана към единния европейски пазар. Също така имало дългосрочен процес на догонване на доходите на глава от населението към средното ниво за ЕС заради по-високите темпове на нарастване на производителността в България спрямо средното за ЕС.
Паричните преводи и компенсации с източник ЕС съставлявали над 2 % от БВП, което било индикатор, че голям брой българи работят в държавите от ЕС.
Очакванията са, че въвеждането на еврото щяло да доведе да повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
Въвеждането на еврото в България ще доведе до вдигане на цените с под 1%. Това се казва в отговор на финансовия министър Владислав Горанов на питане на депутатката от ГЕРБ Евгения Ангелова.
“В страните, които са се присъединили в последните години, или изобщо не се отчита увеличение на инфлацията от приемане на еврото, или инфлационният ефект е минимален и не надхвърля 0,3%, като основен принос за подобно увеличение
идва от
закръгляването
на цените от
продавачите
Дори и в най-лошия случай инфлацията вследствие на прехода към евро е много под 1%”, посочва Горанов.
Той допълва, че повечето изследвания показват относително по-силен инфлационен ефект върху някои услуги (заведения, битови услуги и други), което съответно означава, че домакинствата и хората, които ползват тези услуги, в по-голяма степен могат да почувстват индивидуално инфлацията в по-голям размер.
Министърът казва още, че естествените процеси за увеличение на благосъстоянието и доходите в икономиката неминуемо ще водят до увеличение и на цените. “Когато един работник в хлебопекарна получава не 300 лв., каквато беше минималната заплата в края на 2014 г., а получава 560 лв. – нормално е тези по-високи трудови разходи да бъдат пренесени в цената на крайния продукт и респективно да бъдат отнесени по цялата верига на себестойност. Така че колкото по-богати ставаме, толкова повече ще растат цените”, посочва Горанов.
В отговора си той казва, че
приемането на
еврото не е
едностранно
желание на
България,
а задължение по договора за присъединяване към ЕИС, но няма конкретна дата кога да стане това.
Влизането във валутния механизъм било политическо решение и зависело от склонността на държавите членки за разширяване на еврозоната. България вече повече от 20 г. била в режим на постоянна готовност - с въвеждането на режима на паричен съвет и фиксирането на курс на лева към еврото, с което икономиката ни приемала в голяма степен политиката на ЕЦБ, както и ефектите – позитивни и негативни, от участието на България в бъдещо членство в еврозоната.
За да станела част от еврозоната, страната ни трябва да покрие определени критерии. От гледна точка на степента на готовността ни за присъединяване към еврозоната
България
покривала 4 от
5-те технически
критерия
- инфлация, бюджетен дефицит, държавен дълг и дългосрочен лихвен процент.
С присъединяването ни към валутния механизъм ERM (чакалнята на еврото - бел. ред.) ІІ ще изпълним и петия критерий, който за България, имайки предвид механизма на функциониране на фиксиран валутен курс спрямо еврото, е по-скоро възприет като формален, посочва Горанов. Правителството и БНБ изразявали своята ангажираност до приемането на страната в еврозоната режимът на фиксиран курс да не бъде променян и влизането на България в еврозоната да стане с курс 1,95583 лв. за евро.
Финансовият министър казва още, че българската икономика е по-конкурентоспособна след влизането си в ЕС и по-интегрирана към единния европейски пазар. Също така имало дългосрочен процес на догонване на доходите на глава от населението към средното ниво за ЕС заради по-високите темпове на нарастване на производителността в България спрямо средното за ЕС.
Паричните преводи и компенсации с източник ЕС съставлявали над 2 % от БВП, което било индикатор, че голям брой българи работят в държавите от ЕС.
Очакванията са, че въвеждането на еврото щяло да доведе да повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.
CHF | 1 | 1.99351 |
GBP | 1 | 2.28037 |
RON | 10 | 3.93361 |
TRY | 100 | 5.60402 |
USD | 1 | 1.80827 |
Последни новини
- 21:31 Пеканов закова Радан Кънев: В последните 9 месеца няма нито един транш от Плана за възстановяване
- 21:24 Хороскоп за петък, 29 март 2024 г.
- 19:33 Предлагат агресията да стане основно престъпление срещу мира в Наказателния кодекс
- 19:23 Латвийският външен министър подава оставка, искат да разследват разходите за пътуванията му
- 19:14 14-годишното момче с тротинетка е с опасност за живота след сблъсък с кола в Русе
- 19:06 Boeing увеличава производството на дронове
- 18:57 Андролова: ПП на всяка цена искаха енергетиката, защото имат недовършени схеми
- 18:46 Защо котките имат плешиви петна пред ушите?