Българският лекарски съюз не подкрепя проекта за Национална здравна карта и настоява той да бъде върнат от Министерския съвет за доработване. Проектът за здравна карта в голямата си част не отразява становищата на комисиите за изготвяне на областните здравни карти.

Това се казва в становище на Българския лекарски съюз (БЛС) за проекта за здравна карта, публикуван за обществена консултация на 24 април 2018 г.

Становището е изпратено до премиера Бойко Борисов, председателя на парламентарната комисия по здравеопазване Даниела Дариткова, здравния министър Кирил Ананиев, омбудсмана Мая Манолова.

Позицията на БЛС е съобразена със становищата на Районните лекарски колегии (РЛК).

Националната здравна карта се базира на областните здравни карти.

В становището се казва, че не е допустимо за пореден път да бъде демонстрирано пред обществото, че изпълнителната власт не е в състояние да формира издържана, стройна и аналитична политика в сферата на българското здравеопазване.

От БЛС изтъкват и някои явни недоразумения в предложения проект - като например, за области Стара Загора (в града има медицински факултет), Ямбол, Пазарджик са предвидени 0 броя легла за дейности по урология. За област Сливен - 1 легло за съдова хирургия. За обл. Силистра - 0 легла за дейност по ортопедия и травматология. Считаме, че тези факти не се нуждаят от коментар.

От Лекарския съюз се надяват да са грешка и определените нужди за структури по Обща и клинична патология са по една за област включително за Пловдив, Варна, Плевен, Стара Загора. Изключение прави София столица - с определени като необходими 5 структури.

Това би било разбираемо, ако политиката на държавата е насочена към окрупняване и централизиране на тази специфична дейност, например в структури, достатъчно обезпечени с кадри, медицинска апаратура и консумативи, които да осигурят качествен медицински продукт и се позволи на болниците да го използват като външна услуга/компетенция, но сега не е така. Това не кореспондира и с изискванията, заложени от НЗОК като условия за сключване на договор, в които за повечето хирургични клинични пътеки се изисква структура по патология на територията на болницата или населеното място.

Здравеопазването предполага прецизната оценка на правата и интересите на всички граждани, но за приемането на Националната здравна карта, е проведено само едно заседание. На него не е имало обсъждане на предложените параметри. Проектът е изготвен изцяло от Министерство на здравеопазването, без да е разглеждан и съгласуван с всички членове на комисията и не е утвърден или приет от Националната комисия по същество.

От лекарската организация припомнят, че при изготвяне на областните здравни карти, областните комисии стриктно са спазили начина на изчисление по Методиката за необходимия брой легла по видове дейности и нива на компетентност. От проекта за Национална здравна карта се вижда, че Здравното министерство е използвало данни и различна методика от публикуваната в Държавен вестник.

Лекарите подчертават някои от разликите. Според методиката броят на леглата е 4 на 1000 жители, като е допустимо повишение с 10%, но не повече от 5,9 на 1000 жители.

От Здравното министерство за база са взети броят използвани легла по различните специалности и нива на компетентност, преизчислени на 100% използваемост, т.е. заети 365 дни в годината.

Броят на леглата е определен на база отчетен брой леглодни по клинични пътеки към Здравна каса, умножени по незнайно какъв коефициент, за да се прибавят и лекуваните платени пациенти или неосигурени и неотчетени към НЗОК.

Така полученият брой легла се преизчислява при използваемост около 75% и се получава броят легла по дадена специалност, определени като "конкретни потребности".

При разпределение по нива на компетентност от БЛС отчитат, че са спазени процентните изисквания за съотношение. Първо:второ:трето ниво на компетентност са съответно за Терапевтични - 40:20:20, Хирургични - 10:60:30 и Педиатрични - 50:40:20.

Дава се възможност на области, в които разкритите легла от III ниво на компетентност да са по-висок процент. Областната комисия да предложи по-голям брой легла от изчислените, като тези легла ще се използват за лечение на пациенти от други области на регионално ниво.

"Разпределението по брой и нива на компетентност е на база отчетени в НЗОК дейности, т.е., ако дадено лечебно заведение има 30 легла трето ниво на компетентност и на тях са извършени дейности от I, II и III ниво в съотношение 70:20:10, в проекта се залага, че има необходимост от 21 легла първо ниво, 6 легла второ ниво и 3 легла трето ниво на компетентност. Така изчислен, броят легла по нива и видове не отговаря на процентното разпределение, заложено в Наредбата", се казва в становището на БЛС.

Сред другите им мотиви за неприемането на проекта за Национална здравна карта е и разминаването между изготвените здравни карти от Областните комисии, които изцяло отговарят на заложените изисквания на методиката, изработена от Министерство на здравеопазването и подадените статистически данни по области.

В Областните здравни комисии не са използвани данни за извършени медицински дейности за 2017 г. по нива на компетентност и при работата си при определяне на броя легла комисиите са се съобразявали само с изискванията на Наредбата.

Предложената от Министерството на здравеопазването Национална здравна карта представлява обработени статистически данни за отчетената през 2017 г. дейност, събрани от всички лечебни заведения за дадена област по всички специалности.

Изчислените на този принцип легла са предложени от МЗ като конкретни потребности от легла, включени в НЗК, и за които впоследствие от Здравната каса (НЗОК) ще сключва договор за финансиране по линия на здравно осигуряване. Така заложените в Здравната карта брой легла по нива на компетентност драстично се различават от предложените от областните комисии, пишат от БЛС.

От съсловната организация пишат, че е некоректно да се използват данни за съществуващи лечебни заведения с разкрити брой легла по видове и нива на компетентност към 31.12. 2016 г. при определяне на потребностите след 01.04.2018 г. В този период, голяма част от лечебните заведения са променили своята дейност - и като разрешение за дейност, и като ниво на компетентност, мотивират несъгласието си от БЛС.

Разпределението в проекта на НЗК на леглата по нива на компетентност буди сериозно притеснение, предвид текстовете, залегнали в Националния рамков договор за медицински дейности 2018 г. /по-конкретно чл. 275, ал. 1, т. 4 и чл. 345, т.7/. Може да се предположи, че ако Здравната карта се приеме в предложения от министерството вариант с определените в него брой легла по ниво на компетентност, това ще доведе до преустановяване на болничното лечение по някои специалности още към средата на съответния месец, тъй като при надхвърляне броя легла по договор с НЗОК дейността няма да бъде заплащана. Това ще наруши правата на здравноосигурените лица за достъп на временна, адекватна и в достатъчен обем болнична медицинска помощ по определени специалности, обясняват от лекарската организация.

Те уточняват, че е некоректно и използването на термина "фактически използвани легла", защото реално това са "фактически финансирани легла" поради лимитиране на дейността на болничните лечебни заведения.

При сега съществуващия начин на отчитане към НЗОК по видове легла, не е включена дейността на терапевтичните непрофилирани легла. В момента действащият Националният рамков договор позволява сключване на договор с лечебни заведения за болнична помощ за изпълнение на клинични пътеки във вътрешно отделение. Липсата на непрофилирани терапевтични легла в Здравната карта ще ограничи правото на болниците да сключат договор с НЗОК. Това ще доведе до влошаване на качество на болничната медицинска помощ и достъпа до нея, като потърпевши ще бъдат единствено здравноосигурените лица.

В проекта на Здравната карта са определени конкретни потребности от легла за активно лечение. В тях се включват медицински дейности: интензивни грижи, хирургия, педиатрия, терапевтични, акушерство и гинекология. Те са с около 6000 по-малко от съществуващите в момента. Намалени са около 2500 хирургични легла, 2000 терапевтични, 760 акушеро-гинекологични, 375 педиатрични и 285 легла за интензивни грижи.

Според лекарите е подходено напълно механично при определяне на нуждите от съответната болнична медицинска помощ. Изискванията за нива на компетентност са отнесени към легла, а не към цялостната структура - клиника/отделение. Не е взето предвид, че към настояшия момент липсват стандарти по дванадесет важни медицински специалности (хирургия, анестезия и интензивно лечение, кардиология, неврохирургия, урология, медицинска онкология и др.).

При определянето на потребностите на населението и наличието на съответни медицински структури за тяхното покриване не са взети предвид алгоритмите на клиничните пътеки. Това само по себе си води до механично затваряне на работещи клиники/отделения, категорични са от лекарския съюз.

От БЛС отчитат като плюс определените нужди от легла за продължително лечение и палиативни грижи са повече от съществуващите в момента. Те обаче припомнят, че този вид медицинска помощ не е гарантиран от държавата, тъй като не е осигурено необходимото финансиране. За палиативни грижи, например, НЗОК заплаща единствено 20 дни за онкологично болни пациенти в терминален стадий. От друга страна са заложени толкова високи стандарти, че общинските болници не са в състояние да сключат договор за изпълнението им.

От Лекарския съюз обръщат внимание, че съгласно чл. 29, ал. 3 на Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, в техния състав влизат: областният управител, представители на Регионалните здравни инспекции, на Районната здравноосигурителна каса, районните колегии на БЛС и на Български зъболекарски съюз, на Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, на пациентски организации и представители на всяка една община.

Както е видно, законодателят справедливо е определил по компетентност именно членове, които познават в детайли структурата и функциите на здравеопазването на местно ниво, отбелязват от БЛС. /news.bg