Известната планина Етна в Сицилия може да се окаже гигантски гейзер, а не вулкан. Това сочи ноебичайно голямото количество пара и други летливи вещества в изхвърляните от Етна елементи. Научната статия е публикувана в списание Earth-Science Reviews.

„Според начина по който работи този вулкан прилича на гигантски гейзер или в някакъв смисъл на ауспух. В ролята на този ауспух са тясна система „лавопроводи“, през които към повърхността на Земята се вдигат милиони тонове гореща вода и газ. Ако тя се „запуши“ с относително плътна лава, то тогава изхвърлянето на газ спира и вулканът „изплюва“ твърдата тапа, а когато се прочиства, той изхвърля основно газ и пара“, пише Кармело Ферлито (Carmelo Ferlito) от университета в Катания, Италия.

Вулканът Етна е един от най-неспокойните геологически обекти на Земята – той практически изхвърля постоянно лава, пара и проявява други признаци на активност. Гърлото никога не стои на едно място. То променя постоянно местоположението си. Според оценките на учените то се е променяло най-малко три пъти за последните 40 години и всяка година Етна изхвърля няколко десетки милиона тона лава.

Друга необикновена особеност на главната планина в Сицилия е изхвърлянето в атмосферата на огромно количество прах, пара и различни летливи вещества, масата на които сега се оценява на около 7 милиона тона.

Повечето геолози смятят, че това е свързано с особения химически състав на магмата в недрата на Етна и необикновеното устройство на магмената камера.

Ферлито смята, че съществува много по-просто обяснение на тези странни черти на Етна – всъщност тази планина е не истински вулкан, а огромен горещ извор, който пропуска милиони тонове вода и други летливи елементи, по-голямата част от които напуска вулкана не през гърлото, а през многобройните пукнатини по склоновете му.

За този извод са допринесли странностите в химическия състав на лавата и изхвърлянията от Етна. Както отбелязва изследователят образците от лавата от дълбините на планината съдържат около 3,5% вода, което е висок, но не рекорден показател. От друга страна самият вулкан изхвърля около 1,5 пъти повече вода и подобни летливи вещества отколкото базалт и други скали, както показват теоретичните изчисления.

Следователно ако се вярва на подобни измервания “лавата“ от Етна трябва да се състои от 70% вода, въглероден оксид, серен двуокис и други летливи вещества, намиращи сие в междинно състояние между течност и газ, и едва 30% от масата ? се пада на скалите.

Толкова екзотичен състав на лавата, както отбелязва ученият, не е характерен за нито един друг вулкан и затова той трябвало да изчисли, практически от нулата, как се променя нейният състав при издигането ? към повърхността на Земята. Тези изчисления показали, че Етна всъщност е гейзер, „запушването“ на който води до изхвърляне на базалт и подобни материали.

Когато тази лава се издигне до около 2-3 км от повърхността на Земята, сместа от скали и летливи вещества рязко се разделя и газът се устремява към атмосферата през пукнатините и главния кратер на Етна. Тежките породи започват да се струпват вътре в лавовия проход и след известно време блокират движението на газа, което води до рязко увеличаване на налягането в недрата на вулкана.

В определен момент газът „избива“ каменните тапи и избутва лавата на повърхността, предизвиквайки взривообразни изригвания, които са често явление на Етна. По подобен начин може да се обясни и високото равнище на активността на главния вулкан на Сицилия, и необичайният състав на изхвърляните вещества.