НАСА се завръща на Луната, но не знаят как
Наука 10.01.2018 13:46
НАСА се завръща на Луната, но не знаят как, a Белият дом нареди агенцията да върне американците обратно на лунната повърхност. Основните неизвестни в този момент включват кога, как, мащаба на операцията и разходите.
Също така е неясно какво точно ще прави НАСА с такава мисия и как това би засегнало плановете за мисия към Марс, съобщава The Washington Post. НАСА изпраща 12 астронавти на Луната между 1969 и 1972 г. Само пет от тези астронавти са все още живи и те са на възраст между 82 до 87 години.
Действащият директор на НАСА Робърт Лайтфуут коментира, че агенцията ще си партнира с други страни при завръщането на Луната, но обяснява кои са те. Той допълва, че планът за завръщане на луната ще бъде публично-частно партньорство, но не се споменават и компаниите, които биха могли да участват.
Детайли ще се появят с искани годишен бюджет отправен от президента към конгреса, обяснява той, но не предоставя и никакви подробности за структурата на лунната програма. "Все още нямаме представа", добавя Лайтфуут.
НАСА се опитва да направи всичко това, без допълнително финансиране. Продължаващо предизвикателство за НАСА през последните години е примиряването с исканията на политиците и с трудните реалности на ниските бюджети, както и непроменените закони на физиката. Това е третият път, когато този век е наредено на НАСА да извърши голяма промяна във фокуса на своята програма за човешки космически полети.
"Винаги искат от нас да сменим програмата си всеки път, когато имаме нов президент, а това просто създава негативи в работа, работа, която все едно няма значение", коментира астронавтът Скот Кели, който прекара близо година в Международната космическа станция, съобщава The Post. "Надявам се някой ден да имаме президент, който да каже: "Знаете ли какво, просто ще оставим НАСА в поетата посока, ще им развържем ръцете и ще видим какво може да постигне НАСА", допълва астронавтът
Скот Хъбард, бивш директор на Изследователския център на НАСА "Амес", коментира, че е чувал в космическата общност хората да казват: "Моля, не натискайте отново бутона за нулиране, защото просто ще загубите милиарди долари от предишни инвестиции".
Дългосрочната стратегия на НАСА за космически полети все още включва мисия до Марс през 2030-та година, започвайки с мисия в орбита на планетата и завръщане към Земята. Следващата стъпка е кацане на астронавти на Марс на неопределена бъдеща дата.
Хъбард коментира, че това все още е възможно, "но не и ако НАСА направи основен завой и започне стъпки за лунна база. След това е ясно, че Марс отива някъде в бъдещето."
Лори Гарвър, заместник-директор на НАСА по време на първия мандат на президента Барак Обама, коментира, че хората, които не искат промени в НАСА, само "мрънкат". Тя има опит в осъществяването на важни стратегически промяна, защото след като тя и колегите й пристигнат в НАСА през 2009 г., те възприемат плановете на Джордж У. Буш за връщане на Луната. "Това е демокрация. Изборите имат значение", коментира Гарвър.
Тя отбелязва, че НАСА вече изгражда ракета и капсула за екипажа, която може да се използва в лунна програма и допълва, че НАСА не е построила нищо, което да е специално предназначено за мисия до Марс. "Марс е повече говорене. Това е като вдъхновяваща, амбициозна цел", обяснява тя.
НАСА харчи приблизително 5 милиарда долара годишно за научни мисии, включително за роботизирано проучване на Марс и други планети. Програмата за космически полети обаче винаги е била сърцето на агенцията и основата на нейната политическа подкрепа в Конгреса.
Въпреки че Луната и Марс имат някои повърхностни прилики (кратери, прах, скали, планини, без признаци за живот и т.н.), те са съвсем различни в идеите на аеронавигационния и космически инженеринг. Луната няма атмосфера. Марс има тънка атмосфера, която е изключително неприятна за космически кораби - твърде тънка, за да бъде полезна при кацане, но е достатъчно дебела, за да предизвика прегряване и турбуленция.
Полетът до Марс най-вероятно ще отнеме по-голямата част от една година, а мисия с двупосочно пътуване ще отнеме повече от две години. Астронавтите ще бъдат изложени на радиационни опасности и психологическите предизвикателства на изолацията в допълнение към по-очевидните рискове, свързани с това да се опитат да кацнат безопасно на Марс и да оцелеят там.
Триумфът на програмата Аполо е по време на Студената война, когато състезанието за Луната, спечелва на НАСА достатъчно бюджет. След Аполо, агенцията насочва вниманието си към развитието на космическата совалка и по-късно си сътрудничи с други страни за изграждането на Международната космическа станция. /money.bg
Също така е неясно какво точно ще прави НАСА с такава мисия и как това би засегнало плановете за мисия към Марс, съобщава The Washington Post. НАСА изпраща 12 астронавти на Луната между 1969 и 1972 г. Само пет от тези астронавти са все още живи и те са на възраст между 82 до 87 години.
Действащият директор на НАСА Робърт Лайтфуут коментира, че агенцията ще си партнира с други страни при завръщането на Луната, но обяснява кои са те. Той допълва, че планът за завръщане на луната ще бъде публично-частно партньорство, но не се споменават и компаниите, които биха могли да участват.
Детайли ще се появят с искани годишен бюджет отправен от президента към конгреса, обяснява той, но не предоставя и никакви подробности за структурата на лунната програма. "Все още нямаме представа", добавя Лайтфуут.
НАСА се опитва да направи всичко това, без допълнително финансиране. Продължаващо предизвикателство за НАСА през последните години е примиряването с исканията на политиците и с трудните реалности на ниските бюджети, както и непроменените закони на физиката. Това е третият път, когато този век е наредено на НАСА да извърши голяма промяна във фокуса на своята програма за човешки космически полети.
"Винаги искат от нас да сменим програмата си всеки път, когато имаме нов президент, а това просто създава негативи в работа, работа, която все едно няма значение", коментира астронавтът Скот Кели, който прекара близо година в Международната космическа станция, съобщава The Post. "Надявам се някой ден да имаме президент, който да каже: "Знаете ли какво, просто ще оставим НАСА в поетата посока, ще им развържем ръцете и ще видим какво може да постигне НАСА", допълва астронавтът
Скот Хъбард, бивш директор на Изследователския център на НАСА "Амес", коментира, че е чувал в космическата общност хората да казват: "Моля, не натискайте отново бутона за нулиране, защото просто ще загубите милиарди долари от предишни инвестиции".
Дългосрочната стратегия на НАСА за космически полети все още включва мисия до Марс през 2030-та година, започвайки с мисия в орбита на планетата и завръщане към Земята. Следващата стъпка е кацане на астронавти на Марс на неопределена бъдеща дата.
Хъбард коментира, че това все още е възможно, "но не и ако НАСА направи основен завой и започне стъпки за лунна база. След това е ясно, че Марс отива някъде в бъдещето."
Лори Гарвър, заместник-директор на НАСА по време на първия мандат на президента Барак Обама, коментира, че хората, които не искат промени в НАСА, само "мрънкат". Тя има опит в осъществяването на важни стратегически промяна, защото след като тя и колегите й пристигнат в НАСА през 2009 г., те възприемат плановете на Джордж У. Буш за връщане на Луната. "Това е демокрация. Изборите имат значение", коментира Гарвър.
Тя отбелязва, че НАСА вече изгражда ракета и капсула за екипажа, която може да се използва в лунна програма и допълва, че НАСА не е построила нищо, което да е специално предназначено за мисия до Марс. "Марс е повече говорене. Това е като вдъхновяваща, амбициозна цел", обяснява тя.
НАСА харчи приблизително 5 милиарда долара годишно за научни мисии, включително за роботизирано проучване на Марс и други планети. Програмата за космически полети обаче винаги е била сърцето на агенцията и основата на нейната политическа подкрепа в Конгреса.
Въпреки че Луната и Марс имат някои повърхностни прилики (кратери, прах, скали, планини, без признаци за живот и т.н.), те са съвсем различни в идеите на аеронавигационния и космически инженеринг. Луната няма атмосфера. Марс има тънка атмосфера, която е изключително неприятна за космически кораби - твърде тънка, за да бъде полезна при кацане, но е достатъчно дебела, за да предизвика прегряване и турбуленция.
Полетът до Марс най-вероятно ще отнеме по-голямата част от една година, а мисия с двупосочно пътуване ще отнеме повече от две години. Астронавтите ще бъдат изложени на радиационни опасности и психологическите предизвикателства на изолацията в допълнение към по-очевидните рискове, свързани с това да се опитат да кацнат безопасно на Марс и да оцелеят там.
Триумфът на програмата Аполо е по време на Студената война, когато състезанието за Луната, спечелва на НАСА достатъчно бюджет. След Аполо, агенцията насочва вниманието си към развитието на космическата совалка и по-късно си сътрудничи с други страни за изграждането на Международната космическа станция. /money.bg
CHF | 1 | 2.00269 |
GBP | 1 | 2.28725 |
RON | 10 | 3.9325 |
TRY | 100 | 5.59629 |
USD | 1 | 1.80911 |
Последни новини
- 16:19 Сигнал за бомба евакуира столичен мол (ВИДЕО)
- 16:13 Отиде си голям български поет
- 16:08 Подуправителите на БНБ подкрепиха тезата на Димитър Радев на срещите си при президента
- 15:59 В България има по-малко катастрофи за 2023 г., но по-тежки
- 15:46 Ученици засадиха 90 паркови дръвчета в Търговище
- 15:33 Къде у нас не е възможно да плащаме с карта
- 15:21 Андрей Гюров определи като „хипотетичен“ въпроса дали би станал служебен премиер
- 15:21 Талибаните възобновиха публичните убийства на жени с камъни в Афганистан