Днес се навършват 26 години от обявяването на независимостта на Република Македония след разпадането на Титова Югославия. По този повод репортер на БГНЕС разговаря с посланика на Македония у нас Н.Пр. Марян Гьорчев.

БГНЕС: Г-н посланик, как изглеждаше Македония през 1991 г.?
Марян Гьорчев: 1991 беше годината, която означава много за държавата Република Македония, за това, че през тази година се реализира една голяма мечта, едно голямо желание, за което са дадени големи жертви – за свободна, независима държава Република Македония. Това се случи. Разпадането на Югославската федерация беше много трудно. Имаше много неприятни ситуации. Смятам, че Република Македония в сравнение с всичките други държави в бивша Югославия, се оттегли с чест, достойнство и име. Не дължахме на никого нищо. Даже някои югославски банки – Югобанка, Люблянска банка останаха да дължат на македонците повече от 2 млрд. марки. Македонските граждани единодушно и с голяма емоция дочакаха 8 септември.

БГНЕС: Като се върнете назад, кои са били най-тежките моменти за вашата страна през тези години: гръцкото ембарго, заплахите на югоармията, депортирането на албанците по време на косовската криза, войната през 2001 г...
Марян Гьорчев: Като се върна назад за тези 26 г. независимост мисля, че не е имало нормална година: от първото ембарго 1991-92 г.; ембаргото на ООН срещу Сърбия 1994-95; войната в Косово; войната – или конфликтът – в Македония; бежанците; всичко това, което беше около световната криза от Уолстрийт – това се отрази върху икономиката ни. Освен това видяхме блокадите около нашето включване в НАТО и ЕС. Вижте, македонецът е научен да живее с трудности, така е било векове – и тези трудности му помагат да изгради желязна воля, че може да успее и накрая да види крайната си цел – членството в ЕС и НАТО. Ако погледнете всичките тези трудности и в анкетите сред македонците винаги над 70% упорито твърдят, че нашето бъдеще трябва да бъде в НАТО и ЕС. И това беше казано още през 1991 г.

БГНЕС: Кога ще видим реализиран на практика транспортен коридор №8, за който преди месец и половина говориха доста и тук, в София, премиерите на двете ни държави?
Марян Гьорчев: Блокадата от Гърция около спора с името и всичко, което произлезе от това, в голяма степен затрудни отпускането на финансови средства от ЕС. Така че ние дълги години, със самостоятелни средства от бюджета на Република Македония, направихме някои крачки. Така направихме пътя Гостивар-Кичево през Мавровската планина, това правим сега за приключване на пътя Охрид-Кичево – един магистрален път, и това правим сега на пътя Гостивар-Тетово. Последната крачка преди подписването на споразумението беше да се задължим пред Световната банка с изграждането на 60 км. от отсечката Куманово-Крива Паланка. Това означава, че ние от македонския гражданин събирахме пари в бюджета през тези 26 г. , за да изграждаме самостоятелно коридор №8. Но нашата икономика е малка, нямаме БВП, който може да даде такива възможности. Сега след договора и това, което беше обявено като помощ при подписването на договора, смятаме, че чрез евтини европейски кредити – говоря не за безлихвени, а за нисколихвени кредити, ще можем много бързо да направим това, което досега сами сме правили, ...пътят от Охрид до Скопие е добър – с новата магистрала Охрид-Кичево. А пътят от Крива Паланка до Куманово е това, което трябва да го направим съвместно много скоро.

БГНЕС: Вече можем ли да се наричаме „добри съседи“, „приятели“, след като двамата премиери подписаха на първи август договора? Според вас какви трябва да бъдат конкретните стъпки между двете страни, така че народите ни да разберат, че наистина вече сме в нормални отношения, и реално работим едни с други? Защото иначе документът ще остане само като подписан договор за историята.
Марян Гьорчев: Главната цел на договора е да не се връщаме в историята. Историята на Балканите е написана от великите сили. Ние трябва да се учим от историята, но да гледаме към бъдещето. Ако правим така, ние сме южнославянски народи, ще перифразирам Христо Ботев, като южнославянски народи трябва да си направим държави, които ще бъдат обединени. По онова време, през XIX век, балканска федерация, а сега да бъдем обединени като Балкани в Европейския съюз. Така, като южнославянски братски народи, всички на Балканите можем да се надяваме да постигнем това, което е необходимо на нашите граждани: благоденствие, успех, щастие, всичко, което им отива. /БГНЕС
-----------
Посланикът на Република Македония у нас Н. Пр. Марян Гьорчев е бил преди това два мандата кмет на община "Кисела Вода" в Скопие, а между декември 1999 и ноември 2002 г. е министър на земеделието, депутат (2002-2006 г.), зам.-председател на ВМРО-ДПМНЕ (1994-2003 г.).