Обвързване на критериите за качество на медицинските дейности на лечебните заведения с достъпа до финансиране от НЗОК. Това е един от приоритетите в здравния сектор, представи от министър проф. Николай Петров по време на пресконференция в Министерство на здравеопазването.

"Нека да има болници, нека да има конкуренция - само че България със седем милиона има ли нужда от 300 болници", аргументира се Петров. По думите му с обвързването на критериите за качество, касата ще сключва договор с болницата, която предоставя по-добра услуга. Така въпросните критерии могат да станат основание за сваляне на доверието от дадена болница.

Проф. Петров подчерта, че изключително много ще държат на тази мярка. "Вече минахме етапа, в който всички се поупражнявахме в сферата на здравеопазването и е дошъл момента, в който тези, които дадат качество да имат достъп до финансов ресурс", посочи той.

Предвижда се още разработване на мерки за селективен подбор при избор на медицински услуги, финансирани от НЗОК. Така националната здравна карта ще трябва да даде отговор на въпроса кои лечебни заведения какви средства трябва да получават въз основа на качеството на предоставяната от тях услуга. Той припомни, че вече има едно решение на съда във връзка със здравната карта и предстои петчленен състав на Върховния административен съд да се произнесе по нея.

Така у нас в момента няма регламент, по който да бъде определен от колко болници има нужда Ямболска или Бургаска област, а който и да било министър няма право да откаже създаването на болница.

"Мъчим се да вкараме регламент, който не зависи от Николай Петров, не зависи от Петър Москов - система трябва да има", настоя проф. Петров.

Относно евентуални фалити на болници при въвеждането на подобна мярка, Петров коментира, че ако болницата си изпълнява обема на дейност, ако дава необходимото качество, оттам нататък дали ще фалира или не, е въпрос на мениджмънт. Той подчерта, че средата е пазарна и ако те имат добър потенциал ще продължат да привличат пациенти.

Освен това управленската програма в сектора предвижда и стартирането на обществен дебат за демонополизация на НЗОК и моделите за постигане на тази демонополизация.

По отношение на лекарствената политика, проф. Петров отчете, че промените целят да се постигне такава среда, в която да няма липса на основни лекарствени продукти. Предвижда се усъвършенстване на реинбурсната и ценова политика, създаване на Национален регистър за медицинските изделия, заплащани с обществени средства.

По отношение на лекарствените продукти програмата предвижда създаване на централен орган за възлагане на обществени поръчки, чрез който да бъдат постигнати по-добри цени, от който ще могат да се възползват изпълнителите на болнична медицинска помощ. Втората стъпка е създаването на такъв централен орган за възлагане на обществени поръчки и по отношение на медицинските изделия.

Предвижда се и разработването на регламент за употребата на неразрешени лекарствени продукти в хуманната медицина. МЗ предвижда и създаване на самостоятелен фонд за пациентите с редки болести.

Сред изложените мерки са и тези свързани със спешната помощ, където предстоял приемането на стандарта за спешна медицина, както и мерки за подобряване на условията труд, строителство, ремонт на спешните центрове, закупуване на нови санитарни автомобили, въвеждане на системата за триаж. Финализиране на включването на професията парамедик в системата на спешната помощ.

Проф. Петров не скри, че се готви изготвянето на теоретичен модел за заплащането на труда на лекарите. По думите му в момента заплащането на труда в здравеопазването е една енигма.

"Няма ясен регламент от къде идват парите. Те идват от клиничните пътеки, а в тях няма предвидено перо труд", коментира проф. Петров. По думите му това не е нова идея. Ще бъде направена работна група за изработването на механизъм за остойностяване на медицинския труд. Така по колективен трудов договор - ДМС-та на места въобще не се плащали, а там, където се плащат тези 40% - на практика до самия лекар достигали не повече от 10%.

Проф. Петров не скри, че има прекалено голямо разтваряне на ножицата и така се получавало, че има хора които получават много високи заплати, а така наречените медицински специалисти са най-онеправдани.

Относно болницата в Ловеч, където лекарите не бяха получавали заплати от пет-шест месеца, министър Петров посочи, че от докладът изготвен за състоянието на болницата става ясно, че там има хора, чиито заплати "въобще не са лоши". "Как можеш да получаваш такива големи заплати като болницата е фалирала и не можеш да си платиш тока", попита той.

Министър Петров припомни, че вече е поел ангажимент до края на годината да предложи модел за управление на болниците, който да отчита точно това - как се формира заплата, как се формира ДМС-то, как ще се разпределя и отчита извънредният труд на персонала.

Във връзка с Националния кръвен център, който не работел през почивните дни, проф. Петров коментира, че вече е сменено ръководството. Сега ще работят събота. Той не скри, че там има доста тежък одитен доклад. По думите му е възможно въз основа на него да бъде сезирана Прокуратурата. /news.bg