Най-голямото предизвикателство за България е свързано с района, който е близо до границите ви, казва американският посланик в София
- Обикновено американските дипломати се подготвят много добре преди мандат, не се съмнявам и за вас. След повече от една година тук, с кое се оказахте неподготвен, г-н посланик? С какво най-много ви изненада България?

- Бях идвал в България преди много време, но само в София. Нямах никаква представа за вътрешността на страната. И това, може да се каже, че беше най-голямата ми положителна изненада – красотата и разнообразието на страната. България не е голяма, но в границите й има невероятни природни богатства, археологически и исторически забележителности. И пътувайки из вътрешността на страната, наистина бях изненадан колко е красиво тук и колко много история има, където и да идеш.

- Тоест само положителни изненади?

- Да, защото с предизвикателствата, пред които България е изправена, съм наясно отпреди и те не са изненада за мен. Особено тези, които са свързани с географското местоположение на страната и с кризите в региона и света. Или пък демографската криза и други проблеми – всичко това ми беше ясно, преди да дойда.

- Видеото, което направихте в посолството на САЩ, за да поздравите българите за 24 май, се превърна в истински хит в мрежата. Вие лично колко куплета от “Върви, народе възродени” научихте наизуст?

- Само последния: “Бъдете преблагословени, о, вий, Методий и Кирил, отци на българското знание, творци на наший говор мил!”. Всеки един от нас научи по един куплет и това бе събрано като колективно усилие. Четохме много пъти цялата поема, но на мен се падна да наизустя последните куплети.

- Четете ли българска поезия?

- Малко. Не съм от най-големите почитатели на поезия по принцип, но когато се опитваш да разбереш историята на едно място, това е важен момент.

- В момента върви една, нека я наречем, война за паметниците. Вероятно следите полемиката за монумента пред НДК, кранът, който го демонтира, бе запален. През май вие открихте паметник на президента Рейгън, който бе залят с бяла боя, паметникът на Съветската армия също бива обругаван често. Как гледате на всичко това?

- На първо място трябва да осъдим всеки акт на вандализъм. Няма извинение за това, което се случи с крана пред НДК, както няма извинение и за обругаването на паметници.

В София могат

да се видят

доста ужасни

графити

Виждал съм нетолерантни графити, виждал съм свастики и мисля, че това е много негативен феномен. Може би хората, които стоят зад това, смятат, че така изразяват позиция, но това е единствено рушене, а в много случаи нарушава нечия собственост. Мисля, че не трябва да влизаме в такава, както вие я наричате, “война за паметници”. Паметниците имат смисъл, те имат история. Вандализмът не е отговор. Трябва да се отговори с отворен и откровен дебат за българската история. Бих се радвал да видя повече такива дебати за ключови периоди в българската история, за важни събития. Това би било много по-конструктивно, отколкото да се заливат статуи с боя или да се палят кранове.

- Ако трябва да работите за посещение на президента Тръмп в София, с какви аргументи бихте убедили администрацията на Белия дом, че такава визита е важна? Можете ли да посочите 5 причини защо президентът на САЩ е добре да посети България?

- Първо, трябва да ви кажа, че аз вече работя за посещение на президента Тръмп в България.

- Така ли?

- Абсолютно! Макар че нищо не мога да обещая, защото това не зависи от мен, но определено съм си поставил такава цел. Има много добри причини, които биха могли да се посочат като аргументи. Най-важният сред тях би бил тясното сътрудничество, което САЩ и България имат днес в толкова много области. Бих посочил ролята на България като важен партньор на НАТО и като съюзник и приятел в труден регион, имайки предвид, че страната е външна граница на ЕС по отношение на Близкия изток.

Да се подкрепи

България в този

момент, би било

много важно

и това може да се окаже фактор. Друг фактор би бил страхотното сътрудничество, което имаме в сферата на сигурността и отбраната. Свидетелство за това имаше дори тази седмица с началото на учението Saber Guardian – най-голямото в Европа и със сигурност най-голямото в България, откакто страната ви е влязла в НАТО. Наистина имаме изключително добро сътрудничество по време на мисии, а понякога и воювайки рамо до рамо - два пъти в Ирак, в Афганистан, в Косово, в Босна и в Либия. Въобще има много свидетелства за съвместната ни работа, а когато се наложи, и в съвместните ни битки.

Имаме и чудесно сътрудничество по отношение на транснационалните заплахи, пред които светът е изправен, включително борбата с тероризма, организираната престъпност, миграцията, особено липсата на контрол над миграционните процеси, с които се сблъскваме сега. И още ред въпроси, в които България е добър партньор, с когото си сътрудничим.

Бих добавил и икономическата сфера – американските инвестиции и компаниите, които създават работни места тук, подпомагайки развитието на българската икономика. Американската търговска камара е една от най-големите в региона и

говорим за

повече от

1 милиард

долара преки

инвестиции през

последните

5 години

Това е много положителна статистика. Да не забравяме и човешките взаимоотношения, фактът, че те датират още от XIX век – подкрепата на САЩ за независимостта на България и първите американски образователни институции тук. Американският колеж в София е създаден даже още преди независимостта, тоест преди повече от 150 години.

Днес говорим за повече от 100 хиляди български младежи, които посещават САЩ по програмата за работа и пътуване (студентските бригади). Много българи имат американско гражданство и също така много американци живеят в България. Всичко това обогатява българо-американските отношения.

- Казвате, че между България и САЩ има забележителен напредък в сътрудничеството в отбраната. В какво се изразява?

- Както споменах, тази и другата седмица имаме големи съвместни военни учения, в които за участие са дошли не само американски военни, но и представители на повече от 20 страни – членки на НАТО, и партньорски държави. Това е много конкретен пример, който демонстрира възможностите ни да работим заедно, да тренираме заедно и ако се наложи – да се подготвяме да воюваме заедно. Програмите ни за военно обучение, наред с тези на НАТО, подготвят ново поколение български офицери и военнослужещи.

Ефективността, с която работихме заедно и продължаваме да работим в много тясно сътрудничество на места като Афганистан например, показва нивото на взаимното разбирателство, което е наистина впечатляващо. И нещо особено важно – много от българските военни командири имат опит от обучение и тренинг в САЩ, работейки с нашите въоръжени сили и тези на партньорите ни от НАТО. Всичко това заздравява връзките помежду ни.

- Обикновено американските изтребители Ф-16 не губят в бой. Политическата битка за Ф-16 в България като че ли изглежда загубена обаче. Не сте ли съгласен?

- Не, не бих се съгласил с тази оценка. Модернизацията е необходима, тя е критично важна. Няма как през 2017 г. и по-нататък да имате преобладаваща военна техника от съветската ера. И не само защото не е съвместима със стандартите на НАТО, а просто защото по принцип е повече от 20-годишна. Нуждата от подобряване на военните ви възможности за действие по суша, въздух и вода е безспорна. Въпросът обаче е в детайлите – как ще се направи това, каква ще е цената и какво ще е въоръжението. Ние подкрепяме идеята, че България трябва да харчи мъдро, но като част от колективната отбрана на НАТО не е без значение какво ще бъде точно въоръжението – самолети, сухопътни машини и военноморски съдове.

Това не е лесен избор, особено след като става дума за много пари. Както каза министър-председателят, комисията, която се занимава с тези параметри, ще е готова с доклада си през септември и след това ще се направи пълен преглед и всички възможности ще бъдат сложени на масата. Нищо още не е решено и затова смятам, че е преждевременно да се казва, че нещо е прието или пък е отхвърлено. Ние

не искаме да

се намесваме

в суверенното

решение на

българските

власти

как да похарчат парите си и как да модернизират въоръжените си сили, но смятаме, че е много важно всяка техника да е съвместима със стандартите на НАТО и на силите на НАТО, включително и тези в района, както и да се е доказала в бой. Мисля, че в края на краищата ще бъде взето правилното решение, каквото и да е то.

- Как гледате на идеята, лансирана у нас от премиера Борисов, за колективно членство на ЕС в НАТО?

- Това е идея, която се дискутира вътре в НАТО, не просто от България, а и от други страни-членки на ЕС. Канцлерът Меркел и други лидери също обсъждат идеята. По принцип това изглежда много позитивна концепция, дотолкова, доколкото тя ще допринесе за повишаване на способностите на НАТО, ще увеличи възможностите на отделните страни - членки от ЕС, да се самоотбраняват или да се отбраняват взаимно, което ще засили отбранителния дух на целия алианс. Краткият ми отговор е, ако тази идея успее да се докаже, ще допринесе за възможностите на организацията и ние бихме я разгледали като нещо позитивно. Заедно с това мислим,че е важно всички съюзници да се придържат към ангажимента си да постигнат два процента от своя БВП за отбранителни разходи. Така че ако тази идея идва не като размиване, а като надграждане над този ангажимент, тя е много положителна.

- А какво смятате за тенденцията, която се налага след думите на канцлера Меркел, че страните - членки на ЕС, вече не могат да разчитат на своите традиционни съюзници САЩ и Великобритания и трябва да търсят общ път без тях?

- Ние не разбираме така забележката на канцлера Меркел. Според мен изказването й бе насочено по-скоро към нейните хора, към германските граждани и някои други страни от ЕС, и целеше да каже: Ние трябва да направим повече за себе си, трябва да се погрижим повече за отбраната си и за собствената си сигурност. Тя говореше за покачване на разходите за отбрана – нещо, което ние подкрепяме. Както знаете, от страна на САЩ отдавна има разбиране, че

съюзниците

трябва да поемат

по-голям дял

от разходите

на алианса. Мисля, че президентът Тръмп миналата седмица във Варшава достатъчно ясно преповтори ангажиментите на САЩ към съюзниците и член 5, особено по отношение на съюзниците ни в Централна и Източна Европа. Няма промяна в отношението на САЩ към изпълнение на поетите ангажименти към партньорите, но подкрепяме идеята, че съюзниците могат и трябва да направят повече за алианса като цяло, а и като подготовка в процеса на самоотбрана.

- Възможно е след време американските граждани да посещават страните от Европа с визи, има такава идея, по която работи Европейската комисия. Как ви се струва тази опция?

- Имаме интензивен диалог с ЕС по въпроса за визите. Страните - членки на съюза, които не са освободени от визи, а и самата Еврокомисия, не са щастливи от тази липса на баланс. Често се налага да обяснявам това в България по очевидни причини – визовата политика е прерогатив на Конгреса и е обвързана с много специфични критерии, които като закон могат да бъдат променени само от Конгреса. Разбирам аргументите и личното ми мнение е, че

гражданите на

всички страни

от ЕС трябва да

пътуват без визи за САЩ, както американците имат право на това в ЕС. Това е наша цел, определено е цел на правителството, но това не е въпрос на политическо решение, защото става дума за закон и критерии, които отчитат процента на отказаните визи или получателите на визи, които са останали нелегално в страната. И това може да бъде променено само от Конгреса. В България има определен напредък. Ще спомена, че

85% от

българите,

кандидатствали

за американска

виза, я

получават. Повечето от тези бизнес и туристически визи са за 10 години и могат да бъдат подновени без лично явяване на интервю след 10 години. Така че правим всичко възможно да улесним процеса и повечето българи, които искат, получават виза. Това няма нищо общо с положението отпреди 20 години.

- Кои са най-големите проблеми на България според вас? С прозрачността, корупцията, с върховенството на закона, с демографията?

- Всичко това, но мисля, че най-голямото предизвикателство в този така пълен с предизвикателства свят е нестабилността, която съществува в много части на света, но особено в райони, които не са далеч от границите на България. Това оказва влияние и върху проблема с миграцията, което според нас е съвсем разбираемо да се приема като сериозно предизвикателство. Особено за външните граници на ЕС при политика на отворени граници и свят без огради и стени, сега, след края на студената война, България е принудена да прави повече, за да контролира своите граници. Това е процес, в който САЩ помагат и ще продължават да го правят. Но това все пак е проблем на националната сигурност, затова съществува

необходимостта

да контролирате

границите си

Демографският проблем е голям, безспорно, и не може да бъде игнориран. Когато се видят статистиките и когато разговаряме с млади българи, става ясно, че значителен брой от тези млади хора планират да излязат от страната, за да учат или работят. Демографското предизвикателство не се дължи само на негативни предпоставки, а и на свободата. Свободата е хубаво нещо.

Самият факт, че младото поколение е свободно да пътува, да работи и учи е нещо хубаво и няма как да бъде критикувано.

Отговорът на това предизвикателство може да бъде само повече добри възможности за работа и опит да се привлекат повече инвестиции. Защо не и повече американски инвестиции, което ще отвори повече работни места и ще привлече повече младежи, като ги убеди да останат тук, където могат да имат добра работа и добър живот.

Това определено е предизвикателство и е нещо, върху което Американската търговска камара полага усилия заедно с работодатели, заедно с посолството и други институции. Другата част от това предизвикателство е свързана с образованието, където се обръща внимание на младото поколение чрез различни програми на посолството и на фондация “Америка за България”.

Става дума за подпомагане на учителски програми, езикова подготовка по английски и въобще подпомагане на България да подобри образователната си система, което е много важно. Няма спор, че върховенството на закона е една от най-важните теми и това е предизвикателство за много страни, не само за България. Има много какво да се направи за прозрачността за инвеститорите, за създаване на доверие в съдебната система и по отношение на борбата с корупцията. И ние определено се опитваме да подкрепяме всичко това чрез наши програми и чрез фондации като “Америка за България”. Имаме много успехи, но и още много има какво да се направи. Мисля, че икономическата ситуация в света е предизвикателство също. Това е и причината да работим с ЕС за намиране на път за повишаване на жизнения стандарт и доходите в страна като България – най-бедната в ЕС. И с това да се опитаме да убедим хората, че животът може да стане по-добър.