Не е нужно и не е необходимо да има закон за българския език, защото езикът е жив организъм, който се развива непрекъснато. Това заяви пред БТА проф. Елка Мирчева от Института за български език "Проф. Любомир Андрейчин" при БАН. Според нея в езиковата област "трябва да се пипа много внимателно", защото в десетки закони има текстове, които засягат и уреждат българския език.

Много е деликатен въпросът за регулацията на езика, защото българският език претърпява изключително силно и бурно развитие и това е естествен процес, коментира езиковедът от Института за български език при БАН. В годините назад това развитие е свързано със загубата на падежите, с членуването, но винаги е имало консерватизъм в българския език, каза проф. Мирчева.

Според нея не би трябвало да има регулация на българския език, която да е свързана със закон. "Там, където се дава за пример, че има такъв закон за езика, той не върши работа", коментира проф. Мирчева. Тя отбеляза, че в някои европейски страни има закони за езика, като сред тях е Франция.

На въпрос дали чуждите думи, чуждиците, термините, които навлизат в българския език го обогатяват или го "замърсяват", проф. Елка Мирчева отговори, че от самото начало старобългарският език започва с навлизането на много чужди думи. Има понятия, които не могат да се преведат и затова навлизането на чуждите думи е неизбежно, каза езиковедът. От самото начало обаче - от най-ранните 9-10 в., започва да се търси адекватен превод на чуждите думи и да се "държи", когато може "да се изкове", даже да се състави дума, със средства, с които езикът разполага, да се предпочита родното, обясни развитието на езика ни проф. Мирчева.

Попитана дали сега също важи настояването да се "изковава родна дума" или навлиза по-свободно в езика ни употребата на чуждите думи, например - айфон, айпад, таблет, езиковедът обясни, че понякога употребата на чуждите думи не може да се замени с родни - при различните термини, свързани с новите технологии. "Навлизането на чужди думи в езика ни понякога може да се разглежда като богатство за него, но понякога е вредно. Затова, когато има родна дума, не би трябвало да се използва чуждата дума", коментира проф. Мирчева.

В последните години чувам застрашителни коментари за неграмотността сред българските ученици, но съм дълбоко убедена, че писането и писаното слово развива младите хора и обогатява техния език, заяви проф. Мирчева. Затова тя сподели, че не е голям привърженик на тестовата система на оценяване на учениците, при която те имат възможност за избор от няколко възможни отговора. "Някои ученици, решавайки тестове, понякога могат да налучкат отговорите на въпросите, като тото, но не могат да съставят по-дълго и смислено изречение", коментира езиковедът.

За функционална неграмотност обаче се говори, когато учениците могат да четат даден текст, но не могат да го осмислят и анализират или не могат да извлекат информация от него, каза проф. Мирчева. Затова тя препоръчва на учениците да четат и пишат повече. Най-важното е младите хора да се научат да съставят собствени текстове, заяви езиковедът от БАН.

Например, писането на съчинение или есе на матурите в 12-и клас трябва да има по-голяма тежест при оценяването и да не е равнопоставено с останалата част от изпита, е мнението на проф. Елка Мирчева.
Източник: БТА