Финансиране около 2 процента от брутния си вътрешен продукт или около 1.4 млрд. евро е привлякла България до момента по плана "Юнкер". Съпоставено като съотношение спрямо брютния ни вътрешен продукт страната ни се нарежда на второ място в ЕС по използване на този финансов инструмент на Европейската комисия. Това съобщи заместник-управителят на Европейския фонд за стратегически инвестиции (по-популярен като плана "Юнкер") Илияна Цанова по време на конференция, посветена на възможностите и резултатите на този фонд у нас, състояла се в София в понеделник.

Освен това в момента фондът е в преговори с три големи български компании от сектора на хранително-вкусовата промишленост, информационните и комуникационни технологии и от индустрията, за финансиране на техни проекти, допълни Цанова. По думите й с една от фирмите разговорите са в напреднала фаза, така че, може би в първото тримесечие на тази година ще се подпише с нея споразумение за финансиране. Цанова увери, че инвестиции у нас има, просто не са толкова мащабни.

Министърът на финансите Владислав Горанов се пошегува, че прилаганите по този фонд финансови инструменти са като меката дрога и не създават за бизнеса тази лоша зависимост като грантовете.

Според него все повече ще се говори за финансови инструменти и все по-малко - за грантове, особено когато става въпрос за частния бизнес. Затова създаденият с отчисления от оперативните програми Фонд на фондовете, който на принципите на финансовия инженеринг ще привлича частен капитал в значими за обществото проекти, трябва да се изведе от абстракцията на европейските финансови инструменти, по думите на Горанов.

Трябва да го изпъкнем от абстракцията, защото в него има над един милиард български лева, които трябва да се завъртят под различни инструменти, за да достигнат до бизнеса, каза той.

Финансовият министър припомни, че по първия стълб на плана "Юнкер" за финансиране на малките и средните предприятия четирима български финансови посредници имат договори с Европейския инвестиционен фонд за кредитиране на проекти на фирми със средна пазарна капитализация.

Към втория стълб на инвестиционния план има засилен интерес на български предприятия към европейския портал за инвестиционни проекти, който стартира официално в средата на миналата година, информира Горанов. Той припомни, че към момента на страницата на портала са качени седем български проекта в областта на енергетиката, транспортната, газовата инфраструктура, туризма и други.

В края на март у нас ще заработи и звено в София, което ще дава на бизнеса консултация по плана за инвестиции за Европа.

Третият стълб на инвестиционния план е изцяло задача на правителствата на държавите членки, а ние сме от първите, които предприеха самостоятелни действия на национално ниво за премахване на регулаторните пречки пред инвестициите, каза Горанов.

Той коментира още, че създаването на фонд на фондовете с пари от оперативните програми е срещнало доста скептицизъм от страна на ЕК, която се е съмнявала в капацитета на страните да управляват самостоятелно тези финансови инструменти.

Министърът на околната среда в оставка Ивелина Василева припомни, че преди дни от оперативната програма "Околна среда" бяха насочени 52 млн. лв. за фонда на фондовете, с които ще се финансират проекти в областта на отпадъците, а през 2018 г. 10 процента от евросредствата за водния сектор също ще отидат в този фонд.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството в оставка Лиляна Павлова каза, че очаква 2017 г. да ни даде възможност да "отпушим" не само грантовото еврофинансиране, което по думите й трябва да продължи и след 2020 г. за базисна инфраструктура, от която имаме огромни нужди, но и по линия на финансовия инженеринг.

Тя отправи апел към бизнеса да бъде креативен и иновативен с проекти за градска среда по линия на ресорните фондовете, като напомни за съществуващия стартов ресурс от 370 млн. лева, разпределени в три фонда за градско развитие. От тази сума 270 млн. лева са стартов капитал за проекти, свързани с градско развитие, и 100 млн. лева - за туристическа инфраструктура с опция от още сто милиона по оперативната програма "Региони в растеж" като допълнителна инвестиция за проекти, одобрени по линия на Фонда на фондовете, в които са включени дейности като реставрация на паметници на културата или разкриване на археологически обект.

Искаме да видим повече стратегическа пътна инфраструктура, енергийна ефективност, проекти във водната инфраструктура, в това число - и изграждане на язовири, и по-добра енергийна водна инфраструктура, каза Павлова. /mediapool.bg