Специално за Вранча, за този момент, не очакваме да има нещо, което да ни притесни. Там огнището работи на 100-150 км дълбочина, а пък при нас всички земетресения са плитки. Не може от там да се отключи тук земетресение. Това заяви в ефира на Нова телевизия топсеизмологът проф. Емил Ботев
"Във Вранча проблемът е изключително голям и се прогнозира чрез статистика.

Там катастрофални земетресения през 40-50 години. Последното отне живота на 125 българи, ето от тогава стават 40 години и влизаме в ето този период. Ние нямаме почти никакъв достъп до тези недра. Представете си 100-150 км дълбочина в кората", заяви сеизмологът.

"Най-активната зона при нас е Югозападната. Повтаряемостта там обаче е много по-ниска. Това е, че повърхностните земетресения много по-лесно могат да бъдат наблюдавани. Кресна се следи, там движението е около 3-4 мм годишно. Много бавно се натрупва напрежение там", сподели проф. Ботев.

"За да се неутрализира енергията за едно катастрофално земетресение, трябва да удари едно земетресение от 5 по Рихтер. Повтаряемостта средно за България е 200-220 години", каза той.

"Изпитвал съм безпокойство, било ме е страх. По време на пернишкото земетресение се обърках и не се скрих никъде, понеже предположих, че това е вранчанското земетресение. Във Вранча спокойно могат да стават земетресения с магнитуд 8, но това важи и за Северна Гърция. При нас вероятността е ниска, но зоните около нас, са опасни в същото време", признава сеизмологът.

Той обясни и къде е най-добре да се скрием при земетресение. "Най-добрият вариант е да знаем кои мебели са издържливи. Трябва да сме до здрава мебел. Все пак, трябва да се радваме, че опасните земетресения не са под нашите крака, както стана в Италия. Най-опасно е под нас да са земетресенията", завърши проф. Емил Ботев.