Ели Тончева: МОН да заложи на позитивни мерки, за да останат учениците в страната

Избрано 20.07.2016 09:29

С промените, които прави Министерство на образованието и науката в датата на матурите за XII клас, се пречи на учениците да кандидатстват в Германия, защото няма да имат време да преведат и легализират дипломите си. Това заяви в интервю за БГНЕС Ели Тончева, управляващ консултантската агенция “Едланта”.
Според нея в съвременния свободен свят всеки би трябвало да има право на свободен избор и ако по някакъв начин трябва да се ограничи тенденцията младите и амбициозни българи да учат в чужбина, то трябва да бъде чрез позитивни мерки.

Ето и текста на интервюто, което Ели Тончева даде за БГНЕС:
БГНЕС: Новите планове намаляват драстично броя на задължителните часове по ключови предмети. Така има опасност учениците да не могат да покрият изискванията на чуждите университети за минималния задължителен хорариум. Как ще коментирате това?
Ели Тончева: Мисля, че ако се намалят часовете по математика, това ще бъде в ущърб за българските кандидат-студенти, които искат да учат в чужбина. Например в страна като Дания, значително по-голям е хорариумът на часовете по математика.
За часовете по български език - да, наистина би било грешка, ако се намали броят на часовете, макар че до голяма степен учениците и техните родители по традиция разчитат на външни форми на обучение за подготовката по чужд език. Разчита се на различни езикови школи, частни учители и т.н.
По принцип в България има традиция децата да започват да учат чужд език от съвсем малки - 5-6-годишна възраст, преди още да са започнали да учат в българско училище, те вече могат да четат и пишат на чуждия език. При положение, че има неограничен достъп до различни източници на информация на английски език от Интернет, мисля, че децата много самостоятелно учат и изграждат чуждоезикови умения.
БГНЕС: Според вас има ли и други начини, чрез които се ограничава достъпът на българските ученици до световните университети?
Ели Тончева: Не бих искала да мисля, че има целенасочена политика в това отношение, защото един съвременен млад човек би трябвало да има неограничена възможност да учи в университета и в страната, в която желае, но това което в момента (към 20 юли 2016 г. - бел.авт.) е на сайта на Министерство на образованието и науката, като намерение е да бъдат изместени датите за матурите, т.е. финалните изпити за XII кл. с две седмици до края на май да се проведат, във всички случаи би било в ущърб на желаещите да учат в Германия. Това е така, защото кандидатстването в университетите в Германия става с преведена и легализирана диплома, а по-късното явяване на матурите ще доведе до забавяне на изготвянето на дипломите и превода и легализацията на документите. Така че това наистина би било една пречка. Не зная дали в Министерството на образованието са се замисляли за това.
БГНЕС: Виждате ли в действията на Министерство на образованието и науката да се ограничи достъпът на учениците до световните университети?
Ели Тончева: Не мога да кажа, че забелязвам някакви целенасочени действия. Не ми се иска да мисля, че някой умишлено би правил нещо такова. В крайна сметка в съвременния свободен свят всеки би трябвало да има право на свободен избор и ако по някакъв начин трябва да се ограничи тенденцията младите и амбициозни българи, които да искат да учи в чужбина, то трябва да бъде чрез позитивни мерки чрез привличането им към качествено образование в университети, които предлагат стимулираща академична среда
БГНЕС: Съгласни ли сте с твърдението, че новия държавен стандарт залага посредственост в образованието?
Ели Тончева: Не мога да коментирам за държавния стандарт. Не съм запозната в детайли, но ако новият държавен стандарт не постави акцента върху подготовката на преподавателите, които да могат да използват съвременни методи на обучение и да наблягат на развитието на уменията за ползване и обработка на информацията, а не върху заучаването на големи информационни обеми наизуст, мисля, че няма да успее и не би имало смисъл от такъв вид реформа.
БГНЕС: Къде, според вас, се къса връзката между средното образование, висшето образование и нуждите на бизнеса от кадри?
Ели Тончева: Въпросът е много сложен. Един индикатор за загубата на тази връзка са приемните изпити в университета. В много университетите в чужбина, приемът става на базата на резултатите от средното образование, т.е. мисля, че е напълно излишно и доста старомодно, след като си минал матура и изпити в края на средното образование, няколко месеца след това да държиш приемни изпити в университет. Още повече, че тези приемни изпити не са строго специализирани, а позволяват да се кандидатства за един много широк спектър от специалности.
За връзката между висшето образование и бизнеса бих казала, че има много да се прави. Има модели, които могат да се ползват. Западноевропейските университети поне един път или два пъти в годината организират т.нар. “job fairs” (срещи на бизнеса със студенти), на които бъдещите работодатели се срещат с потенциални служители и кадри, които могат да бъдат приети в съответната фирма, обучени допълнително и имат възможност да градят кариера в избраната от тях професия.
Освен това е много разпространено спонсорството от страна на бизнеса особено едрият бизнес чрез различни дарения, но и възлагане на университетите на значими проекти, които в значима степен са и печеливши. /БГНЕС
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911