Толкова сме закъснели с превъоръжаването и модернизацията на Българската армия, че сме стигнали до колосална сума от повече от 5 млрд. лв. като стойност на основните проекти, които трябва да бъдат реализирани. Във времето проблемите не се решаваха, а се натрупваха. Реформата се разбираше като съкращение на личния състав, а освобождаваните в резултат на тези съкращения средства не се връщаха обратно за реформиране на въоръжените сили.
Ако продължаваме да изчакваме потребностите на родовете войски, те ще продължават да растат, а необходимата сума ще нараства. Това заяви депутатът от БСП и бивш министър на отбраната Ангел Найденов пред БГНЕС, с когото разговаряме за проблемите с превъоръжаването на българската армия и състоянието, в което се намират в момента и трите вида въоръжени сили.
Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него.

БГНЕС: Каква е основната причина Българската армия в момента да е в такова незавидно положение?
Ангел Найденов: Трябва да се върнем доста време назад, ако трябва да анализираме причините за днешното състояние на въоръжението и на техниката, с които разполага Българската армия по видовете въоръжени сили и по родовете войски.
Напълно споделям тревогата на командирите на видовете въоръжени сили за състоянието на въоръжението и бойната техника, с които те разполагат. Напълно споделям безпокойството им, не само от гледна точка на техническо състояние, а и от гледна точка на затруднения процес на подготовка на военнослужещите. И най-вече напълно споделям тревогата им от гледна точка на затрудненията и съответно рисковете за изпълнение на задачите, които са възложени на Българската армия по конституция, защото в крайна сметка трябва да ни интересува дали и доколко армията е в състояние да изпълни тези задачи и да гарантира националната сигурност - в случая военната сигурност и отбраната на страна.
Но връщайки се към първоначалния отговор ще кажа, че всъщност става дума за една негативна тенденция, която продължава вече почти 26 години. Това е тенденцията, която бележи от една страна реформирането на въоръжените ни сили и от друга страна резултат, който се изразяваше само в съкращаване на личен състав и на военна техника. И за съжаление освобождаваните в резултат на тези съкращения средства не се връщаха обратно, за да се осъществи превъоръжаването и модернизирането на българската армия. И стигаме до едни проценти за състоянието на въоръжението и бойната техника, които аз съм коментирал, поемайки мандата като министър на отбраната – достигахме някъде около 23% летателна годност и техническа изправност на всички въздухоплавателните средства, с които разполагаме. Окаяно е състоянието на Военноморските сили. Имах възможност вече образно да кажа: „слепи и глухи кораби във флота”. Нека това да не прозвучи обидно, но това е състоянието на въоръжението им. И разбира се Сухопътни войски, където техниката, с която разполагат, датира примерно от преди 40-50 години, има проблеми с резервни части… - нека да не продължаваме в тази посока. В този смисъл нямах никакви колебание да подкрепя и подкрепям предложенията за реализация на проектите за модернизация на Българската армия – в случаи трите основни проекта за ВВС, ВМС и все още очаквания проект за СВ. Защото тук става дума за това, че ние търсим възможността да придобием и да развиваме нови отбранителни способности, да постигнем необходимата ни степен на оперативна съвместимост с нашите партньори. Очевидно с техниката, с която в момента разполагаме, това не може да се осъществи.

БГНЕС: Вие лично и като бивш министър, и като част от най-голямата опозиционна група какво правите и какво могат да направят депутатите, че да се случи този процес на превъоръжаване?
Ангел Найденов: Понеже зададохте въпроса и като министър - нека да припомня, че едно от първите неща, с които започнахме беше точно възстановяването на летателната годност и техническата изправност най-напред на въздухоплавателните средства. По същия начин стояха пред мен предизвикателствата за реализация на различни проекти. Не, разбира се, от тип на големите, крупни модернизационни проекти към онзи момент, каквито са закупуването на нов тип боен самолет или патрулните кораби. Но по мое време беше завършена работата на проектния екип и беше изготвен първият информационен доклад за работата на този екип и беше предложен на вниманието на Министерски съвет. Т. е. ние се намирахме на пътя за реализацията на проекта за придобиването на нов тип боен самолет. Моето разбиране, което виждам, че се споделя и сега, беше, че ние трябва да пристъпим към придобиването на нов тип боен самолет, заделяйки обаче и необходимите средства за поддържане на минималната летателна годност на МиГ-29, за да изпълняваме задачите, които са възложени до пълната оперативна готовност на новия тип боен самолет – какъвто и да е той, който щяхме да придобием. И второ - нека да припомня, че аз съм подписал на практика техническото задание за новия тип боен самолет. Или пък да припомня да кажем споразумението, което сключихме с американската страна за доставката на парашутите, т.е. един проблем, който като цяло получи в някаква степен решение за години напред.
Какво още трябва да бъде направено? Това са решенията за увеличаване на средствата по бюджета на страната предвидени като разходи за отбрана. Аз споделям необходимостта за тяхното увеличаване. И отварям една скоба, за да подчертая, че това е едно мнение, което се различава от мнението на парламентарната ми група. Не защото те не сезират необходимостта от реализация на тези проекти или пък съответно не отчитат потребностите на Българската армия, но поради други причини - най-общо казано поради политическото недоверие, което има към сегашното ръководство и на министерството, и като цяло към сега управляващите, но затварям скобата.
Разбира се, че винаги ще има приоритетни сфери, които се нуждаят в не по-малка степен от увеличаване на средствата като процент от БВП. Но винаги ми се е струвало, че не бива да стигаме до този сблъсък, тази колизия на потребностите на тези системи. Просто трябва да има в един момент разумната преценка какво е състоянието на тези сектори и кой от тези сектори в момента се нуждае от малко повече внимание, отколкото другите сектори. Аз си мисля, че в този момент такъв сектор е отбраната, без да подценявам потребностите на социалната сфера, образование, здравеопазване, но идва момент, в който трябва да погледнем и да дадем и на армията онова, което е необходимо.
БГНЕС: В тази ситуация, в момента отбраната трябва да е приоритетен сектор за държавата, така ли?
Ангел Найденов: И отбраната, наред с така или иначе вече посочените като приоритет други сфери.

БГНЕС: Превъоръжаването може ли да изостава още във времето?
Ангел Найденов: Не! Аз имах възможност при дебата в пленарна зала да кажа, че решенията, които разглеждаме, са всъщност закъснели. Толкова закъснели, че сме стигнали до една колосална сума от повече от 5 млрд. лв. като стойност на основните проекти, които трябва да бъдат реализирани и то поради факта на тяхното натрупване. Ние ако продължаваме да изчакваме потребностите на родовете войски, те ще продължават да растат и тази сума ще нараства. Неслучайно казвам, че освен да гледаме големите проекти трябва да се опитваме включително и с малкото средства, с които разполага и сега Министерството на отбраната, да реализираме малките модернизационни проекти, които са на стойност от порядъка на няколко милиона. Но също са изключително необходими за видовете и родовете войски.
БГНЕС: Възможно ли е да се стигне до етап, в който държавата да каже: За нашата сигурност, няма да разчитаме на нашата армия?
Ангел Найденов: Не искам да мисля в посоката, в която да стигнем до момента, търсейки кой друг да поеме грижата за нашата отбрана и за нашата военна сигурност. Тук ми се иска да погледнем и от още една страна проблема с остарялото и съответно неизправно въоръжение и бойна техника. Това са: трудните условия, които създават за реализация на военната служба. Защото с колкото по-остаряла и по-неизправна техника се разполага, толкова пада и интересът за служба в Българската армия. Така съответно се губи мотивацията и на тези, които са на реална военна служба да продължат да служат. Това е факт, който също трябва да имаме предвид като последица от сегашното катастрофално състояние на въоръжение и техника. /БГНЕС