Как инженери и проектанти пренесоха проекта от рисунките върху езерото Изео

“Изградихме нещо просто, но за да го направим, трябваше да прибегнем до инженери, които да превърнат в просто онова, което е много сложно.” Така самият Кристо обяснява пред в. “Кориере дела сера” материалното реализиране на идеята си, която близо 45 г. седя в чекмеджето му под формата на рисунки и скици.

За да се разстелят върху езерото Изео, кейовете трябваше да бъдат тотално премислени от инженери, архитекти и урбанисти. 3 км от пътеката са полегнали над водите на езерото, други 1,5 км опасват земята до него.

Кристо е творец, но не е инженер, така че за да ни представи това “ненужно” изкуство, както го нарича той,

прибягна до помощта

на екип от инженери

“През май 2014 г. решихме, че идеалното място е Изео. Искахме спокойно езеро, а не езеро от рода на Маджоре и Комо”, обяснява творецът.

Първата стъпка от реализацията на проекта са тайните тестове, които екип от инженери извършва в частно езеро на границата между Германия и Дания, собственост на колекционер на творби на Кристо.

Идва и вторият етап – други тестове, този път през 2015 г. в България на Черно море. По принцип идеята за плаващия мост датира от 70-те години, но тези “Плаващи кейове” са направени точно за езерото Изео и за неговата геометрия. На един от пунктовете на кейовете, наподобяващ остър ъгъл, посетителят се спира на кръстовището на две пътеки – от Монте Изола и от Сенсоле. Те оформят рамки, а затвореният между тях пейзаж в този момент изглежда като картина.

По протежение на дългите 3 км върху водите кейове се събира огромен поток от енергия. И тук в играта влизат законите на физиката - “Не е като да се движите на ескалатора на летището”, както казва Кристо.

Краищата на кейовете не са под прав ъгъл към водата, а са наклонени към нея по подобие на плаж, така че тъканта им по края е вечно намокрена и изглежда по-тъмнооранжева. Посетителите обаче се страхуват да не се намокрят, така че вървят все по средата на

пътеките, които

понасят огромна тежест.

Концепцията на Кристо за кейовете се превежда на езика на инженерната мисъл от италианската компания “Аруп”.

“Като се има предвид, че творбата е уникална по рода си, трябваше да измислим и развием специални и много точни анализи и измервания на тежестта, да реализираме и предварителен дизайн. По този начин трябваше да разберем как кейовете биха реагирали на вятъра и на движенията на вълните”, казва пред италианските медии шефът на “Аруп” Мауро Оливери.

През февруари миналата година компанията прави тестове на

прототип на кейовете

с ширина 16 метра и

дължина 20 м и го

пробва в Черно море

В концепцията на Кристо обаче е заложена и идеята за цялостно рециклиране на материалите на творбата му след 16-те дни от съществуването и?.

Пътеките са изработени от 220 000 блокчета с размер 50x50x40 см. Те са направени от полиетилен с висока плътност – това е материал от гранули, който след края на творбата ще бъде претопен и продаден на италиански фабрики.

Блокчетата са свързани помежду си чрез щифтове и са разположени в редове от 32 куба по цялата дължина. Ширината на кейовете е 16 м, но на практика се стъпва само на 10 м от тях, тъй като краищата са полегнали към водата.

Закотвянето на пътеките пък се осъществява чрез тиранти, които са свързани към дъното на езерото.

Поставени са тиранти

на всеки 50 м от

пътеките

Има две от двете страни и една в центъра и те достигат дължина от 130 м.

Тирантите са наклонени на 45 градуса и започват под кейовете, където има стоманени пръстени, свързани с кубовете и захванати към тела от бетон. Всяко от тях тежи 5 тона, или общо 200 тона. По този начин не се позволява на пътеките да се местят хоризонтално.

Всички, които са видели кейовете, свидетелстват, че визионерският дух на Кристо се кръстосва перфектно с техническите умения на инженерите, които са ги осъществили. Според експертите най-трудната част в техническата реализация се оказва изучаването на теченията в езерото – те трябва да бъдат свързани със закотвящата система на дъното. На всичкото отгоре става въпрос за плаващи кейове, които никъде и никога досега не са били реализирани.
Екип от водолази участва в изграждането на кейовете. До края на септември езерото Изео ще бъде освободено и от последния елемент на кейовете.

Демонтирането на пътеките ще стане от същия екип, работил и по изграждането им. 40 души – от работници до водолази, ще започнат да демонтират веднага след 3 юли.

Първата стъпка ще бъде демонтиране на кубовете. Те ще бъдат махнати на блокове и ще бъдат транспортирани в главната квартира на кейовете, където по-рано са били и сглобени. Там

блокчетата ще

бъдат разглобени

едно по едно,

а след това ще бъдат смлени и превърнати в рециклиран материал. Цялата операция ще трае около месец, така че до края на юли ще бъдат махнати от кейовете всичките 220 хиляди кубчета.

Демонтирането на закрепената за дъното система ще бъде доста по-дълго и сложно. Веднага щом бъдат махнати, циментовите блокове ще бъдат транспортирани на строителни площадки, където ще бъдат разбити с механични чукове. И тези материали ще бъдат рециклирани.

До края на септември цялото езеро Изео ще бъде 100% изчистено и “Плаващите кейове” ще останат изобразени единствено на снимки, скици и в спомени. А те няма как да бъдат рециклирани.