Ако не се реализира проектът за модернизация на Сухопътни войски (СВ), до 4-5 години те ще са на изчезване. По-меко казано ще остане само пехота. Това заяви в интервю за БГНЕС командирът им генерал-майор Андрей Боцев. С него говорим за състоянието на най-големия вид въоръжени сили, който е 53 % от армията, но непопълненият им състав е около 24%, макар да изпълняват близо 90% от поставените пред армията задачи.
БГНЕС: Какво е моментното състояние на СВ по отношение на кадровата обезпеченост?
Ген. Боцев: В момента в Сухопътни войски ситуацията по отношение на вакантните места за офицери е тревожна, а вакантните места за войници направо е много притеснителна. Некомплектът от офицери при нас е около 17% и около 27% от войници. Имаме подразделения, където некомплектът от офицери и войници достига до 40-50%, което на практика ограничава изпълнение на задачите, които се поставят. В армията е много тревожно положението. Този въпрос го повдигам вече от две години и настоявах да се обяви конкурс, което не се случваше по една или друга причина. Преди три месеца поставих въпроса на Съвет по отбрана, направих анализ и след това по разпореждане на министъра на отбраната се свика нов Съвет по отбрана с единствена точка анализът на окомплектоването с личен състав на видовете въоръжени сили, което е тревожно.
БГНЕС: Колко души не достигат?
Ген. Боцев: Над 3000 души е некомплектът само в Сухопътни войски. Не по-добро е състоянието и в другите Видове въоръжени сили. При нас всяка година около 600 – 700 души напускат по различни причини, така че ние периодично трябва всяка година да обявяваме конкурси минимум за толкова хора. Най-големият некомплект в момента е в трите бригади: Втора Тунджанска механизирана бригада, 61-ва Стрямска механизирана бригада, и 68-а бригада „Специални сили“, като в Специални сили положението е тревожно. Най-голямото текучество беше през 2012 г., след като се приеха промените в закона с възрастта за пенсиониране. Тогава основно си заминаха старши офицери – майори, подполковници и млади полковници. И в момента ние имаме един дисбаланс между званията. Според анализа ни, ако попълваме армията с мерките, които сме взели евентуално до 6-7 години ще попълним като количество, но за постигане на нужното качество са необходими 10 години, и то, за да се стигне до нивото отпреди 4-5 години.

БГНЕС: Тези 3000 души какъв процент са като некомплект от целия състав на сухопътни войски?
Ген. Боцев: Някъде около 23-24%, което не е нормално. Некомплектът би трябвало да е десетина процента.
БГНЕС: Какво трябва да се направи?
Ген. Боцев: Ние направихме много подробен анализ за причините, поради които се случва това – не само в Сухопътни войски, но най-тревожно е положението при нас, поради обема от задачи, които изпълняваме. Искам да подчертая, че в мисии, извън страната 93% участват СВ, 80% са от модулните формирования, които участват при аварии, бедствия и кризи на територията на страната, на 100% СВ участват на граница в помощ на ГД „Гранична полиция”. Те не само са най-големият вид въоръжени сили, но е са гръбнакът на Българската армия и тревожното е, че в продължение на доста години Сухопътни войски се неглижират. Това не е нормално при условие, че в 80-90% от задачите, които се изпълняват от Въоръжените сили участват Сухопътни войски. Основната причина за напускането на армията е несигурността от постоянно извършващите се промени в закони, нормативни актове, реорганизации. Тя кара хората, когато намерят по-добри условия за работа да напускат армията. Другата причина е постоянното недофинансиране. В закона 2009 г. орязаха социалния пакет, намалиха се социалните компенсации, които се полагат за 24-часовото разположение, което трябва да имаме. И най-вече заплащането. От години заплатите във въоръжените сили не са вдигани. В момента най-ниската заплата при нас е 609 лв., а в завода в Сопот минималната заплата е 800 и повече лева, в Арсенал е 900 лв., а на нас там са ни поделенията. Стигна се до там, когато работникът иска да напусне и да се яви на конкурс за войник, работодателят му повишава веднага заплатата с 200 лв. На Съвета по отбрана от 1 юни се взе решение да се изготви план за действие! Първи етап: да се промени нормативните документи, които зависят от МО. И втори етап – да се набележат мерки и предложения, които зависят от Министерски съвет. Това основно е финансовата част. Набелязаха се мерки, които в момента се анализират и на следващия съвет ще се приемат различни варианти, с които да се запознае Министерски съвет.
БГНЕС: Все пак бяха обявени конкурси тази година?
Ген. Боцев: Последният конкурс е в края на 2013 г. Повече от 2 години настоявам да се проведат. През май месец със заповед на министъра беше обявен конкурс за 350 души. Резултатите от него за мен са плачевни. От подалите документи 405 души, за 220 места в Карлово, се явиха 300 души, от тях 259 се явиха на конкурс, 132 не издържаха минималните изисквания и под 50% се попълниха местата, които бяха отпуснати за там. За Стара Загора резултатът е още по-трагичен. Там попълнихме около четиридесет и няколко процента. През септември ще има конкурс за 100 места за Бригада „Специални сили” Пловдив, Смолян, Белене и Враца, но не съм обнадежден, че резултатите ще са по-добри докато не се вдигне социалният статус на военнослужещите.
БГНЕС: Ако това не се случи и не се вземат мерки, какво ще стане със Сухопътни войски?
Ген. Боцев: Ще ви дам един пример. 2013 г. в последния конкурс се явяваха между 4 и 5 души за едно място. Сега се явяват 1,3 за едно място. И от тези, които са преминали и през прегледи голяма част не се явяват на конкурс. Ако продължаваме така и не се вдигне социалният статус, не се подобрят условията на труд… даже не смея и да си помисля какво ще се случи, но най-вероятно армията ще е в безпомощно състояние... Въпреки че сега при тия условия с много желание, с много труд това се прави. Мога само да благодаря на моите войници, сержанти, офицери, че дават всичко от себе си да изпълняват поставените им задачи в срок и навреме, но нещата ако продължат така, ние нямаме ресурс и най-вероятно хората ще продължат да напускат с по-бързи темпове.
БГНЕС: В доклада за състоянието на армията за 2015 г. се говори и за недостиг на финансови средства за осигуряване с необходимите акумулатори, гуми и др.?
Ген. Боцев: В армията не са купувани боеприпаси от 25 години. При анализа, който е направен - парите заложени за капиталови разходи – за превъоръжаване и модернизация от 1,7 млрд. лв. за Сухопътни войски за 12 години са отпуснати 0,45%, което значи 9 млн. лв. Вие направете сметка, при положение, че 90% от задачите се изпълняват от СВ какво е отношението към този вид въоръжени сили. Ние нямаме почти нищо ново като техника, освен дарено по програмата FMF от САЩ. На много места хората стигнаха до там, че си купуват консумативи – хартия, тонери, дори кламери, което за мен е срамна работа.
БГНЕС: Как си обяснявате, че още не е даден старт на проекта за модернизация на Сухопътни войски, вие сте единственият вид въоръжени сили, чийто проект засега не е внесен дори в Министерски съвет?
Ген. Боцев: Трите проекта влизат в приоритетни девет, които са особено важни за видовете въоръжени сили в Плана за развитие и Програмата за развитие 2020. Проектите са минали през всички нива и съвета. Трите проекта трябваше едновременно да се внесат в Министерски съвет. Няколко пъти задавам въпроса: защото се случва това? Отговор, който да ме удовлетвори не намирам. Не ме удовлетворява това, което ми отговарят. Единственото обяснение е, че финансовото министерство, поради липса на средства не искало да съгласува този проект. Питам: Защо нашият проект и кой определи, че нашият не трябва да стартира, при положение, че изпълняваме 90% от задачите. Питам, но не получавам отговор. Имам уверение, че в най-скоро време ще бъде внесен. Включително и в парламента, всички парламентарни групи, в комисията по отбрана абсолютно всички депутати изказаха мнение, че задължително трябва и проектът на Сухопътни войски да влезе в парламента, но той трябва да се внесе от Министерски съвет.
БГНЕС: А трябва ли да се доработва?
Ген. Боцев: Този проект е готов отдавна, абсолютно всичко е както трябва. Просто ние направихме допълнително вариант в инвестиционния проект във финансовата част. Първият вариант беше тези машини да могат да се купят за период от 7 години, ние го разсрочихме във времето за 12 години, след като знаем какво е състоянието на бюджета и какви разходи трябва да се изплащат. Нашият проект ще струва около 1,2 млрд. лв. за 240 машини за три батальонни бойни групи по стандартите на НАТО. Не е проблем да се разсрочи във времето, след като знаем какво е финансовото състояние на държавата. Ние влизаме в положение, но трябва да ни влязат и те в положение, защото при нас най-младата техника е 35-годишна, а жизненият й цикъл е до към 40 години. Тук искам да подчертая, че в нашия проект е заложен целият цикъл за 30 и повече години като поддръжка, боеприпаси, оборудване на машините. Обучение, ремонти и ние държим да се използват възможностите на нашата отбранителна индустрия за обслужване, ремонтни дейности, някои производства – агрегати например, съвместно с фирмата, която евентуално ще спечели. Ще има и икономически ефект за страната. След като тук се извършва обучение, ремонтни дейности на машините при всички случи ще ни е по-евтино.
БГНЕС: Колко от шестте сертифицирани батальонни бойни групи са окомплектовани с бойни машини по стандартите на НАТО?
Ген. Боцев: Нито една! Точно това е целта на проекта да започнем да ги оборудваме по стандартите на НАТО. Естествено и ще започнем от декларираните сили.
БГНЕС: Ако не се реализира проектът на СВ какво ще се случи?
Ген. Боцев: Ген. Боцев: Аз го заявих и в парламента, че до 4-5 години Сухопътни войски не започне ли да се реализира проектът, не ми се говори, ще са на изчезване. По-меко казах: ще остане само пехота. Лошото е друго – действително ще остане само пехота, докато по времето на хан Кубрат поне коне са имали, а ние нямаме и коне сега.
БГНЕС: Все пак за хората извън армията обяснението, че държавата няма толкова пари е логично, за вас логично ли е?
Ген. Боцев: Националната сигурност и отбрана е стълбът на всяка една държава и държавност, на тях се държи държавата. Така че аз много добре разбирам, че моментът след като 25 години нищо не е правено и да започне тази година да се възстановява армията и за мен не е нормално. Но имаше План 2004, План 2008, План 2014 г. почти нищо от това, което беше заложено вътре не се изпълни. Ако беше почнало планово и равномерно да се превъоръжава армията, мисля, че нямаше да ги имаме тия проблеми, но във времето много закъсняхме. /БГНЕС