Латиноамериканистът проф. Мартинов в интервю за Георги Коларов, news.bg

Има ли шанс Дилма Русеф да се върне на власт?
Да, има! Ако се докаже, че тя не е виновна за кражби и корупция, ще се върне! Нужни са 180 гласа в Сената! За социално-икономическата ситуация не могат да я съдят. Бразилия е преживявала и по-тежки времена. Сега инфлацията е 10%. Аз си спомням времето, когато беше 500%. Страната има огромен научно-технически потенциал. Няма как да не излезе от кризата.
Дилма случайно попадна на президентския пост. Тя принадлежеше към втория ешелон. И стигна до първия, след скандала в „Петробраз”, когато всички се оказаха корумпирани. Фаворитът Жозе Дирсеу влезе в затвора.
Дилма за мандат и половина успя да настрои срещу себе си военно-политическия елит и бизнес-средите. Освен това, на инаугурацията, между нея и вицепрезидента Мишел Темер пробяга „черна котка”: съпругата на Темер – блондинка със съблазнителни форми привлече вниманието на всички. Тогава Дилма строго го предупреди повече да не я води никъде.
Дали ще се върне, или не, на поста, Бразилия ще се развива по своя път, без да се оглежда настрани: нито към САЩ, нито към Русия, нито към другите велики сили. В случая САЩ водят много умна политика: много умело се възползват от грешките и проблемите на своите опоненти.

Какво предстои оттук-нататък?
Остава да пожелаем на Мишел Темер да управлява спокойно и без ексцесии страната до 2018г., когато са президентските избори (ако, разбира се, съдът не върне Дилма). Дали той ще успее да се справи с тази задача, аз засега не знам. Така или иначе, до изтичането на 180 дни ще е напрегнато.

Напълно ли отпада Бразилия от схемата на „левия завой”? Настъпи ли „десен завой”?
Левицата в никакъв случай не е умряла! Просто махалото отиде надясно! В момента върви утвърждаване на собствената идентичност. Тя е свързана със собствената политическа система.
В Латинска Америка не сработиха старите модели от 19 век. Един от първите, който се замисли за тяхната промяна беше Уго Чавес. Той потърси алтернативата в идейно-политическото наследство на Симон Боливар, задавайки си въпроса: къде точно ние загубихме своя собствен път? Затова Боливарианската Република Венецуела тръгва от тази опорна точка. Тя търси новата алтернатива.

Кой може да дойде на мястото на Дилма на следващите президентски избори?
Възможно е да се появи някой съвсем неочакван кандидат: например от PSDB (Социал-Демократическа Партия на Бразилия). Би могъл да бъде дори бившият президент Фернанду Енрики Кардозу. Или Аезиу Невиш - внукът на първия демократично избран президент след военната диктатура Танкреду Невиш. Няма да се учудя, ако това бъде кандидатът на Бразилската Социалистическа Партия Марина Силва. Тя не ми е симпатична, но нямам данни да е агент на ЦРУ. (В случая става дума за някои руски ултра-патриоти, които свързват всички поражения на левите в Латинска Америка и по света в последно време с намесата на ЦРУ и Майданните технологии – ГК).

Ще оцелее ли БРИКС в сегашната си форма след падането на Дилма и компромата срещу Джейкъб Зума в Южно-Африканската Република?
БРИКС трябва да се измъкне от декларативността и да „свали розовите очила”. Организацията страда от отсъствие на собствена философия. Крайно недостатъчно е в случая позоваването на международното право. Няма нито една междудържавна организация, която да реализира общите си проекти. БРИКС трябва да придобие реален авторитет. И да стане авторитетен форум, с решаващо геополитическо влияние. Засега обаче виждаме само красиви идеи и нищо повече.

Реална ли е латиноамериканската интеграция в условията на края на „левия завой”?
Да се говори за реална латиноамериканска интеграция означава да изпреварваме времето. Вече дойде моментът на истината за латиноамериканските интеграционни проекти. Те не се доказаха като ефективни организации и не изпълниха предназначението си. Предстоят промени. Не е ясно дали ще останат самостоятелни, или ще попаднат под влиянието на Вашингтон. По-скоро първото.
Ако, например, МЕРКОСУР и НАТО тръгнат по пътя на интеграцията, това няма да стане под шапката на САЩ. Преди всичко, Бразилия никога няма да се откаже да защитава своите интереси.
Анализът на стратегическите направления във външната политика на Бразилия показва, че те са в процес на трансформация. Ако до края на 80-те години тя е подчинена на стремежа максимално да усили влиянието си в тази част на световния океан (изпреварвайки съседните страни, преди всичко Аржентина), сега е загубила конфронтационната си логика и е основана на сътрудничество със съседните страни. За това свидетелства концепцията за разумна достатъчност на Военно-Морския Флот в региона. Тя отразява глобалната преоценка на ценностите от страна на великите държави (Русия, САЩ и други), по отношение на политиката на увеличаване на въоръжените сили.
Днес единствената свръхдържава – САЩ, се стреми да потвърди своя статус за сметка на силовото въвеждане на ред по света. Бразилия, също както и Русия, са принудени да противостоят на този идеологически и информационно-културен натиск, често приемащ форми на открита агресия. /news.bg