Интервю на Георги Коларов със словашкия политолог д-р Беата Блехова

Как оценяваш резултатите от парламентарните избори в Словакия, от национална и европейска гледна точка?
Изборите в Словакия нямат победител. Резултатът от 05.03.2016г. демонстрира в пълна степен, че те бяха, преди всичко, протестни. Управляващата лява партия „Смер-Социална Демокрация”, макар че спечели с голяма преднина, за трети път в историята на младата Словашка Република, в сравнение с предния път загуби 15%. Нейният коалиционен потенциал е нисък, въпреки антиимигрантската реторика. Подобна е реториката и на крайния либерал Рихард Сулик, чиято партия спечели второто място с 12%. Силното ляво, еднопартийно правителство на Роберт Фицо отиде в миналото. От международна гледна точка трябва да се има предвид един важен факт: антиимигрантската линия на словашкото правителство, в рамките на Вишеградската група (която Ангела Меркел не харесва, б.а.) получава силен тласък в момент, когато Братислава от юли 2016г. започва да председателства ЕС. Осъждането от страна на Брюксел на антиимигрантската линия, в рамките на Вишеградската четворка, сега е под въпрос и може би няма да продължи дълго.

Какво се случи в последния момент, за да намалее толкова подкрепата за „Смер” и Роберт Фицо?
За мен е най-интересно началото на стачната вълна на учителите, които бяха нещастни да разберат, че няма да им вдигнат заплатите 1 месец преди изборите. Вече има достатъчно доказателства, че тази стачка е не толкова за подобряване на икономическото им положение, колкото за намаляване на гласовете за „Смер” (според изказването на известния режисьор на цветни революции Павел Демеш). Става ясно, кому бяха нужни безмислените стачки.

С какво друго ще запомним тези парламентарни избори?
Друга характерна черта на тези избори е отклоняването на словашкия избирател от стандартните политически партии. Мога да посоча Християн-Демократичното Движение на бившия еврокомисар Ян Фигел, което остана вън от Парламента. От него се очакваше да придобие по-голяма тежест в обществото. Но движението стана жертва на фаталното неразбиране през последния четвърт век на своята роля и на непоемането на отговорност за 40 г. антихристиянска политика на комунистическата тоталитарност. Стана ясно, че едно християнско движение не може да бъде антинационално. Подобният политически субект на бившия министър-председател Микулаш Дзуринда, който посвети цялата си предизборна визия на паролата „Словакия без Фицо”, сега завинаги и категорично завърши на бунището на политическата история. Друг нов и небезопасен феномен е фактът, че в Парламента влезе (макар и на ръба) „политическа партия”, която се представя за такава, макар че няма основание да бъде приета за такава. Имам предвид партията „Ние сме семейство” на мултимилионера Борис Колар, който разбира семейството по много особен начин: повечето от децата му са родени от друга жена. Напоследък за него започват да излизат данни за връзки с мафията. Трябва да се сезира закона, който да не разрешава на партии, без политическа структура и членска маса в бъдеще да участват на избори, в съответствие с правилата за регистрация на политически партии в Словашката Република.

Не мислиш ли, че влизането в Парламента на Народната Партия „Наша Словакия”, в крайна сметка, ще доведе до безисходица опитите за съставяне на стабилно правителство и са възможни нови парламентарни избори в обозримото бъдеще?
Влизането в Парламента на Народната Партия „Наша Словакия” на жупана на област Банска Бистрица Мариан Котлеба действително създаде патова ситуация. Когато глобализираните медии определят тази партия като екстремистка, тя става неприемлива както за левицата, така и за десницата. И според правилата на политическата коректност, излиза, че нито на едните, нито на другите им стигат гласове да формират действащо правителство. Причините, поради които 200 000 словаци предпочитат да ги управлява „екстремистът” Мариан Котлеба са две: бедността, предизвикана от безработицата; нерешеният и стоящ все по-остро цигански въпрос, най-добре познат именно на вас – българите (Беата Блехова познава отлично българската история и съвременност, в качеството си на помощник на австрийския българист и славист Петер Бахмайер, б.а.). Картата на районите, където за Мариан Котлеба са гласували над 10% от имащите право на глас, напълно и точно съвпада с картата на най-бедните и най-пострадали от неолибералната трансформация райони на Средна и Източна Словакия. По времето на социализма това бяха районите с традиционно развита военна промишленост, която вече е ликвидирана. Може дори да се каже, че единственият победител на тези избори е партията на Мариан Котлеба, за която (удивително и тенденциозно) не се споменаваше в предизборните социологически анкети.

Има ли все пак някаква оптимистична нотка в изборните резултати?
Радостната вест е, че след 4-годишно отсъствие в Парламента се върна Словашката Национална Партия – най-старата политическа партия в Словакия, с традиционен национално-ориентиран електорат. Под ръководството на юриста Андрей Данко, партията изяви желание за коалиция със „Смер”, макар че 64 гласа от 150 не им дават възможност да формират правителство. Политическата и програма съдържа десни елементи: намаляване на данъците на предприемачите и производителите на хранителни продукти. Тя отваряше възможност за дясна коалиция между Данко и Сулик (под ръководството на последния). Но на 12 март самият Андрей Данко даде да се разбере, че няма да подкрепи „хибридно правителство на хаоса”. Той каза пред журналистите: „Проблемът не е ляво-дясно. Проблемът е дали ще има разрушаване, или не”. Решението на Андрей Данко да не влиза в коалиция с Рихард Сулик означава, че няма да има и дясно правителство. Макар че десните, противно на всички правила, вече го съставят по кафенетата, пред погледа на самотния президент Андрей Киска. Една коалиция, с подкрепата, или с прякото участие на 5 политически субекта, не би представлявала нищо повече от някакво хибридно образование на политически съперници и егоцентристи. Те ще са обединени единствено от желанието да управляват без Роберт Фицо и против Роберт Фицо. Могат да съберат максимум 72 гласа, които обаче не им стигат за мнозинство.

Какви перспективи разкриват тези избори пред политическото развитие на Словакия?
Сегашните избори от 2016г. много напомнят на изборите от 1998г., когато, след 4-годишния мандат на правителството на Владимир Мечиар (изолирано от НАТО и ЕС, заради отказа си да приватизира словашките стратегически предприятия), на основата на истерична и станала вече историческа анти-Мечиар кампания, дойде Микулаш Дзуринда. Последната предизборна кампания имаше много общо с тогавашната. Сегашната беше анти-Фицо. Много е тъжно, че словашките избиратели имат толкова къса историческа памет и не виждат тези паралели. Тази е една от причините да не гледам оптимистично на бъдещата съдба на Словакия. /news.bg