"Протест", "Гневен съм", "Стига мизерия! Стига лъжи!", "50 години Крипта, 20 от тях без климатик? До кога?", "За достойни доходи" – това бяха само част от надписите на плакатите, които в Деня на гнева работещите в библиотеки, читалища, музеи и галерии от цялата страна вдигнаха на национален протестен.
Репортерите и кореспондентите на БГНЕС от страната събраха мненията на протестиращите. Заетите в културните ни институти показаха негодуванието си от проектобюджета за 2016 г., който не предвижда нищо съществено откъм увеличение на трудовите им възнаграждения. Хората не са съгласни и като цяло с недостатъчния бюджет за сектор Култура.
Близо 3000 души работят в 204-те музея и галерии в България. 1038 са специалистите с висше образование в тях – научни сътрудници и уредници. Те имат най-ниските заплати от всички категории висшисти у нас. 400 лева е началната заплата на млад музеен специалист с магистърска степен. От 1 януари трябва да бъде увеличена с 20 лева, за да се изравни с минималната заплата за страната. От 400 до 550 лева получават повечето от уредниците и реставраторите в музеите и галериите, които имат над 20 години трудов стаж. В длъжностната характеристика на всеки музеен специалист има изискване за-много добро владеене на чужд език, специалистите са и материално отговорни лица за сериозни суми.

Всичко е по-важно от културата - пътищата, дискотеките, кръчмите и бардаците. Всичко това е по-важно, защото това е ценностната система на властта, заяви пред БГНЕС писателят и сценарист Иво Сиромахов по повод протеста. Според носителя на наградата "Цветето на Хеликон" за 2015 г. държавата ще се подиграва с културата дотогава, докато избираме такива хора в парламента и правителството. От тези хора, които са в парламента и гласуват този бюджет никой от тях не е влизал в библиотека и музей. Вижте ги само как изглеждат, как говорят, какъв е езикът им, колко е образованието им, каква е общата им култура… Те не могат да разберат какъв е смисълът да има библиотеки в България, не могат да разберат какъв е смисълът да има книги, галерии, симфонични оркестри. Това е нещо много далечно от техния свят, заяви Иво Сиромахов.
Моят живот са книгите, а библиотеките са сърцето на българската култура - съкровищницата, където се пазят книгите, каза от своя страна писателят Деян Енев, който заедно със свои колеги излезе пред Столичната библиотека на площад „Славейков”.
Книгите са това, което е отрицанието на бомбите, оръжията, на безсмислието, на ужаса и на ада. Така че, нека да помислим, добави друг наш известен писател - Калин Терзийски.
„Социален дебилизъм е да се мисли, че трудът на библиотекарите няма придадена стойност и че от него не се печели, заяви проф. Михаил Неделчев. Според него до момента, в който управляващите в страната мислят по този начин, не само трябва хората да бъдат гневни, но и трябва да се повтаря на управляващите, че от труда на работниците в музеите, библиотекарите и др., се печели най-много и така е навсякъде по света, допълни той.

Всички, които се включиха в недоволството срещу случващото се с институциите, които олицетворяват културата пред Столичната библиотека, носеха бели лентички с надпис “Гневен съм”. По този повод писателят Захари Карабашлиев заяви: “Бъдете гневни. Време е да се говори за пари. Това го говоря много отдавна. Не се срамувайте да говорите за пари”. Карабашлиев разказа, че миналата година е посетил над 50 библиотеки и читалища из страната и след като го попитали само тези ли са силовите методи, с които може да се постигат резултати, той посочил, че тази общност, която е срещнал по време на обиколката си из България, е възможно най-малко силовата групировка.
Неслучайно е казано, че възходът на една страна зависи от културата и изкуството, посочи поетът Георги Константинов. Нека си го кажем, книгата е едва ли не девета дупка на кавала, даже кавал изобщо няма в някои случаи, защото все повече стават неграмотните хора. Живеем в бездуховно време, посочи той. Според него младите хора са неграмотни, не само защото нямат пари да си купят книги, но и защото не знаят пътя към библиотеката, а и никой не ги поощрява за това. По тази причина, според него, е необходима помощ за българската книга и да се помисли за професионалното израстване и развитие на хората, които работят за българската книга.

С високо вдигнати над главите си книги, лозунги „Протест” и знамената на двата синдиката - КНСБ и Подкрепа, демонстрираха служителите на Регионална народна библиотека „Иван Вазов” в града под тепетата по време на обедната си почивка. Те настояха библиотеката да се финансира според новоприетия „Стандарт за библиотечно-информационно обслужване”, което е неделима част от Закона за обществените библиотеки, както и община Пловдив да дофинансира библиотеката за основната и дейност с не по-малко от 20%.
Пред Областната управа в града се събраха и представители на читалища и квартални библиотеки в Пловдив, които също настояха за увеличаване на държавния стандарт за една субсидирана щатна бройка. От името на 24 читалища от Пловдив и около сто от областта, протестиращите поискаха най-малко двойно завишаване на стандартите за издръжка и предвиждане на средства в бюджета за въвеждане на допълващ стандарт за поддръжка на помещенията.

18-те служители в Регионалния исторически музей и 29-те души от Регионалната библиотека "Христо Смирненски" в Хасково също участваха в деня на недоволството.
Творците от операта в Русе възразиха срещу проектобюджета за 2016 г., който според тях продължава държавната политика от 25 години насам за тотално заличаване на културата. Оперните творци настояха да се достигне най-после обещавания 1% от БВП за бюджет на културата, както и да има дългосрочна политика в сектора.
Синдикалният лидер на КТ "Подкрепа" в Казанлък Цветанка Пискова заяви пред БГНЕС, че е важно да се обърне по-голямо внимание на културата, за да се избегне чалгата, не само в културните ни предпочитания, а и в отношенията помежду ни и тази агресия, която се проявява заради липса на ценности. /БГНЕС