Скандал в Темида! Министерство на правосъдието и Христо Иванов безобразно защитават рецидивисти

България 24.11.2015 12:59

В последните две седмици двете най-либерални държави в Европа – Норвегия и Швеция, анонсираха рестриктивни промени на законодателствата си във връзка с лавината от мигранти, която несъмнено ще доведе до повишаване на криминогенната обстановка, както и заради увеличаващите се заплахи от тероризъм на Стария континент.
Докато в Швеция се готвят да предоставят възможност на службите да подслушват и следят онлайн комуникациите, в България е в ход пореден сценарий за дестабилизация на институциите. И докато в Стокхолм обмислят как да се криминализират редица деяния на чуждестранни и шведски граждани, в София се подготвят промени на цели два кодекса и два други закона, които биха превърнали затворниците в притежатели на повече права от десетки хиляди български граждани.

Дори непредубеден читател, който е далеч от познанията за държавата и правото, ще установи, че предложенията, с автор Министерство на правосъдието са пореден опит за провокация срещу прокуратурата от страна на правосъдия министър Христо Иванов. Още повече, че като съавтор на скандалните предложения се оказва и неправителствена организация на затворниците в България.
Неотдавна стана ясно, че осъден на 20 години затвор за убийство австралиец е номиниран за “Човек на годината” в класация на Българския хелзинкски комитет.

Шокиращият факт, че въобще подобно нещо е възможно, донякъде успя да парира един не по-малко скандален момент с битието на затворника Джок Полфрийман, който хладнокръвно отне живота на студента Андрей Монов в декемврийската нощ на 2007 година в центъра на София. А именно, че министърът на правосъдието Христо Иванов, след писмо от близо 200 затворници, приема, че затворническото НПО, на което именно Полфрийман е председател, трябва да участва в изготвянето на промените на българското законодателство в областта на изпълнението на наказанията.

От МП дори се похвалиха, че са поставили на една маса бивш затворник, който представлява интересите на убийци, грабители и изнасилвачи, заедно с върховни съдии, прокурори и експерти. На практика излиза, че грижата за убиеца Джок Полфрийман и съкилийниците му е първа грижа за правосъдния министър. По всичко изглежда в Министерството на правосъдието, все пак, са си дали сметка, че на фона на напрежението и страха от тероризъм в Европа и затрудненото финансово положение на мнозина българи, които живеят под прага на мизерията, трябва да се избегне шумното оповестяване на предложенията за законодателни промени в цели четири нормативни акта.

Не само, защото евентуалното приемане на идеи, част от които звучащи цинично, а други абсурдно, може да доведе до ситуация, в която утре затворници да поискат вечерята им да е сервирана на бяла покривка, в порцеланов сервиз и със сребърни прибори, а защото предложенията на МП са подигравка с хилядите жертви на престъпления, които никога няма да получат възмездие за страданията си.

Вероятно точно заради това от правосъдното ведомство предпочетоха някак свенливо да анонсират в късния петъчен следобед предложенията за промени в Наказателния кодекс, Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, може би и с надеждата, че лобистките поправки няма да бъдат забелязани.

Прочитът на конкретните текстове и мотивите към тях показват, че очевидно водеща роля в подготовката им са имали основно адвокати, които са ангажирани по дела, които затворници водят срещу България пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург. А в опит да отклонят отговорността от евентуалната негативна обществена реакция, която логично би трябвало да последва заради невижданите привилегии, каквито затворниците биха получили, от Министерството на правосъдието още в прессъобщението за готвените промени обясняват, че те са “в отговор на дългогодишни критики на Съвета на Европа срещу пренаселеността и лошите условия в затворите”.

Отговорността за предложените текстове обаче е именно на правосъдното министерство и лично на министър Христо Иванов, който съвсем скоро ще трябва да ги защитава, първо пред колегите си от правителството, а ако успее да ги прокара през МС и в Народното събрание.

Добре би било, обаче, вечно апелиращият за прозрачност правосъден министър, първо да обяви всички участници в Работната група, която е сформирана в МП с негова заповед и е подготвила конкретните промени. Както и да отговори на въпроса – дали част от участниците във въпросната работна група не се явяват в конфликт на интереси? Но и без този отговор е ясно, че водеща роля във въпросната Работна група са имали именно активисти на правозащитни организации и адвокати на съдещи България затворници, то нека поне Министерство на правосъдието, като представител на интересите на всички българи, организира дискусия, на която да изслуша становищата и на жертвите и пострадалите от престъпления и техните близки.

Ако това не бъде направено, то екипът на правосъдния министър наистина ще остави усещането, че защитава повече правата на престъпниците, отколкото на техните жертви. Поне това показват предложените текстове. Докато стотици бездомни и социално слаби българи се чудят как ще преживеят през следващите мразовити месеци, дали ще намерят сух подслон и достатъчно дърва и въглища за огрев, Министерство на правосъдието сочи като приоритет спешната осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м. за всеки затворник.

Така, ако не бездомните и социално слабите, то поне лишените от свобода ще могат да се чувстват като в санаториум. Друг своеобразен връх на законотворческата мисъл е предложението главният директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да бъде задължен да се съобразява с желанията на близките на затворниците, а и на самите тях, за преместване, ако е констатирана пренаселеност в конкретното място за лишаване от свобода. Нещо повече, предлага се, затворниците да получат права сами да искат да бъде преместен в общежитие от открит тип, а евентуален отказ на затворническата администрация да може да се обжалва пред административния съд.

Допускането дори на част от тези абсурдни идеи и особено правото на лишените от свобода да обжалват по съдебен път отказ за преместването им, би трябвало да доведе най-малкото до предупреждение от страна на премиера към правосъдния министър, свързано с неговото бъдещо присъствие в правителството. В случая е налице опит за прокарване на изключително лобистка поправка, която не само, че може да доведе до затрупване на затворническите началници с искания за премествания, но и да струва милиони левове на държавата. Едва ли в правосъдното министерство могат да си представят, как предложенията им може да доведат до 10 000 искания за преместване, колкото са затворниците у нас, а при евентуално съдебно решение за последващ отказ, до милиони левове, които ГДИН ще трябва да плати под формата на държавни такси и хонорари за адвокатите на затворниците, които биха ги осъдили.

А защитниците на лишените от свобода само и това чакат – вратичка в затвора, за да заведат купища дела срещу държавата, с което да си осигурят и прилични хонорари. А заради друга, навлизаща в полето на цинизма идея, то е добре цялото ръководство на Министерство на правосъдието да застане лице в лице със стотиците български семейство, които страдат по свой жестоко убит родственик, близък или приятел, но поне имат утехата, че извършителят на престъплението е установен, осъден и е в затвора.

Дали ще имат смелостта министърът и заместниците му да изчетат пред роднините на убитите предложенията, които правят да се задължи затворническата администрация периодично да преразглежда специалния режим на осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Преведено на разбираем език – всеки извършител на едно или няколко убийства, за каквото се налага и най-тежкото наказание, според НК, ще може да иска промяна на специалния режим, при който изтърпява наказанието си, а ако е покаже и прогрес в поведението си, да получава правото на по-лек режим на изпълнение на присъдата.

Ако идеите за промени в ЗОДОВ, предложени от правосъдното министерство станат факт, то със сигурност родните затворници ще могат да се похвалят с далеч повече права от тези, които трябва да следят за изпълнението на присъдите им - надзирателите. Законотворците, определени със заповед на министър Христо Иванов, предлагат, ако лишен от свобода или задържано под стража лице, предяви претенции за това, че е бил подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение от охраната на затворите и следствените арести, то неговата дума да се приема за истина, а на надзирателите и съдебните охранители да им се налага да доказват, че задържаното лице е излъгало.

Абсурдността на подобна идея, не просто може да доведе до принуда надзирателите да се превърнат в бавачки на затворниците, но със сигурност ще принуди мнозина служители на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” да подадат рапорти за напускане.

По всичко изглежда Министерство на правосъдието е намерило решение за разрешаването на проблема с пренаселеността на затворите и хроничната липса на средства за издръжка на лишените от свобода. Това няма да стане с разширяване на затворите, а чрез прокарването на промени, които да осигурят масово предсрочно освобождаване на лишени от свобода.

Предложението е занапред всички осъдени, независимо от размера на наказанията, да имат право на предсрочно освобождаване. Според екипа на Христо Иванов, така ще се даде стимул на осъдените да се поправят. Липсата на практически опит у ръководството на МП обаче е виден. Защото само лаик няма да знае, че над 2/3 от лишените от свобода у нас са попаднали зад решетките за втори, трети, четвърти или n-ти път.

Забележителна е циничността, с която се предлага и друга промяна, с която осъдените на доживотен затвор да имат право да искат промяна на наказанието им на затвор от 30 години след изтичане на минималния срок на изтърпяване на наказанието. От предложенията, които тихомълком правосъдното министерство се опитва да прокара, прозира липсата на задълбочен анализ и обективна преценка на реалностите у нас, но за сметка на това е налице сляпо изпълнение на заръките на европейските чиновници, криворазбран хуманизъм и дори неприкрит лобизъм в полза на мощни адвокатски лобита.

По всичко изглежда, че макар България да е член на Европейския съюз от осем години, страната ни е изостанала с над 20 години от държави като Норвегия и Швеция. Докато в двете скандинавски държави тръгват по пътя на сигурността и ограничаване дори на свободите, нашите властимащи са се загрижили повече за затворниците, отколкото за жертвите на престъпността. Хубаво е обаче бързо да осъзнаят, че времето на криворазбрания хуманизъм, който води след себе си разрушения и хаос, вече категорично отмина, а и обществото ни няма нужда от български Андреш Брайвик./blitz.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911