Ясно е, че съвременният човек, с неговия стил на живот и хранене, не приема достатъчно жизненоважни биологично активни вещества, които организма не може сам да синтезира, а очаква да приеме с храната отвън.

Това каза за „Фокус” проф. Донка Байкова, специалист по хранене и диететика и ръководител катедра „Превантивна медицина” във Факултета по Обществено здраве на Медицински университет – София.

„В нашите проучвания отчитаме, че средно-дневния хранителен прием е дефицитен по отношение на някои есенциални нутриенти. Когато те са дефицитни, много е важно да ги приеме като хранителни добавки. Това са добавки към храната, а не подобрители на технологични процес. Това са две различни понятия.

Когато тези хранителни компоненти са създадени посредством екстракт, сложен в капсула, таблетка, капки или прахчета, излагайки ги по рафтовете на аптеките, ние ги приемаме като храни.

Те трябва непременно да отговарят на всички изисквания на законите ни”, посочи проф. Байкова. По думите ?, в България съществува наредба, която е в сила от януари 2005 г. и регламентира производството, продажбата и употребата на хранителни добавки.

„Според Директива/2002 на Европейската комисия, хранителните добавки са обогатители на храната. Това означава, че те са по-скоро храни, а нямат за цел да лекуват или да предпазват от болести, защото това не е тяхната функция.

Предназначението им е да бъдат обогатители на хранителния прием”, обясни още проф. Байкова.