Куманите дали династиите на Тертеровци и Шишмановци

България е преживяла 6 големи вълни на етнически преселения в средните векове, казва директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Тогава населението никога не е било по-голямо от 3 милиона, а е трябвало да посрещне вълни от по 500-600 хил. души. Българите са посрещнали авари, моравци, узи, печенеги, кумани и алани и са успели да ги интегрират. Ето как описа Божидар Димитров шестте вълни.

Първата е от авари през 799 г. Императорът на Франкската империя Карл Велики разгромява аварите и стотици хиляди търсят убежище в България.

Аварите са забелязани от византийските хронисти в българската армия, където сформирали отделни конни отряди във войната с Византия през 811 г. След това изчезват от историческата сцена навярно претапяйки се в българския народ.

Византийски хронист пише: българите така харесаха носията на аварите, че започнаха да си шият дрехи по неин образец.

Второ голямо преселение, и то от населението на цяла държава, е през 894 г. Тогава унгарците които дотогава населяват земите покрай северното Причерноморие. подгонени от цар Симеон Велики се устремяват към земите на Великоморавия, заемащи голяма част от днешните Унгария и Словакия.

Византийските хронисти пишат: Това беше наказанието за

греховете на

моравците,

но Бог не ги изостави - почти всички избягаха в България, която ги приюти и настани на своя територия.

Третата голяма група, изчислена от византийски хронисти, е племето на узите, разказва Божидар Димитров. То напада българските земи (тогава под византийска власт) в началото на ХI в. Хронистите пишат - българите се укриха в крепостите си, прибирайки там не само семействата си, но и храната и стадата.

Узите, които се настанили в българските земи, започнали да измират от глад. Все пак, изглежда, са останали доста,

някои смятат за техни

потомци гагаузите

в Североизточна България в земите около Варна

През 1071 г. печенегите след серия от нападения над българските земи, все още под властта на Византия, били разгромени в битка в Южна България.

Остатъците от тях били разселени в Софийското, Ботевградското, Пиротското и Нишкото поле.

В тези полета поради високопланинския им характер и слабите добиви от земеделски култури българите поддържали само няколко основни крепости.

Печенегите, чиито

потомци са

етнографската

група шопи,

много бързо се асимилирали в българската народност.

Куманите са следващия голям етнически масив, осъществил масирано етническо поселение. Дотогава те живеели на изток от Днестър и са постоянни български съюзници във войните с Византия.

Притиснати от татарите, куманите се преселили и залели Унгария и България. В България били толкова много, че било невъзможно да се населят само в определен район, затова отново ги разселили по цялата страна. Неслучайно почти няма село или град у нас в чиито околности да няма Кумански дол, Кумански извор. Градове и села с името Куманово има и в Македония, която тогава е била българска земя. Куманите проникнали и в българската аристокрация чрез смесени бракове и

дали последните

две средновековни

династии на България

- Тертеровци и Шишмановци

Последната голяма група - 60 000 семейства, влязла в България през 1308 г. Това били аланите, които първоначално били византийски военни заселници в Източна Тракия.

Понеже византийците не им плащали няколко години поред, те се обърнали към българския цар Светослав Тертер. Той ги приел и дори изпратил войска да ги пази. Заселени били близо до Пловдив.

През 2001 г. в крепостта край с. Величково, Пазарджишко, бе открито голямо сребърно съкровище на техния вожд Константин Алан, което, за съжаление, бе изнесено незаконно от България и ние продължаваме да водим дела за връщането му, казва Божидар Димитров.

Смята се, че една голяма група покръстени татари се е заселила в българските земи по това време отново като съюзници на Светослав Тертер, а и по-късно на цар Иван-Александър, който благодарение на тях спечелил битката при Русокастро през 1330 година. /24chasa.bg