Чиновници, които се държат грубо и пренебрежително към гражданите, да бъдат наказвани с порицания и глоби. Това е едно от предложенията за законодателни промени, които граждански организации отправиха вчера към депутатите по време на заседание на парламентарната комисия за взаимодействие с НПО-та.

Представените идеи са на база резултати от социологическо проучване за това какво искат българите от властта за подобряване на демократичната среда у нас, като зад тях застават множество организации от цялата страна.

„Служителите в администрацията масово трябва да преминат през обучения за повишаване на уменията и компетенциите им при работа с граждани, а след това в Закона за държавния служител да се разпише и наказателна отговорност за пренебрежително отношение”, разви идеята пред „Монитор” Славея Христова от Сдружение „Болкан Асист”. Така при немарливо подхождане към нуждите на хората чиновникът първо ще отнася порицание, а ако не си вземе бележка, ще бъде и глобяван. Като крайна мярка за нелюбезни служители се предлага и уволнение. Наказания се искат и за служители, които губят документи на гражданите, или пък не спазват сроковете за обслужване.

Сред предложенията на гражданските организации, представени пред парламентарната комисия, са още хората да могат да сезират КС, да има местен омбудсман във всяка община, прозрачност в работата на институциите, засилване функциите на обществените съвети във властта. НПО-тата предлагат още на депутатите да се разпише възможност за законодателна инициатива и на гражданите, като поправките да се внасят след събиране на определен брой подписи. След това текстовете ще влизат в НС по каналния ред, като избраниците ще решават дали да ги приемат, или отхвърлят.

Гражданските организации изложиха и пакет предложения за поправки в закона, който регламентира провеждането на референдуми. Те включват намаляване на прага, който прави народното допитване валидно-до 20% активност, а не както сега - колкото избиратели са гласували на последния парламентарен вот. Освен това се иска драстично намаляване на броя подписи за иницииране на референдум от сегашните 500 000 на 100 000, а времето за събирането им пък да набъбне от 3 на 6 месеца, като се премахне изискването гражданите да си дават и ЕГН-тата заедно с парафите. Причината е, че много хора се отказвали да участват в подписка, само защото се страхували от злоупотреби с личните им данни и имотни измами. НПО-тата предлагат още да се премахне възможността НС да редактира формулирания при събирането на парафите въпрос за допитването, както и право на глас да имат и българите зад граница.

Панелът идеи, свързани с референдумите, вчера бяха гласувани и приети от Обществения съвет към парламентарната комисия. Те ще бъдат лансирани като конкретни предложения идната седмица, когато депутатите от звеното ще гласуват поправки в закона за допитването до народа, внесени от РБ и АБВ. Някои от предложенията в крайна сметка ще се оформят и като законодателни инициативи, обясни пред гражданските организации шефката на парламентарната комисия Бойка Маринска. /БЛИЦ