Бащата на заклания Мишел – Иво Коцев, проговори: Връщат делото за убийството на сина ми!

България 26.04.2015 20:31

Живеем във време, в което всяка следваща жестока новина някак бързо измества предишните, но за близките на жертвите времето сякаш спира в онзи жесток миг! Така се чувства от онази фатална привечер на 29 март миналата година бащата на Мишел Коцев – Иво.

Мишел е единственото му дете. Момчето от Плевен, чийто живот бе отнет в разцвета му от хулиган с джобно ножче! Сега единственото, което крепи мъжа, е мисълта за справедливо правосъдие в памет на сина му. Наш репортер научи от Коцев, че Апелативен съд - Велико Търново, е отменил изцяло решението по делото срещу подсъдимия за убийството на Мишел - Мирослав Димитров, и го връща в Окръжен съд – Плевен, за преразглеждане.

Мирослав Димитров, който през декември навърши 18 години, беше признат от Плевенския окръжен съд за виновен и осъден на 9 години, редуцирани с 1/3, заради признаването на фактите в обвинителния акт и съкратеното съдебно следствие. 6-те години лишаване от свобода първоначално трябваше да изтърпи при общ режим в затвора за непълнолетни в Бойчиновци. Прокуратурата обаче поиска по-висока присъда и внесе протест в Апелативен съд - Велико Търново.

В същото време адвокатът на Мирослав - Димитър Марковски, на свой ред е подал жалба за намаляване на присъдата, като твърди, че не ставало въпрос за умишлено убийство, а за неизбежна самоотбрана.

Вече е факт решението на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение, което отмени присъда № 62 от 30.10.2014 г. по НОХД № 873/14 г. по описа на Плевенския окръжен съд и с Решение №16/10.02. 2015 г. върна делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, без право на касационен контрол на решението, на основание чл. 346, т.1 пр.2 от НПК.

Припомняме страшните факти:

В 17:50 часа на 29 март в Първо РУП-Плевен е получен сигнал чрез тел. 112, че зад блок 136 в квартал "Дружба" лежи неподвижен младеж. Изпратеният полицейски екип установява, че младежът е с прободна рана в областта на сърцето и е констатирана смъртта му. Трупът е приведен за аутопсия. Изяснена е самоличността на убития младеж – 19-годишният Мишел Коцев. Установена е и самоличността на убиеца - 17-годишният Мирослав Димитров – момче с криминална регистрация за побои с причиняване на средна телесна повреда, минало през детските педагогически стаи още от ранна възраст.

Обвиняемият е задържан за срок от 24 часа, като при обиск в джоба на дънките му е намерен сгъваем нож, с който е извършено убийството. По случая е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 115 от Наказателния кодекс и е уведомен дежурен прокурор при Окръжна прокуратура - Плевен.

Плевенският окръжен съд с присъда № 62 от 30.10.2014 г. по НОХД 837/14 г. е признал подсъдимия Мирослав за виновен да е извършил деяние по чл. 116, ал.1, т.6 вр. чл. 115 вр. чл. 63, ал.2, т.1 от НК и му е наложил наказание от 9 години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а от НК е редуцирано на шест години лишаване от свобода. Приспаднато е и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”.

Това решение предизвика масово негодувание

в социалните мрежи. Приятелите на Мишел, които със собствен труд направиха паметна плоча на лобното му място и страница във Фейсбук „В памет на Мишел”, започнаха открито да атакуват правосъдната система. Против присъдата на Плевенския окръжен съд е подаден въззивен протест от прокурор при Плевенската окръжна прокуратура да бъде увеличен размерът на наложеното наказание. Срещу присъдата е подадена въззивна жалба и от адвоката на подсъдимия – според него тя била „постановена при нарушение на материалния закон”. Адвокат Марковски иска деянието да бъде преквалифицирано по чл. 119 от НК – неизбежна самоотбрана, тъй като било налице „нападение от пострадалия над подсъдимия”. Майката на подсъдимия Мирослав, в качеството си на негов защитник, също пледира, че синът й не бил отмъстителен и жесток човек, а бил действал „в условията на неизбежна самоотбрана”.

За връщането на делото за ново разглеждане изиграват роля откритите съществени нарушения на процесуалните правила. А именно, че делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, на база самопризнанията на обвиняемия, но това не освобождава съда от провеждането на цялостен анализ на събраните в доразследващия период доказателства - дали те подкрепят така направеното самопризнание. Оставал недоизяснен физическият конфликт между убиеца и жертвата, и участието на приятелите на убиеца – дали е било преди или след наръгването с ножа и падането на жертвата на земята. И трите свидетелски показания са, че Мишел е паднал на земята, а тримата –

убиецът и помагачите му продължили да го бият и ритат

Защитата използва този факт в своя полза – че не само Мирослав е ритал Мишел, но пък е неоспорим фактът, че само той е имал ножа, с който е нанесен смъртоносният удар. Изготвената и приета съдебномедицинска експертиза на труп № 46/2014 г. е констатирала три прободно-прорезни рани - една на гърдите, две на дясната предмишница и едно прорезно нараняване на ляв лакът.

Според обвинението, става въпрос за умишлено убийство, според защитата - за „неизбежна отбрана”. „Но за каква „самоотбрана” може да става въпрос?!”, питат приятелите на убития Мишел. „Та той просто е отивал да си купи цигари и онези са го нападнали. Не той тях, а те – него! Те са отивали пак да се бият – искали са да бият едно друго момче и случайно срещат Мишел по пътя!... ”, казват децата, на база собственото им „разследване”. Намесват се и гневни съседи на убития Мишел: „Подсъдимият е момче с криминални прояви. Този Мирослав неведнъж е нападал и причинявал травми, така че е безотговорно майка му да говори за „самоотбрана”, когато само по чудо синът й не е убил досега някое друго дете!”.

В крайна сметка, вече е налице решение за отмяна на присъдата, според която убиецът на Мишел щеше да лежи едва 6 години, а може би и по-малко! Въпросът е какво ще последва в съда оттук нататък – справедлива по-висока присъда, или тъкмо обратното?!

На стената на Фейсбук профила си опечаленият баща на Мишел е написал: „Дали сънуват мъртвите?! Дали...?! Когато живите над гробовете плачат... Дали от сълзите при тях вали? Дали за тях свещите нещо значат?! Дали лицата ни си спомнят още? И липсва ли им нещо от света, който сега с молитва иска прошка за закъснелите си думи и дела... Дали някой там сънува мен? /Защото в мойте сънища не идва.../ Усеща ли, от своето небе, как днес ми липсва, липсва.. .Липсва!...”.

Иво Коцев проговори за пръв път пред медиите. Избра за това репортер на народното издание: „Винаги съм отказвал интервюта, защото нямам какво да кажа, освен че ме боли, а това не може да се изрази с думи!... Защото не вярвам нито в журналистите, нито в правосъдието. Затова искам реформа, която да въдвори ред в живота на хората! Искам казарма, защото младите трябва да се научат на ред! Мишел загина нелепо. Тръгнал е с едно познато момиче да си купи цигари. Не познава онези момчета. Случайно са се срещнали по пътя. Те подметнали нещо словесно – предизвикали са го. Момичето, което е било със сина ми, продължило напред с
кучето си. Първоначално диалогът с нищо не подсказвал колко страшно нещо предстои!... Нататък – знаете!... Мишел беше добро момче.

Приятелите му го помнят – изградиха по своя воля паметник на мястото, където е издъхнал. С приятелката си Цветелина се беше разделил месец преди това, но и тя го обичаше!... Той обичаше приятелите си. Обичаше малката си сестричка – майка му има дете от втория си брак и Мишел го обожаваше. Синът ми никога не е бил агресивен. Докато онова момче – убиецът му, отдавна е било контингент на полицията, постоянен клиент на педагогическите стаи... Затова казвам, че момчетата трябва да минават през казарма.

Заради такива като него – да се научат на ред, на дисциплина, на отговорност. Нищо не може да ми върне Мишел. Единствената ми утеха е работата – дърводелец съм по професия. Но човек никъде не може да избяга от мислите си. Питате ме какво наказание искам? Искам наказанието, след което това момче да не излезе на 23 – млад мъж, в разцвета на силите си, и готов да заживее сякаш нищо не се е случило!... Не мога да приема, че това ще бъде справедливо, когато моето дете гние под земята! Невинно посечено от един хулиган, за когото днес се измислят съдебни вратички да бъде почти изцяло оневинен за престъпното си деяние! Надявам се на справедлив съд в памет на Мишел! Той е моят единствен син, но можеше да бъде детето на всеки от вас!... В това е смисълът на справедливостта – тя да е моралният аршин за всеки от нас, за доброто на всички. Защото днес е с моето, но утре това може да се случи с вашето дете!...”.

Еми МАРИЯНСКА ,blitz.bg


CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911