Видове мрежи.
Локалните мрежи (Local Area Network - LAN) действат до няколкостотин метра.
Глобалните мрежи (Wide Area Network - WAN) имат широк периметър на действие.

Те свързват различни организации независимо от разстоянията, на които се намират. За комуникационна среда използват телефонни кабели, оптични кабели, сателитна връзка, радиовръзка.

Глобалните мрежи всъщност включват в себе си многобройни локални мрежи.
Най-разпространената глобална мрежа е ИНТЕРНЕТ – световна мрежа от компютри, свързани чрез телекомуникации. Терминът произлиза от inter – “между” и net – “мрежа”. Обхваща цялото земно кълбо. Свързаните към Интернет в края на 2000 г. са около 200 млн. души.

Кратка историческа справка.
През 60-те години по време на Кубинската ракетна криза, корпорацията Rand първа представя идеята за децентрализирана компютърна мрежа, покриваща страната. Представеното виждане е проект за свързването на военни и университетски компютри в мрежа, която трябва да оцелее при ядрена атака. През 1968 г. Агенцията за високотехнологични изследователски проекти към Пентагона (ARPA) започва да осъществява проекта в САЩ. Ранните тестове, проведени на Арпанет доказват изключителния й успех.

През 70-те години тази децентрализирана структура, различна от корпоративните компютърни мрежи по това време, позволява създаването на виртуална връзка за всякакви типове компютри, използвайки пакетопредаващ протокол TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) - Контролен предавателен протокол/Интернет протокол.

TCP/IP e протокол, осъществяващ предаването на данни на пакети и гарантиращ коректността им чрез проверка на контролни суми. Той се явява като импулс в края на 70-те и началото на 80-те години, довеждащ до бързото разпространение на Арпанет, защото лесно се използва ма множество различни компютри и позволява лесно разширяване от всеки съществуващ възел. През 1983 г. Арпанет се преименува на Internet (Интернет), поради големия брой свързани международни компютри и мрежи. През 80-те години Интернет се разширява включвайки:
Eunet – Европейска Unix мрежа – 1982 г.
EARN – Европейска академична изследователска мрежа – 1983 г.
JUNET – Японска Unix мрежа – 1984 г.
JANET – Обединена академична мрежа във Великобритания - 1984 г.
В същото време през 1980 г. пет суперкомпютърни центъра в САЩ (Пристън, CMU, UCSB, UIUC и Корнел) основават NSFNET, която се превръща в “Гръбнакът на Интернет в САЩ”.
През 90-те години разширението на Интернет продължава с откриването на нови услуги и програми. Появяват се Arhie, Veronica, но все пак най-доброто постижение в Интернет е създаването на World Wide Web. През следващите години експанзията на Интернет и Web продължава с още по-бързи темпове. Действителното количество на базовите (възлови) компютри и Web сървъри е трудно да се определи, защото се променя ежедневно. През 1995 г. техният брой достига 6.5 млн., през 1999 г. – 100 млн., а в края на 2000 г. – 200 млн.
Всеки Ѕ час в Интернет се влива нов компютър или някаква мрежа. Въпреки , че първоначалното развитие на Интернет е поддържано и субсидирано от ARPA и NSFNET, мрежата не принадлежи на никого, макар, че има агенции и групи, които “наглеждат” работата й. През 1995 г. трафикът в Интернет се премества от NSFNET. Новите линии и възли, съставляващи основата на Интернет са следните:
vBNS - високоскоростна линия, използвана изключително за научни изчисления и визуализации;
четири регионални NAP възела - Сан Франциско, Чикаго, Ню Йорк сити и Вашингтон, които вътрешно свързват vBNS, други установени мрежи и доставчици на мрежови услуги;
маршрутен арбитър, който определя скоростта.

Услуги в Интернет.
а) E-mail (electronic mail – “електронна поща”) - служи за предаване на съобщения в ASCII код между отдалечени компютри. Позволява прикачване на файлове в произволен формат. Трансферът става за броени секунди на цената на един градски разговор. Протоколът с който става предаването на съобщенията се нарича SMTP (Simple Message Transfer Protocol).
б) WWW (World Wide Web, 3W, Web – “световна широка паяжина”) – служи за трансфер и визуализиране на хипертекстови (hyper text) документи, наречени още Web документи или Web страници. WWW дава достъп до сайтове (site - място в Интернет) и страници от най-разнообразен характер – музика, филми, телевизия, радио, изкуство, фирми, търговия, търсене и предлагане на работа и мн. др. WWW може да се осъществи с програма, наречена браузер (browser) - претърсвач. Най-известни браузери са: Internet Explorer, Nescape Communicator, Mosaic, Opеra и др.
в) FTP (File Transfer Protocol ) - използва се за трансфер (прехвърляне) на файлове между отдалечени компютри. По-често се използва за сваляне на файлове от архивни сайтове.
г) UseNet Newsgroup (“нюз група”) - услуга за комуникация между различни потребители по определена тема или новинарска (дискусионна група).
д) Chat (електронни конференции, разговор) - позволява в режим online (реално време) да се водят разговори между потребители, намиращи се на отдалечени компютри. Събеседниците въвеждат от клавиатурата съобщения и четат на компютърния екран отговорите.Разговорът се осъществява с програми, по-известни от които са IRC (Internet relay chat) и ICQ (I Seek You).
e) Telnet (“отдалечена сесия”) – услуга за ползване на ресурсите на отдалечен компютър (свързване с отдалечен компютър и стартиране в него на някакъв процес). За целта е необходим адрес или име на отдалечения компютър и парола за достъп.
ж) Е-commerce (electronic commerce – “електронна търговия”) – услуга за извършване на реклама и продажба на стоки и услуги чрез Интернет.
Забележка: Услугите e-mail, ftp, usenet, chat, освен, че се използват на базата на специализиран софтуер, могат да се използват и на базата на браузер, което прави браузерите едни от най-популярните програми в Интернет.

Свързване към Интернет.
Достъпът до Интернет може да бъде пълен (за всички услуги), ограничен или неограничен спрямо фактора време. От друга страна достъпът може да бъде пряк (посредством мрежова платка и кабел се свързвате с Интернет доставчика) или модемен (чрез телефонна линия и модем, Dial-Up) достъп, който е все още по-широко разпространен. Връзката може да е комутируема – не дава постоянен достъп до Интернет; или наета – осигурява постоянен достъп до Интернет.
Модем – устройство, което преобразува цифровия сигнал на компютъра в аналогов телефонен сигнал и обратно. Името се получава от съкращението на операциите модулация-демодулация. Съществуват 2 вида модеми – вътрешни (монтират се като допълнителна платка) и външни (периферно устройство, свързано към компютъра). Външните са по-надеждни и могат да бъдат премествани от един компютър на друг. Основна характеристика на модема е скоростта на приемане и предаване на данните. Тя се измерва в bps (bit per second). Възможна скорост е 28.8, 33.6, 56.6 Kbit/sec.
Други начини за свързване към Интернет – напоследък за постоянен, по-бърз и по-качествен достъп се използват все по-често оптични кабели, сателитни и радиовръзки.
Достъп до Интернет могат да имат локални мрежи или директно свързани компютри. За целта е необходимо обръщане към фирма-доставчик на Интернет услуги - Internet Service Provider, ISP. Те предоставят адрес на сървър или на отделен клиент. Server – компютър, съдържащ базово програмно осигуряване. Client – друг компютър, който използва услугите, предоставени от сървъра. Сървъра и клиента не се различават по своето местоположение в Мрежата, а по програмното осигуряване, което предоставят. В този смисъл сървър и клиент може да бъде един и същи компютър, ако съдържа базово и клиентско програмно осигуряване – server/client.
Всеки компютър, свързан в Интернет се нарича хост (host).

Адреси в Интернет.
а) Всеки сървър и клиент в Интернет има свой уникален адрес, по който се различават един от друг. Този адрес се нарича IP (Internet protocol) address – всеки компютър става видим посредством 32 битов IP адрес (последователност от четири групи числа от 0 до 255, разделени с точка) – например 192.168.13.21. IP (Internet protocol) е стандарт, който осигурява обмена на информация между компютрите в глобалната мрежа. Цифровите адреси са трудни за ползване от хората и затова са въведени еквивалентни на тях буквени адреси. Специални сървъри DNS (Domain Name Server) установяват съответствията между цифровите и буквените адреси. Числовото представяне на IP адреса се нарича компютърен адрес, а буквеното – потребителски адрес – няколко думи, разделени с точка.
Думите, разглеждани от ляво на дясно са имената на нарастващи по йерархия области от имената на Интернет-възли. Най-лявата част е името на конкретния компютър, а най-дясната част е кодът на държава или тип организация. Ето някои примери:

com Фирмен сайд
edu Образователна институция
gov Правителствена организация
org Нестопанска организация
mil Военен сайд
net Компютърни мрежи
bg България
ca Канада
de Германия
fr Франция
ru Русия
jp Япония
uk Великобритания
us САЩ/kaminata.net