Изтъкнатият експерт по здравословното хранене доц. д-р Светослав Ханджиев дава актуално интервю за края на постите и правилното меню за "Монитор" днес. Той е водещ специалист в областта на диетичното хранене и метаболитните заболявания. Член е на Европейската академия на науките по хранене (EANS). Има специализации по диетологичните проблеми на мастния метаболизъм във Франция. Ежегодно участва в международни конгреси и симпозиуми по хранене и диететика. Чете лекции по тези проблеми в Германия, Франция и Гърция. Член е на генералните съвети на Световната и Европейската асоциация за изучаване на затлъстяването
- Доц. Ханджиев, вижда се краят на Великите пости. За някои настъпващите празници ще са радост, но за други стигат до гастроентерологиите. Как да се захраним правилно, за да не попаднем веднага в болница?
- Тези, които пълнят болниците по Великден, не са постилите хора. Те знаят как да се захранят – без много и тежки храни, а постепенно с яйца, мляко и по-леки пилешки меса, докато организмът им привикне. Проблемни са онези, които нямат понятие от пости и въобще от здравословно хранене. Това не са гастрономите, както някои си мислят, защото те са естетите на ястията. Става дума за обичайните лакомници, за които всяко сядане на изобилната трапеза завършва с ядене до пръсване, сякаш идва краят на света и повече никога няма да вкусят храна. Съветвам именно тези люде да не се нахвърлят прекомерно на тежките меса, да не опустошават тавите с козунаците на едно ядене и да не прекаляват с вината и ракиите, за да не съсипят собственото си здраве, пък и да пощадят лекарите.

Основните болежки, които могат да отключат с едно преяждане, са гастритите, язвената болест, колитите, може да се стигне и до перфориране на язва, ако изобилието от манджи е полято обилно с вино и ракия. От такава вакханалия не страда само стомахът, но и бъбреците, те също имат своите колики, които като нищо могат да докарат криза. Панкреатитът също не е шега работа. Това са все сериозни заболявания, свързани с яденето и препиването.

В ХХІ век в сферата на диетологията и диететиката е особено актуална българската поговорка „Прека­ле­ният светец и Богу не е драг”. Много често, когато има празници, ние прекаляваме с яденето и най-вече с напитки, които ако не са качествени, нещата излизат извън контрол.

- В последните години се появиха маса теории за храненето - като се започне от разделното хранене, та се стигне до т.нар. лечебно гладуване. На коя от тях да вярва човек?
- Истинската наука за храненето е категорична, че в менюто на един човек трябва да има от всичко. Яжте всичко, дадено от Господ. За да сме здрави и да не трупаме излишно тегло, трябва да спазваме максимата закуската да е кралска, обядът - като на богаташ, вечерята - на бедняк. Преяждането вечерно време води до заболявания на обмяната на веществата и сърдечносъдовата система. Именно затова повечето хипертонични кризи, инсулти и инфаркти са след преяждане и препиване след залез-слънце. Важно е да се знае, че консумацията предимно на растителна храна, както е по време на пости, води до алкализация на организма. Консу­мацията предимно на месо пък подкиселява течностите в него. Той обаче има своята регулаторна система, която балансира тези състояния. Затова постите, установени от църквата, са здравословни и полезни за нашето здраве.

Макар и вкусно, та дори било и домашно, с месото не бива да се прекалява, тъй като е тежка храна. Трябва да се стремим да се придържаме към арабската поговорка „Всеки ден 40 различни хапки”, т.е. разнообразието в храненето балансира организма, създава добър метаболизъм, от което не се трупат килограми и не създават предпоставки за различни заболявания.

Рибата например трябва да присъства на масата ни поне два пъти седмично, червеното месо да е по-ограничено, да имаме поне един постен ден, да не се отказваме изцяло от въглехидратите и всякога на трапезата ни да има четири-пет вида зеленчуци и плодове. За да бъде човек здрав обаче, не е достатъчно само да се храни умерено и правилно, но и да е физически активен, независимо дали ще спортува, ще прави гимнастика вкъщи, или ще върви пеша две спирки.

- Най-честите стомашни страдания на съвременния човек са колитите и гастритите. Как трябва да се храним, ако страдаме от тях?
- Сега постоянно се говори колко полезен и здравословен е пълнозърнестият хляб. За 1,5 млн. българи обаче той е вреден. Един и половина милион души у нас страдат именно от гастрити, колити и язви. Пълно­зър­нестият хляб дразни стомашната лигавица, която и без това е раздразнена и възпалена. За тях е пухкавият, мек и вкусен хляб от бяло брашно, с който от векове е свикнал българинът. На болния от подагра се забранява консумацията на месо, дори пилешкото и рибата той може да приема в ограничени количества. На този с анемия обаче се налага да яде повече мръвки, поне 200 – 300 грама на ден.

- Трябва ли да има различия в храненето според възрастта?
- Да, разбира се. Едно е храненето на детето и подрастващите, съвсем друго на хората в работоспособна възраст и съвършено различно на възрастните. Децата трябва да приемат поне една чаша от 200 мл прясно мляко дневно и толкова кисело. Оказва се обаче, че България е на последното, 28-о място в Европейския съюз по консумация на прясно мляко. Това е катастрофа, защото този продукт подпомага израстването на организма и играе основна роля в изграждането на костната система. Не случайно във фолклора се пее - „И първо мляко засукал”, а не „Първа салата заръфал”. Данните от проучване, направено неотдавна, са шокиращи. Оказва се, че само 1/3 от децата в Кърджалийско употребяват редовно мляко и млечни продукти.

- Дори по-бедните хора на село имат своя крава или овца. С какво се обяснява намалената консумация на мляко?
- Много ферми бяха закрити, няма достатъчно производство. Действително има и вносно мляко, но то няма да стигне за отглеждането на всички деца в България.

Човекът в работоспособна възраст трябва да закусва задължително и стабилно, да обядва добре и да хапва съвсем скромно на вечеря. В никакъв случай да не се набляга на сандвичите в работата и аламинутите вечер, тъй като те са в основата на стомашните заболявания.

Менюто на възрастните хора трябва да бъде съобразено с предписанията на диетолог или на личния лекар, тъй като хората от тази група са с поне две заболявания, а често пъти и с по четири-пет. Затова консултацията с медик е задължителна. Менюто, което ще бъде предписано на един възрастен човек, ще бъде съобразено с нивото на холестерола, кръвната захар, стойностите на кръвното налягане, евентуално наличието на остеопороза или подагрена болест, както и на заболяванията въобще, от които той страда.

- В последно време много се спори коя диета е най-здравословна – ед­­ни твърдят, че това е сре­­диземноморската, дру­­ги смятат, че дните в месеца по системата на т.нар. лечебен глад са за препоръчване, а трети гласуват с две ръце за Дюкан. Какъв е вашият съвет?
- Диетата не може да бъде избрана самоволно от интернет. Тя се предписва от лекар диетолог, тъй като е лечебно хранене, хранителен режим, препоръчван при някакво заболяване. На болния от анемия не може да бъде забранено месото например.

Много често при мен идват момичета и жени, които ми казват: “Искам да отслабна еди-колко си килограма.” Това обаче не е бакалия, от която си купуваш каквото искаш. Прави се изследване на състоянието и тогава се предписва съответната диета, ако тя е необходима. Съветите на специалиста включват избягване на рязко отслабване на хора от третата възраст. Важно е тези, които се занимават с умствена дейност, да се хранят редовно и разнообразно. Науката по хранене е доказала, че едно меню може да бъде полезно само ако е максимално разнообразно. На трапезата ни трябва да има и белтъчини от риба, месо, въглехидрати, плодове, зеленчуци, плодови и зеленчукови сокове. Важно е менюто да е разнообразно. В този смисъл балканската диета, включваща и месо, и млечни продукти, и въглехидрати, съчетани с яйца и сирене, е много полезна. Като към нея се прибави и домашно приготвената лю­­теница, която е антиоксидантна и противоканцерогенна бомба, става ясно защо нашите предци са доживявали до сто години.