Гигантска сянка преминава под лодката на мирно плаващи рибари по р. Дунав. Да е русалка? А дано, ама надали... Това е по-скоро духът на изчезващата грамадна дунавска пъстърва - един от най-застрашените видове риба в света.

Когато става дума за панди, сибирски тигри и други атрактивни бозайници, ние, хората, сякаш осъзнаваме драмата от това, че видът в скоро време няма да съществува. Опре ли работата до подводния свят, свиваме рамене. Е, нали и черноморската скумрия също отдавна не се е мяркала покрай нашите брегове. Тюлени монаси покрай Тюленово също от 1978 г. няма. Чудовището Неси май по-често са го виждали напоследък, отколкото хуко-хуко.

Hucho hucho е латинското наименование на дунавската пъстърва. Но тя не е най-едрата риба в най-голямата ни река. По ръст и апетит я превъзхожда друга есетрова риба - хусо-хусо, или казано на човешки език - моруната. Има сведения за екземпляри, които надхвърлят два тона тегло и 6 метра дължина. Но разликата между двете е, че моруната се среща в Бяло, Каспийско, Азовско, Адриатическо и Черно море и напролет само хвърля хайвера си по реките. Докато пъстървата е изцяло сладководна, тя обитава единствено р. Дунав, като предпочита горното и средното течение. За апетита на моруната се говорят какви ли не страхотии - селяни по поречието на Дунав се кълнат, че, огладнее ли, може да се натъпче с камъни, дървета и какво ли не.

Дунавската пъстърва яде риба, жаби и гущери. Хапва и паднали във водата птичета, и дребни млекопитаещи. Хищна е и е бърза - като светкавица. Тялото й е стройно, елегантно, почти цилиндрично. Има голяма сплесната отгоре глава и силни и остри зъби. Гърбът е черно-кафяв до кафяво-зеленикав. Отстрани е сива с червеникави отблясъци на тъмни петна. Коремчето е сребристобяло. Мъжките са много са честолюбиви и си пазят територията. Ако попаднат на подходящ участък, дори се обединяват, за да гонят по-ефективно другите едри риби.
Като всяко живо същество през април и май дунавската пъстърва сеща трепетите на любовта. По време на размножаването тялото на рибите добива медночервена окраска. Женските се окопават на дъното в дълбочки ями и чакт да бъдат оплодени. Хайверът им е яркожълт. В зависимост от температурата на водата яйцата “зреят” различно дълго - от 16 до 35 дни. Малките рибки се хранят с безгръбначни, когато пораснат, ловуват бебетата на шарановите риби и на липана, докато родителите им нападат техните майки и татковци. Полова зрялост достигат едва на 3-5-годишна възраст. А при благоприятни условия могат да доживеят до 30 г. и да станат грамадни колкото добре охранена русалка.

Въпреки охолния живот, който родният Дунав им осигурява, лох дун е на изчезване поради замърсяването на реката. Другото, което съсипва популацията й, са язовирите. Правени са опити да се разсели и по други места в Европа - Испания, Франция и Швейцария, Полша. Един от известните провалили се експерименти е в Мароко. По българското поречие са докарани за развъждане рибки от Чехия, но без особен ефект.

Нейният братовчед тайменът (Hucho taimen) е сред най-едрите пъстърви в света и може да се угои до над 80 кг. Освен размера единствената разлика между двата вида е броят на хрилните им тичинки, затова някои учени го смятат за подвид на дунавската пъстърва. Той се среща в реките на Сибир, от р. Волга на запад до р. Индигирка на изток, както и в някои азиатски езера (Байкал, Зайсан).

Мнителна е и се бори като лъв

Дунавската пъстърва е изключително интересен обект на спортен риболов, пише риболовният блог http://fishsport.blogspot.com. Тя е сред малкото риби, които се ловят и през зимата. В Германия, в Австрия и в Чехия тя и днес се счита за трофейна риба. Нейната мнителност, фантастичната й съпротива на кукичката, както и немалките й размери са й спечелили тази репутация. Дунавската пъстърва трудно се лови с изкуствени примамки. Блесните и девоните привличат само младите и неопитни индивиди. Затова баварските и чешките рибари предпочитат да я ловят на мъртва рибка. Все пак има една особена примамка, използвана от баварците, която дава добри резултати. Тя се нарича "цоп" и представлява каска от сачми, украсена с множество кожени или каучукови каишки. Предполага се, че имитира ларвата на миногата. С такава примамка през 1904 година доктор Хайнц уловил 52-килограмовата дунавска пъстърва, която и до днес е рекорд на Бавария. Дунавската пъстърва има бяло стегнато и вкусно месо. Тя била любимото ястие на крал Лудвиг II Баварски. Рибарите трябва да знаят, че според закона, ако хванат дунавска пъстърва с дължина под 65 см, са длъжни да я върнат във водата. /trud.bg