Благоевградчанка откри дъщеря си, която оставила преди много години за осиновяване, и разплака българите с емоционалния си разказ в специализирания сайт „Търсим се“. Съдбата на Жана и дъщеря й Грет Маркова, които се откриха преди близо месец, развълнува стотици и даде надежда и упование на още повече хора в тяхното положение - че ще намерят близките си, които са търсили цял живот.
Ето каква разказва младата Грет:

„Здравейте, аз съм Грет и съм осиновена като дете. По акт за раждане съм родена в края на юли месец. Зная, че съм осиновена, от 8-годишна. Децата в училище ми го казаха. Бяха лоши с мен. Те ми се подиграваха, а аз плачех и отказвах да ходя на училище. Прибирах се вкъщи и започвах да обиждам родителите си, защото не можех да се справя със случващото се. Приемах го трудно, а даже и не го приемах. Наложи се да повтарям годината. Помня, стигнах до Детска педагогическа стая и срещи с психолога на училището. Водехме сеанси, чрез които се опитваха да ми помогнат. Разбира се, започнах да се владея, но не мисля, че бях преодоляла самия проблем. Приех осиновяването си чак след като минах пубертета.

Въпреки трудните години в училище винаги съм била благодарна, че не съм в дом, а си имам семейство. През всичките тези години не съм изпитвала нищо към своята биологична майка - нито гняв, нито любопитство. Не съм имала острото желание да я търся и намеря.

Един ден съвсем случайно на Фейсбук стената ми излезе публикация, която беше направена от администратора на „Търсим се“, и нещо ме заинтригува. Там пишеше „Група за осиновени и биологични родители, които се търсят”. Не устоях и се свързах с тях, приеха ме в групата и набързичко ми обясниха целите, методите на търсене и надеждите, които всички имат, а те бяха да се намират. Намерих много приятели, бях активен участник. От ден на ден все по-интересно ми ставаше и все повече въпроси си задавах. Задавах си въпросите и в групата, където получавах помощ, съвети и напътствия от всички. Започнах да подпитвам и майка и татко за някаква информация.

Информацията, с която разполагах за мен, беше далеч, ама много далеч от истината. Знаех, че съм родена в София и че биологичната ми майка е била студентка. Нещото, което издаде, че информацията е лъжлива, беше денят ми на раждане. Татко се изпусна и ми каза, че съм се родила в сряда. Върнах календара в годината, в която бях родена, и моят рожден ден НЕ БЕШЕ СРЯДА. Така аз разбрах, че може всичко, което зная за себе си, да е лъжа... както и излезе. Написах в групата, че денят на раждане не отговаря на датата ми на раждане. Тогава прочетох коментара: „Здравей, Грет , аз родих момиченце в сряда - 10 дни по-рано от твоята дата на раждане, в Благоевград“.

Нещо ставаше, имаше доста разминавания по информацията, но пък, когато погледнах снимката на тази жена, я усетих - аз бях нейно копие. Но ако приемех, че тя е моята биологична майка, то означаваше, че никога не съм празнувала рождения си ден на истинската дата, че аз не съм родена в София и че моята биологична майка не е студентка... Ситуацията вместо да се разплита, все повече се усложняваше.

След известно време жената от Благоевград дойде в моя град, срещнахме се и беше ясно - без съмнение ние сме майка и дъщеря. Отидох в съда и разказах, че съм открила майка си, но нямаме пари за ДНК тест, исках само да ми кажат името на жената, която е записана като моя биологична майка. Но бях най-грозно изгонена. Почувствах се като нищожество. Зная, че законът не ми дава право да искам да зная, но аз съм я намерила и ми трябваше последното потвърждение, което не получих.

Нямаше как, пак стигах до майка и татко. Намерих смелост и удобен момент и попитах татко да не би да има грешка с града, където съм родена, и датата ми на раждане. Той сякаш разбра, че аз зная нещо, и призна. Разказа ми, че съм родена в Благоевград и че майка ми май не е била студентка. Така и последното съмнение беше разсеяно. Той пое ситуацията в негови ръце и говори с мама. Обясни й какво се случва покрай мен, а тя се обиди и започна да се страхува да не ме изгуби. Милият ми татко започна да й обяснява, че те са възрастни хора и че утре може би ще остана самичка на този свят, и нека поне да ме оставят на някого, а кой ще е по-добър от жената, която ми е дала живот, жената, благодарение на която се е осмислил техният живот. Така майка и татко приеха истината, че аз съм намерила моята биологична майка, и поискаха да се запознаят с нея, за да са спокойни, че един ден, когато тях няма да ги има, аз ще бъда с нея.

Много ги обичам тези хора, това са най-добрите родители, които едно дете може да има. Аз зная какво означава тази крачка за тях и зная, че никога няма да ги оставя за миг дори. Не тръгвам с никого никъде, докато са живи майка и татко.

Майко, татко, БЛАГОДАРЯ ВИ за живота, любовта и разбирането, които ми дадохте!“

Ето и разказа на биологичната майка Жана:

„Здравейте, аз съм Жана и съм биологичната майка. Една биологична майка, която е разбрала грешката си и непрестанно е мечтаела да открие детенцето, което е оставила за осиновяване.
Родих момиченце в началото на юли месец в Благоевград. Оставих я за осиновяване. Може би щях да се справя с отглеждането на детето, но тогава реших така и сгреших. Не осъзнавах какво правя, бях на 19 години и не мислех, че това ще преобърне живота ми. През всичките години съм искала да я срещна и да я познавам. Какво ли не направих, за да се случи. Обърнах държавата и институциите. Ходих във всеки дом за деца, наех частен детектив, наех адвокат, обръщах се към ГРАО, към кметове и други... но все нямаше и нямаше нищо. Никога не съм криела, че търся детето си. Всички мои приятели и познати знаеха и са ми съдействали, но все не успявах.

Един ден съвсем случайно на Фейсбук стената ми излезе публикация от страницата на „Търсим се“ - пишеше „биологични родители и осиновени”. Бързо се свързах с тях и бях приета в групата им. Бях вписана в регистъра и бяха подготвили публикация за мен. Станах редовен посетител и активен коментатор там. Надеждата, че ще открия момиченцето ми, се върна. Бях убедена, че на моето момиченце датата на раждане е сменена, усещах го, а и къде ли не бях търсила. Изчитах всички теми и коментари в групата и един ден попаднах на терзанията на едно момиче, което се чудеше защо казват, че е родена в сряда, а рождената й дата не отговаря на деня от седмицата.

Аз бях родила моето момиче в сряда. Погледнах снимката й и си я познах. Това беше момиченцето, което родих в началото на юли, в сряда, в Благоевград. Нямах съмнения, тя е! Никога не съм се притеснявала, че няма да бъда приета, защото съм вярвала, че детето, което родих, ще прилича на мен, а аз съм добър човек.

Писах коментар: „Здравей, Грет, аз родих момиченце в сряда - 10 дни по-рано от твоята дата на раждане, в Благоевград“. След това се свързахме, сменихме снимки, сякаш и двете се познахме. Нямаше съмнения за връзката между нас, ние сме майка и дъщеря. Разказах й историята си и причините, поради които я бях оставила. Не излъгах нищо, казах цялата истина в цялата й грозота и болка, и тя ме прие. Не съм търсила никога съжаление, а винаги съм знаела, че човек трябва да носи отговорност за постъпките си. Аз бях истинска и бях приета от детето си такава - истинска.

Малко след това пътувах и се срещнах с нея. Аз съм най-щастливата жена, защото станах майка, приятелка, дъщеря и баба. Аз от най-самотния човек на света се превърнах в най-щастливия и богат човек на земята.

И в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще се запозная с хората, които са отгледали детето ми. Хората, които са го направили човек. Хората, които са дали възпитание, детство, щастие и мечти на детето, от което аз доброволно се лиших. Те са най-добрите родители на света. Това са хората, които почувствах като мои майка и татко. Те ме приеха в дома си въпреки страховете, които имат, те го направиха заради детето си, което обичат с цялото си сърце. Не намирам думи за тези хора, едно БЛАГОДАРЯ за нищо не стига... те направиха безкрайно много за мен в момента, в който ми дадоха възможност да им целуна ръка, да им благодаря, да ги погледна в очите и да се разплача... Те бяха се грижили за моето единствено ценно нещо, с което Бог ме бе дарил, а аз се бях отказала от него... ВЕЛИКИ ХОРА, пред които винаги ще ме е срам!

В мое лице те вече имат още една дъщеря и аз никога няма да ги оставя. Никога няма да позволя Грет да им обърне гръб, а заедно ще се грижим за тях и ще ги обичаме.
Благодаря ви за живота и разбирането, което дадохте на момиченцето, което родих, и на мен самата - ОБИЧАМ ВИ!

На всички биологични майки ще кажа:
Не се крийте, не измисляйте истории, а приеме грешката си и намерете силата, за да я признаете. Децата ще ви приемат такива, каквито сте.
На всички осиновители искам да кажа:
Не се страхувайте от нас, ние ви дължим благодарност и признание, че сте се погрижили за децата, за които ние самите не успяхме да се погрижим.
А на всички осиновени ще кажа:
Търсете, деца, някой някъде сигурно ви мисли и чака, както аз мислих за моята Грет. Не се отказвайте, чудеса се случват и се сбъдват мечтите!

В момента Грет живее в Разград, а майка й - в Благоевград. Двете са в непрекъсната връзка и с всеки ден наваксват това, което са пропуснали в живота. „Най-много съм благодарна на моите родители, че приеха всичко съвсем спокойно, надали други биха постъпили така. Благословям ги, прекланям се пред тях... Нямам думи да опиша всичко това“, споделя щастливата млада жена и се надява разказът им с Жана да е помогнал на родители и деца, които тепърва ще предприемат стъпки да се открият. А те наистина не са малко. /БЛИЦ