Закуската с Митеран е известна среща между френския президент Франсоа Митеран и група български интелектуалци от средите на дисидентско движение в България, сред които са бъдещият президент д-р Жельо Желев, поетесата Блага Димитрова и писателят-сатирик Радой Ралин. Срещата се осъществява на 20 януари 1989 г. и е един от ключовите моменти за свалянето на комунистическия режим в България през есента на същата година, допринасяйки за утвърждаването на опонентите на режима.
През януари 1989 г. президентът Митеран идва на държавно посещение в София. В този момент режимът на Тодор Живков изпада във все по-сериозна изолация заради провеждания Възродителен процес и заради охладняването на отношението на Михаил Горбачов към Живков, който не следва курса на перестройка. Наред с това задлъжнялостта на страната към западни банки става все по-тежка. Всички тези обстоятелства правят посещението на Митеран особено важно за режима.

По искане на френската страна е организирана среща с 12 български интелектуалци. Въпреки опитите за тотално игнориране и потискане на набиращото сили дисидентско движение от страна на режима поканените са предимно водещи български дисиденти, демонстрирали по един или друг начин своята независимост.

Срещата e на 20 януари 1989 г. във френското посолство в София под формата на работна закуска. Президентът Митеран се среща с 12 български интелектуалци. Мнозинството сред тях принадлежат към една от водещите „неформални организации“ - Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, чиято конфронтация с режима към този момент набира сили и обединява все по-голяма група от българската интелигенция.

Българските участници са поетесата Блага Димитрова, Желю Желев - дългогодишен дисидент и философ, обосновал тоталитарния характер на режима, Николай Василев - философ, Радой Ралин - поет и писател, чиито остро критични сатири стават фолклор, Копринка Червенкова - журналист, академик Алексей Шелудко - физик, Стефан Продев - журналист и др. Наред с тях в закуската участие вземат писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров, журналистът Барух Шамлиев, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн и художникът Светлин Русев.

Макар българските медии да премълчават за „закуската“ и за нея да е съобщено единствено по западните радиостанции, тя има голямо значение за развитието на българското дисидентско движение и зараждането на бъдещите „демократични“ политически сили. Среща на такова високо ниво показва както на самите дисиденти, така и на режима на Тодор Живков, че международната общност забелязва опонентите на правителството и ги приема за легитимни представители на България на международната сцена. Установяването на диалог с така подбрани личности е важен етап в очертаването на интелектуалните кръгове в България, които доминират в ранния етап от политическите промени в страната./blitz