Изправено ли е човечеството пред най-голямото си предизвикателство - глобалното затопляне? Преди няколко дни стана ясно, че най-големият ледник в Източна Антарктида - Тотен, е започнал да се топи заради затоплянето на океана. Ледникът е с размери 120 км на 30 км. Изчезването му би предизвикало покачване на морското равнище с 6 метра. Австралийски учени дори установиха, че водата около ледника е по-топла от очакваното и че той може да се топи отдолу. Какви последици за природата и човечеството може да предизвика покачването на живака, обяснява в "Монитор" Георги Стефанов, експерт „Политика и климатични промени”.
Непрекъснато се изтъква, че промените в климата са най-голямата заплаха за природата и човечеството през ХХІ в. По-коректно е обаче да кажем, че промените са различни на отделните континенти и екосистеми. Така че няма как даден глобален проблем да оказва едно и също влияние върху цялата планета. На този етап се наблюдава трикратно увеличение на екстремните прояви на времето навсякъде по планетата. Това са официални данни, доказани с цифри. Вече има десетки изследвания, които показват, че много от застрашените видове стават още по-уязвими заради измененията на климата. Това от своя страна показва, че човечеството трябва да задели допълнителни средства за опазване и възстановяване на природата. Ще дам пример с кораловите рифове. Почти 90% от тях са засегнати от покачването на температурата и съдържанието на въглероден диоксид, както и от повишената киселинност на Световния океан. Тенденцията касае всички екосистеми и повечето от видовете на планетата.

Другата промяна е покачването на Световния океан. Всяка година през последното столетие нивото му се вдига средно с около милиметър – милиметър и половина. Така че вече имаме удвояване на нивата и те достигат почти до 3 мм на годишна база. Само за едно столетие това оказва голямо въздействие върху островните държави в Пасифика, в Тихия океан, които имат много ниска надморска височина, и на държави, които всъщност са разположени на делтите на големите реки като Бангладеш. Там хиляди стават жертва на урагани, наводнения и на непрекъснато повишаващата се ерозия на водите върху крайбрежните брегове. Също така не на последно място трябва да отбележим разтопяването на ледниците и намаляването на площите на ледените шапки на Северния и Южния полюс.

Колкото до влиянието на въглеродния диоксид, то той е под 1% от общото количество атмосфера. Според последните доклади на Световната метеорологична организация количеството на въглероден диоксид се е повишило със 142% от нивата си в атмосферата от прединдустриалната епоха или последните 250 години. Трябва да отбележим, че за този век имаме едно усилено покачване с повече от

30% на количеството на въглеродния диоксид в атмосферата

Макар той да се води основен парников газ, е важно да знаем, че той не е най-силният, който има отношение към общото повишаване на температурите. Например метанът, който се отделя от гнилостните процеси, е до 20-25 пъти по-силен парников газ. Тоест проблемът с метана е 20 пъти по-силен от този с въглеродния диоксид. Когато обаче говорим за количества емисии, влияещи върху изменението на климата и покачването на глобалните температури, ние говорим за парникови газове. Все пак списъкът не свършва само с въглеродния диоксид и метана, но учените ги разглеждат като най-рискови. Изчисленията сочат, че рискът от силно увеличаване на отделените естествени емисии на метан е висок. Учените имат предвид предимно вечно замръзнала почва след 60-ия паралел в северните части на Северното полукълбо – това са вечно замръзналите и неформиралите се почви и земи на Америка, Европа и Азия, така нареченият пермафрост. Оказва се, че с покачването на глобалните температури тази вечно замръзнала почва започва да се разтопява в един по-долен слой на своята покривка, която е богато снабдена с метан. Той много лесно се отделя в атмосферата. Рискът според учените е, че е възможно в атмосферата да се отделят огромни количества метан, които да доведат до бързо и рязко покачване на глобалните температури. Такава катастрофа се е случвала и преди, показва ни го биологичната история на света преди милиони години, така че това не е просто теория. Има научни доклади, според които лекото поетапно покачване на средната глобална температура към момента с около 0,6 до 0,8 градуса изиграва много лоша шега, защото в северните ширини покачването на средната температура вече достига между 5 и 7 градуса. Така че, когато говорим за изменение на климата и глобално затопляне, визираме средната глобална температура, но ако видим какво се случва в северните ширини, там климатът рязко се е променил през последните няколко десетилетия и е станало доста по-топло.

Зимата идва с няколко седмици по-късно и е с няколко седмици по-кратка

Поради това количествата метан, които се отделят от този вечно замръзнал почвен слой, представляват много голям рисков фактор за цялата планета. Всички научни компютърни модели, които предвиждат какво ще се случи от непрекъснато увеличаващите се количества на емисии и парникови газове, говорят за бавно и постепенно покачване на температурата до един момент, в който започва усилено отделяне на метан. По този начин е възможно глобалната температура рязко да се повиши заради тези метанови емисии от вечно замръзналата почва. Това се е случвало и преди на нашата планета, но тогава причините са били от друг характер и промяната на климата е ставала за значително по-дълъг период от поне няколко хилядолетия, което е позволявало на екосистемите и на видовете да успеят да се адаптират и да променят своите местообитания.

Ако хората осъзнаят този глобален проблем и се предприемат

адекватни мерки за ограничаване на емисиите, ще успеем да предотвратим този краен ефект на рязко покачване на температурите, който да доведе до сериозни катаклизми. 90% от учените по света признават, че затопляне има и основният фактор за това е човешката дейност.

Вече непрекъснато излизат научни публикации или инженерни решения в посока на нови технологии, които могат да улеснят намаляването на парниковите газове в атмосферата и по този начин да подпомогнат екосистемите сами да се справят с повишеното съдържание на емисиите в атмосферата. За съжаление мерките на този етап успяват само да успокояват темпа на растеж на тези емисии.

Също така увеличаването на населението допринася значително за непрекъснато увеличаване на количествата емисии от парникови газове. Все пак очакванията са, че 2015 година ще бъде една изключително основополагаща година, защото всички страни, подписали Конвенцията за изменение на климата, се споразумяха, че до 2015 година ще изработят глобално споразумение, задължаващо страните по света да намалят своите емисии. Също така Китай и САЩ успяха да сключат индивидуално споразумение за всеобщо намаляване на техните емисии на парникови газове до 2030 година с близо една трета. Това е огромно постижение, защото САЩ и Китай отделят около 40-50% от общото количество на емисиите.

Скок от 6 градуса - ужасният сценарий

Според последните доклади количеството на въглероден диоксид се е повишило със 142% от нивата си в атмосферата от прединдустриалната епоха. През следващите 2-3 десетилетия трябва да започнем обратния процес, за да ограничим количеството на емисии от човешките дейности. Човечеството си е определило пътя на овладяване на емисиите, което допуска увеличаване на глобалната температура с до 2 градуса. Към момента имаме повишаване с 0,6-0,8 градуса, тоест следващите няколко десетилетия може да допуснем максимум още 1 градус и малко. Защото покачване от 2 до 3 градуса спрямо нивата, които сме посочили за стабилни, означава, че екосистемите, човекът и глобалната икономика ще се справят без голям риск за природата. Ако обаче говорим за 4-6 градуса, влизаме в епоха на ужасни сценарии. Тогава може да се погуби голяма част от видовете по света. /БЛИЦ