62-годишен клошар две вечери поред се настани във фоайето на Спешния център към бургаската болница. Той лежи като куче на пейка пред регистратурата или направо на земята, завит с одеяло. От него се носи невероятна смрад, разказват свидетели.
Лекари и сестри се опитали да го отпратят, обяснявайки му, че тук се лекуват спешни случаи, спасява се човешки живот, а не е хотел или приют за бездомници. Клошарят обаче категорично отказвал да си тръгне с мотив, че няма къде да отиде, пише „Флагман”.

„Видях човек, който буташе възрастния си баща в инвалидна количка и тихо му каза: „Татко, много си се вмирисал“, без да забележи, че вонята всъщност идва от клошаря. Разбирам положението му, но какво ще стане, ако всеки бездомник си хареса някаква обществена сграда и се засели в нея“, разказва още свидетел.

Клошарят, който се казва Христо, няма документи за самоличност, цялото му имущество се състои от патерица и шише с вода. 62-годишният мъж бил забелязан от съвестни граждани да лежи до контейнери. Те подали сигнал на тел.112 и на мястото веднага се отзовали полицаи, които от своя страна повикали Бърза помощ. Линейката откарала окаяно изглеждащия човек в Спешния център. Това се случило вечерта на 29-ти срещу 30 октомври, малко след полунощ. Там лекарите се погрижили за него, но всъщност Христо не бил нито болен, нито пък тежко ранен. Затова сутринта го изписали и освободили да напусне лечебното заведение.Той обаче не си тръгнал, а седнал на една от пейките пред регистратурата и казал, че остава тук на топло, защото нямал къде да отиде.

Като видели, че не могат да го изгонят, лекарите се обърнали за помощ към социалните.
„Имах апартамент във Варна, но го продадох. Останаха ми малко пари, но ги пръснах по лекари“, разказва клошарят.

„Сега искам да си отида. Имам сестра, тук наблизо живее, ще отида при нея“, добави Христо, но не предприе никакви мерки, с които да оправдае думите си.

Христо наистина има сестра, която по адресна регистрация живее в ж.к. „Славейков“ в Бургас. Тя обаче не може да бъде открита от полицията и няма как да поеме отговорност за своя брат. Във Варна мъжът също имал роднини, те обаче не го търсят и нямат представа, че днес той е бездомник, с подути крака, обути в гумени цървули, прикрепени към ходилата му със сезал. Въпреки, че вонята около него трудно се издържа, служители на болницата му носели храна, вода, дали му и одеяло.

Христо се държал неадекватно както пред социалните, така и пред полицаите. Бил объркан и често променял мнението и историята си. Обяснявал, че много го боли левия крак. Имал травма, която понякога му пречила да върви нормално. Каква обаче е истинската му история и какво точно го е докарало до този му вид никой не знае.

От полицията в Бургас междувременно организирали преместване на бездомника във Варна. /БЛИЦ