Датата 31 октомври ще остане в българската история с това, че подразделения от 22-ри пехотен полк и Конната дивизия освобождават Прилеп.

1915
Прилеп е град в Европа, в днешна Република Македония. През 6-7 век е славянско поселение. През 7 век е средище на прабългарите на Кубер. През 1202 г. е присъединен към българската държава. През 13 век е превърнат в административно средище и област към българската държава. През 1246 г. е превзет от Епирското деспотство, през 1254 г. от Никейската империя, през 1334 г. е превзет от Сръбското кралство. През 1366 г. става столица на владението на Вълкашин, след смъртта му през 1371 г. Прилеп става владение на Крали Марко (феодален владетел в периода 1371-1395 на част от югозападните български земи с център Прилеп). През османското робство Прилеп е занаятчийски и търговски център. От 1913 г. според Букурещкия мирен договор е включен в пределите на Сръбското кралство.

1912
От 1-ва и 3-а армия Главното командване създава „Обединена армия" за Чатал-джанската операция с командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев.

1912
Българската армия овладява Мидия. Мидия е град в Турция в близост до Мраморно море.

1886
Въпреки забраната на Русия регенството свиква Велико народно събрание в Търново за избор на нов княз на мястото на детронирания Александър Батенберг. Това се приема като проява на независимост от страна на българските управници спрямо постоянните и груби намеси на Русия във вътрешните работи на България.

1877
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) генерал Й. Гурко е назначен за командващ на Западния отряд. Същия ден турските войски се оттеглят от с. Долни Дъбник.

1869
Основава се Българският революционен централен комитет (БРЦК).
Български революционен централен комитет е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. БРЦК е приемник на революционните традиции на българския народ в борбата му против османското владичество, на крупното дело на Г. С. Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.

1817
Султански ферман разпорежда да се вземат необходимите мерки за възвръщане на забягнали вакъфски селяни от Свищовско: "където и да се намерят, ако не са били вече записани към някое аваризхане и ако не са минали повече от десет години, да се върнат и да се заселят в коренните си села, където са живели от старо време".
Вакъф в Османската империя е движимо или недвижимо приходоносно имущество, включително поземлени имоти, предоставени по волята на притежателя им за издържане на мюсюлмански религиозни и благотворителни институции в империята. /Агенция „Фокус”