Тежка до такава степен, че Микеле проиграва на хазарт бащината къща! Припомняме, че Микеле Кънчев е завършил частно училище в София. През 2003 г. издържа тестовете за колежа „Сейнт Ендрюс” в Кеймбридж и завършва там бизнес отношения. Връща се в България, за да се ожени, но получава предложение от голяма компания и започва работа. Обаче…

- Г-н Кънчев, появи се информация, че сте се отказали от сина си Микеле! Вярно ли е това?
- Да, вярно е. Потвърждавам пред теб, че е самата истина!

- Сериозно?! Нали е ваше дете!...
- Да, мое дете е, но какво от това… Има ли право да изиграе на комар бащината си къща?! Тази, в която съм израснал! Малка къщичка в Златица. Беше предупреден многократно и дори го заклех, че ако продължи с хазарта, ще се откажа от него.

Е, такъв е бил изборът му!

Казваш, че има вероятност да се е подвел – да, принципно е така, но в този случай - не. Това при него продължава от две-три години, не е от сега.

- Синът ви Микеле реагира ли по някакъв начин на тази ситуация?
- Да, той звъни, само че аз не му вдигам телефона. Не разговарям с него. Твърдо съм взел решение.

- Никакъв шанс ли няма във времето да промените решението, в случай че сега са натежали емоциите? Това е твърде сурово решение!...
- Е, примерно, ако в следващите 5-6 години се уверя, че той не играе вече комар, може и да преразгледам решението. Да, суров съм, но той беше предупреждаван стотици пъти.

- Казват, че подобни зависимости са си болестно състояние… В такъв случай той може би се нуждае от помощ?!...
- Болестно състояние е… Но аз казвам, че ако тази зависимост е по-силна от него, значи не заслужава да бъде мой син! А това означава, че съм взел правилно решение.

- Преди време Микеле беше задържан за кражба на метали. Помня, че тогава му дадохте ултиматум да се поправи, да си вземе поука…
- Да, така беше. Но специално за тази кражба съм ти казвал, че той няма вина. Проверих отвсякъде ситуацията. Но тази своя зависимост към комара той я придоби през 2011 г. Три години, през които не събра воля да промени ситуацията…

- Да, двамата не за първи път сте в обтегнати отношения. През 2010 г. отново не си говорехте. След като Микеле разбра, че е осиновен, скъса всякаква връзка със семейството си?!...
- Тогава той разбра, че Таня не му е майка, да. Да, не беше лесно за него да го осъзнае, но, виж, той е вече голям, вече е баща, има син. Той е мой син, но самият той има дете и не може да се държи по този начин. И, хайде, след като той е дете, да му прощаваме всичко. Не става така! Не и по този начин! Изключително трудно ми е да говоря по тази тема…

- Споменавате обаче за неговото дете, а то носи вашето име – казва се Цветелин. На колко годинки е вече?
- Да, детето си е при мен. Тази година ще направи 4 годинки. Добре, че не разбира каква е ситуацията,

защото е грозно

Малък е още, не му обяснявам такива неща. Той е обграден с много внимание, с много грижи и живее добре.

- А майката на Цветелин, тя къде е?
- И тя е тук, при мен. В момента сме на вилата.

- Значи Микеле е оставен абсолютно сам! Но се сещам и за още нещо – преди години вие ми споделихте как заради влошените ви отношения синът ви е направил всичко възможно жената до него да прекъсне всякакъв контакт с вас. А ето, че сега тя е при вас, а той – сам…
- Да, сам е. Но нещата се промениха много от онзи момент насам. Майката на внук ми застана на моя страна изцяло. Двамата не са женени, но той е припознал детето си.

В момента Микеле е сам, за да осмисли ситуацията. Ако може.

- Вероятно той звъни, за да поиска прошка от вас? И вероятно средата, в която се движи, му влияе отрицателно…
- Ама той е искал много пъти прошка досега и всеки път е казвал, че спира завинаги и… винаги след това прави обратното.

О, да, да, средата определено му влияе отрицателно, точно така! Лоша компания, в която предимно играят комар…

- Явно не му достига воля, за да промени хода на събитията…
- Именно! Въпрос на воля. А той е доказвал, че разполага с воля. Когато реши да отказва цигарите, ги отказа от раз, и доказа, че има воля. По отношение на хазарта, обаче, времето ще покаже колко е амбициран…

- Сигурно му е мъчно за детето му?
- Да, със сигурност му е мъчно, но аз реших, че баща комарджия не може да бъде баща! Всичко зависи изцяло от него, това е.

- А как реагират другите ви деца на ситуацията с Микеле? И всъщност къде са те?
- Изцяло са с мен, защото преди това във времето те винаги са ми се молили да му прощавам. Три години подред го правеха, но този път и те са твърди и плътно с мен. Както и ти сама каза –

ножът е опрял до кокала!

Другите ми двама синове в момента са в чужбина. Когато се изучат, може и да се върнат. По-малкият – Георги, завършва гимназия, а по-големият - Цано, е първа година специалност „Право” в Англия. В един от най-престижните университети е. Микеле също бе изучен подобаващо. И като знам с ресурсите, дадени за него, в колко други деца можеше да се инвестира!…

- Знам, че се допитвате до баба ви за всяка важна ситуация в живота - какво казва тя за този момент?
- Само ще кажа – трябваше да я слушам много повече по отношение на Микеле…

- Ако за миг ви върна към вашите детски години, там някъде няма ли да се появи ситуация с противоречив характер; грешка, която много е огорчила родителите ви…?
- Има две неща, които са табу по начина, по който аз съм бил възпитаван. И това са наркотици и хазарт – да бъдат далеч от мен винаги! Категорично табу! Ето това е разликата. Разбира съм, че съм имал всякакви грешки, всякакви прегрешения, но не такива. Границата никога не съм я пресичал. Бащиният ми дом, който той проигра, е една малка къщичка, но тя за мен е по-ценна от всички баровски имения по света!

- Наркотици и хазарт, ами алкохол?
- В случай че е в рамките на нормалното, не виждам проблем. Особено ако е един път в седмицата, както е при мен. Аз принципно пия алкохол – или петък, или събота вечер. И - дотам.


Едно интервю на Анелия ПОПОВА /blitz.bg