препоръка, изпратена до председателя на Народното събрание и до министър-председателя, националният омбудсман настоява за предприемане на мерки за изменение на членове от Семейния кодекс (СК) и Наказателния кодекс (НК), така че да бъде гарантиран най-добрият интерес на детето, съобщиха от кабинета на омбудсмана.

Според Семейния кодекс осиновителите или навършилият 16 години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това.

Анализът на съдебната практика показва, че тъй като липсва яснота относно естеството на „важните обстоятелства”, молбите на ищците най-често биват отхвърлени от окръжните съдилища и на осиновените се отказва правото да получат информация относно биологичните им родители.

"Смятам, че нормативната уредба, регламентираща тайната на осиновяването, не съответства на принципите, залегнали в международните актове, по които Република България е страна, нарушава правата на осиновените деца и води до редица морални, психични, а често и здравни проблеми", пише омбудсманът Константин Пенчев.

Той напомня, че Комитетът по правата на детето неведнъж е препоръчвал на държави членки, които са въвели законови ограничения на правото на осиновените на достъп до информация относно рождените им родители, да вземат всички мерки, за да осигурят спазването на тази норма и правото на детето да познава своите родители да бъдe напълно приложено.

Комитетът препоръчва също държавите да осигурят запазването на информацията за датата и мястото на раждане на осиновените деца, както и за техните генетични родители, и когато е възможно тази информация да се предостави на децата по тяхна молба или когато това е в техния най-добър интерес.

Българският Наказателен кодекс криминализира разгласяването на тайната на осиновяването и според Пенчев не съответства на принципите на международното право в областта на правата на детето.

Омбудсманът пише още, че правата на осиновените деца се нарушават и от друга разпоредба на Семейния кодекс (според СК), регламентираща възможността за прекратяване на осиновяването при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения.

Естеството на отношенията между осиновител и осиновен според СК е както между роднини по произход. Осиновявайки дете, осиновителите се сдобиват с всички родителски права и задължения, които следва да упражняват в интерес на детето, а когато интересите на детето са накърнени, Кодексът предвижда ограничаване или отнемане на родителски права.

"Практиката показва, че прекратяването на осиновяването често причинява тежки психологически травми у децата, отстраняването на които е труден и дълъг процес, поради което смятам, че прилагането на тази разпоредба също е в противоречие с техните интереси", добавя омбудсманът.