ТОНКА ПЕТРОВА
Големите любови на големите артисти винаги са вълнували хората. За Тодор Колев се говори, че най-много е обичал съученичката си Мария и първата си съпруга Адриана, а най-дълъг е бил бракът му с шуменката Йорданка Кирилова.

Данчето е втората съпруга на варненското софиянче от Шумен. Бащината къща е празна от 7 г. - след смъртта на майка Милка Неделчева. Много преди това починал баща Кирил, който работел като пазач на язовир в кв. “Дивдядово”.

Когато през май 2007-а Милка се разболяла тежко, Йорданка си идва спешно от Канада. Там тя остана през 1993 г. след завръщането на Тодор Колев в България. През 1992-1993 г. той беше културен аташе в посолството ни в Канада. По собствено желание се завърна предсрочно, но не и съпругата му.

Съобщила му, че не си тръгва с него на летището, минути преди полета. Двукатата къща със 7-8 стаи и красива ловна механа на долния етаж, изградена от баща , още приживе е приписана от Милка на Анриет, първородната дъщеря на Данчето. Тя е от брака с белгийския оръжеен търговец Жозе Дени. Чужденецът почина мистериозно в български затвор в средата на 70-те години, а властта тогава обяви, че причината е внезапен инфаркт.

Красивата Йорданка с фигура като статуетка е родена в Шумен през 1944 г. След изяви в самодейни състави през 1965-1966 г. е приета във ВИТИЗ кукловодство. Наред със следването си амбициозната шуменка твърдо решила, че повече няма работа в провинцията. Тя завъртяла главата на белгийския търговец на оръжие и партньор тогава на “Кинтекс”. Ражда им се дъщеря - Анриет.

Белгиецът според нейни близки, който имал аристократичен произход, решил да остане в България въпреки отпора на родителите си. За семейството си построил 3-етажна вила в столичния кв. “Симеоново”.

Така Данчето от калната ул. “Порек” в края на Шумен се озовала в приказен за това време палат. Районът, където е родена, и до днес е познат на шуменци като “Пачето” на името на едноименна кръчма там преди 1944-а. След време, като се шегувал с нея, Адама я наричал Данчето Пачева.

След ВИТИЗ тя нито ден не работи като актриса. Живее като богата дама, издържана от белгиеца. “Идваше в Шумен за ден-два и ни шашваше с модни тоалети. Не можеше да се нахвали със съпруга си”, разказват нейни съученички. Приказката обаче свършва с внезапната смърт на белгиеца.

Ненадейно комунистическата власт го задържа покрай разследване срещу оръжейна фирма. Малко след това той умира в затвора. Властите не признават собствеността на Данчето върху вилата, а и тя няма друго жилище. Амбициозната шуменка не се примирява. Нужен е влиятелен мъж.

Познати твърдят, че решила да е човек от актьорската гилдия. За целта си набелязва Тодор Колев. Преди това пробвала с няколко негови колеги, но не успяла. Тогава решила, че това ще е съгражданинът . Познавали се от Шумен, но бегло. Засичали се в общи компании, живеели в един квартал зад жп гарата.

Според близки на Адама в този момент той бил в криза. Почти не играел в театъра, нямал роли и в киното. Усещал се излишен. Тогава идва предложението на младата вдовица. Данчето го видяла на улицата и му казала, че иска да поговорят. Обещали да се видят. След седмица го потърсила и се срещнали. Директно го попитала: “Ще се ожениш ли за мен?” Годината е 1978-а.

“Излъга го, за да спаси белгийската вила. Колко пари наля той в тази къща”, говорят хора в Шумен. Според други тя го е спасила и той се пренесъл в нейната вила.
Предложението за брак било съвсем нестандартно. Казала му, че може да се пренесе там, както намери за добре - сам, с приятели. “Ще живеем отделно, няма да си досаждаме.”

Бракът им така е започнал. После станал истински. Самотата, честите им посещения в столични театри и артистични клубове ги събрали. Синът Александър се родил след 2 г. Тодор гледал двете деца - Анриет и Александър като свои. Не ги делял - Данчето често се хвалела с това.

“Това е най-дългият брак на Адама, продължил 18 г.”, твърди по-голямата сестра на Данчето - Хриска Захариева. Жената е инженер-химик, живее със семейството си във Варна, отказва да говори за сестра си.

“Като се върне през лятото, срещнете се с нея и говорете”, каза по телефона тя за “24 часа”. Дори отказа да съобщи къде точно се намира бащината им къща в Шумен. “Достатъчно ми е мъчно, че е празна и се руши”, каза тя.

Щастливата новина била, че синът на Данчето и Адама - Александър Колев, и съпругата му Ани Тенева чакат дете през август. “Със сестра ми говорихме по Коледа. Тя обикновено си идва през май и остава няколко месеца, но този път ще се върне през август. Да е тук, когато детето се роди.”

Докато през лятото на 2013 г. си била в Шумен, от инициативния комитет за паметник на Тодор Колев я поканили да види макета, изложен във фоайето на общината. “Каза, че го е харесала”, обяснява сестра й. Майката на Данчето така и не обикнала зет си Тодор. Докато тъстът бай Киро много го харесвал.

“На ръце да носиш Анриетчето, в очите да я гледаш. Благодарение на нея и ти живееш в тази къща”, натяквала тъщата на зет си, разказват съседи. Затова преди смъртта си приписала цялата къща само на Анриет и пренебрегнала двете деца на другата си дъщеря Хриска. На тях дарила ниви.

“Къщата е и на Анриет, и на Сашо”, твърди пък Хриска. Бащината къща на Данчето, която се намира на ул. “Искра”, е празна, но съвсем не е изоставена. Според съсед се продавала, но на нея няма табела да е обявена за продан.

Голeмите любови на младия Тодор били съученичката му Мария Василева и първата му съпруга, актрисата Адриана Палюшева, с която били в един курс. С Мария ходили
почти 4 години.

Заедно играли в ученическия драмсъстав, а зад сцената се държали за ръце. “Тя отиде във ВИФ и като се върнеше в Шумен, бяха неразделни. Мария беше като него, истински шемет”, разказва бившата учителка Виктория Манева, която е била тяхна сценична партньорка. “Колко е луда, ще разберете от това, че на 70 г. тя за първи път летя с делтапланер над Шуменското плато.”

Мария е съпруга на големия български треньор Иван Абаджиев. Двамата имат вила в село до Шумен и лятото обикновено са там. Другата му любов е първата му съпруга, софиянката Адриана Палюшева, с която били в един курс. Влюбената жена напуска столицата и отива с него в родния му Шумен през сезон 1966-1967 г. Тогава се ражда и дъщеря им Албена.

Въпреки че е в майчинство, Адриана играе в култовия спектакъл за това време “Ние не вярваме в щъркели” и партнира на Тодор Колев. Разделят се след 8 г.
Техни общи приятели разказват, че въпреки че е имала ново семейство, Адриана следяла живота на Тодор.

Фирма дари 60 000 лв. за паметник в Шумен
Проблемът с набирането на недостигащите средства за паметника на Тодор Колев беше решен от шуменската фирма “Фикосота синтез” преди дни. Оттам обявиха че дарявят 60 000 лв., които ще бъдат преведени на сметката на инициативния комитет. Така монументът ще бъде готов и поставен в Градската градина през лятото.

“Включваме се активно и в организацията”, каза Гергана Нойкова, маркетинг миниджър към фирмата. Администрацията на фирмата е в София, но производствената база се намира в Шумен.

“Разбрахме за инициативата преди 2 седмици от разговори между наши служители и работници в Шумен. Хареса ни много това, че хората сами са събрали за толкова кратко време и със съвсем дребни суми близо 10 000 лева”, каза Нойкова. Единият от братята съсобственици на фирмата - Красен Кюркчиев, е прегърнал идеята да се помогне.

“Свързахме се с дъщерята на Тодор Колев - Албена, и от нея разбрахме, че тя одобрява монумента. Спокойни сме, че това става и с нейно съгласие. Уточнихме какви пари са нужни, всичко стана за около пет дни”, допълни Нойкова.

След днешния концерт в София, който ще е последната благотворителна инициатива, кампанията по набиране на средства приключва, обявиха от инициативния комитет. /24chasa.bg