“Всяка вечер се събираме като моми на седянка. Няма другаде такова място - само мъже на чаша ракия и мезе, донесено от вкъщи, да си говорят за лов, за мъжки несгоди и световната политика”, казва 72-годишният Юрий Згуровски от Широка лъка.

В типичната за селото Стамболовата къща, която е на повече от 100 г., къкри чайник върху печка с дърва. Чаят е безплатен. “Нищо не ми струва, откъде накъде ще вземам пари за вода и билки от природата. Като се свършат събраните от мен риган, мащерка, мента и борови връхчета, все някой ще донесе и ще има за всички”, казва съдържателят на местната кръчма Сотир Паев.

“Няма такова народно място. Сотир почти нищо не печели от него, но пък поддържа духа на селото”, казва кметът на Широка лъка Васил Седянков. Стамболовата къща е в центъра на селището, което е архитектурен резерват. Тя е наследство на съпругата на Паев. Някога търговецът Стамбола развивал алъш-вериш на първия етаж и живеел на втория, където сега е възрожденското кафене. В него са били стаите за живеене.

След национализацията къщата е била какво ли не. Комунистите я харесват за поща. След това била цех за модни стоки към “Валентина”. По-късно станала дискотека. Дори имало два пилона, на които се въртели подпийнали. Най-китна е, откакто станала кафене - по цяло лято е отрупана с цветя.

“Някога хората са били в кръчмите не толкова за да пият, а за да контактуват помежду си, да бистрят голямата политика и да споделят проблемите. Ето че тук сме върнали това време”, казва Паев.

Посетители са предимно ловците и възрастните хора в селото. “Идваме заради старите времена, евтинията и приказките”, обяснява шефът на ловната дружинка Райчо Дурев. Иначе в Широка лъка има 7 заведения в различни малки хотели.

Във възрожденската кръчма, кажи-речи, се плаща само ракията. И то кой когато може - най-често, като се получат пенсиите. “Аз съм бил финансист, секретар и кмет на Широка лъка. Станах търговец по неволя”, казва Паев.

“Ако някой си донесе шише, няма проблем. Пък ако е повечко и почерпи - ще го похвалим”, казват мъжете. “През зимата е по-разнообразно - слагаме домашно сиренце, сланинка, туршия. Ако някой заколи прасе, има кървавица, суджук, някакъв буркан с месо и се черпим. На следващата вечер друг черпи и така минават дните. Тук е по-сладко, отколкото вкъщи”, разказва Згуровски.

“Можем да си наречем кафенето мъжко, защото тук си почиват мъжете. А пък жените им, докато ги няма, също си почиват от тях”, смее се Паев. Мъжете играят карти всяка вечер, а в петък вечер се раздават бележки на ловците. Тук се прави събранието им, свежда се план за отстрела, дават се инструкции.

В района има над 60 ловци в 2 групи, като едната от тях винаги празнува във възрожденската “кръчма” подвизите си. Кръчмата има и ловен кът, в който авджиите слагат на табло изрезки от вестници, снимки с отстрелян дивеч, а отдолу са наредени куп ловни вестници и списания.

Паев 20 г. бил авджия, но вече поостарял и не ходи. Продължава обаче да тачи ловните подвизи на колегите си. Дълго време ловния ъгъл наричали кът на “24 часа”, тъй като от него основно били окачените изрезки от вестниците.

Сега на таблото най-старата снимка е от убитата в съседното с. Стойките мечка преди няколко години. Отгоре над нея се мъдри треска от кората на ела с нокти на мечка по нея. “Забраниха отстрела на мечки, иначе преди забраната имаше много убити мечки и ловджиите разказваха за тях”, казва Згуровски. Жалва се, че сега мечките са най-големият господар в района.

“На 15 минути от Широка лъка е къщата на жена ми, над нея мечката е окършила всички ябълки, има стъпки от огромна мечка с 3 малки мечета. Страх ги е хората, ама нали е защитена, прави си каквото иска”, гневи се той.

Последната убита мечка в района е през 2007 г. Тя бе убита съвсем законно, а за кожата бе даден златен медал. Комисия оценила по международната точкова система CIC черепа и кожата на звяра. Кожата му e оценена на 363.58 точки, като по системата над 300 точки отговарят на златен медал.

Авджиите от Широка лъка и Стойките не можаха да приберат трофеите, но си я изядоха. От лапите си направиха пържоли, а от останалото месо - 1200 кебапчета. Ловците си поделили и мечата лой - по 200 г на всеки, защото лекувала ставни болежки.

“Ние сме подали на горските като бройка 17 мечки за района на Широка лъка, а трябва на тази територия да са 2-3. Не вярваха, но с видеокамери засякоха около 10 мечки само край съседното с. Гела. Няма как да се сбъркат, че са една мечка”, казва шефът на дружинката Дурев.

Добавя, че ловците много се ядосват на забраната да се стрелят мечки. Те са много повече от допустимия запас. Имало е стръвница в района, тъй като наскоро изяла на овчаря Георги Данчев 10 овце. От два месеца с екоинспекцията се слагат капани примамки, за да се поставят на мечките GPS нашийници и да се следи движението им.

60-годишният авджия е убеден, че край селото расте цяла сюрия мечета - повече от децата в детската градина. За това говорели стъпките, които ловците откривали. Хитри са и бягат от нас, усещат ни, но пречат на дивеча, гонят го, казва Дурев.

В дружинката най-възрастният ловец е Васил Мерджанов от махала Преслупа на с. Върбово. На 80 г. е, но продължава да обикаля с километри и удивлява младите авджии с жизненост.

Най-младият авджия пък е 19-годишният Димо Димов от Асеновград. Работи на бензиностанция, но така харесвал дружинката, че всеки свободен ден идва в Широка лъка.

Дурев мята карти с компанията и клати глава, че ловците сега не били толкова атрактивни като някогашните. Преди време в дружинката имало ловци с прякори Ботев и Левски, а ловни подвизи като вицове още се разправят. Като тази за Стефан Канин, убил 10 мечки, на 11-ата му се замрежили очите и спрял. Отгледал сам малко мече и го продал, а с парите си купил къща и крави. /24chasa.bg