Наглецът Сергей Станишев громеше меверейци като Б.Б. и Цв.Цв. за полицейщина, но когато кабинетът „Орешарски” управлява с мандат, получен от него, се вихри шестащина като по времето на комунистическата ДС. Антон Кутев бе наврян в ъгъла от водещите. Скучният апаратчик трябваше да се обяснява след студентите Александър Попов и Лазар Петков. Изложи се тежко.

Антон Кутев ломотеше за „грешка” на пресцентъра на МВР. Питането е – работещите в пресцентъра на МВР на хонорар ли са на „Позитано” 20? Какво щеше да плещи А.К, ако този нечуван скандал се беше развихрил по времето на кабинета „Борисов”? „Опорни точки” получавали по няколко пъти на ден позитанците – от всички министерства. Значи не са изнасилени от ДПС, както безотговорно дрънкаше Бойко Борисов. Цветлин Йовчев уж беше довереник на депесарите, но явно не забравя и болшевиките от „Позитано” 20. Обслужва ги с „опорни точки”, наречени от „Ранобудните студенти” „ПОЗОРНИ”.

Разпространяването на внушенията бе осуетено заради малоумието на изпълнителите на мръсната поръчка. Манипулацията не успя. Червените боклуци се оправдават левашки – „Ама да сте чули някой да е ползвал тези опорни точки?!”. Също като за „танковата реплика” на Петър Младенов, този изпързалян от комбинаторите около Андрей Луканов ценител на марковото уиски. „Ама танковете не дойдоха, нали…”, оправдаваха се тогава червените, след като бяха уличени в лъжа.

А.К. дрънкаше нагло за „правата на демокрацията”, докато го питат защо позитанци са захранвани с лъжи от меверейските си слуги. (Това не се случва за пръв път при протести.) Нима не е прав – очевидно неотменимо е „демократичното право” на комунягите да лъжат. Голям поборник е А.К. за демокрацията – особено на вътрешнопартийната. Не би определил протестите като „метеж”, както се изцепи (О)ПОРНО лъжец като Сергей Станишев, а като „десен болшевизъм”. Този бие С.С. по наглост. Спор няма. Не че няма на какво да се опре в историята. На „Петербургски дневници” на Зинаида Гипиус, да речем, записала на 23 август 1917 г. думите на Керенски – „Трудно ми е, защото се боря с болшевиките отляво и с болшевиките отдясно, а от мене се иска да се ОПРА на едните или на другите.”. Дмитрий Мережковски му отговаря – „Когато си във война, не придиряш кой ти помага, а вие се страхувате от болшевиките вдясно”. Посочихме този пример в името на обективността – може да се намери потвърждаващ „материал” за тезата на А.К. Но оплюването „с опорна препратка”на протестиращите студенти като „пияни тройки моряци” дали не му идва в повече на „медийния секретар” на БСП?! Слугите на позитанците в МВР „леви болшевики” ли са?

Не се ли притеснява А.К. от определянето във френска газета на протестите като бунт срещу „червената мафия”? Френските газетари „десни болшевики” ли са? Как ли се справят журналистите във Франция без „позорни точки” от червеното МВР? О, да – някой „десен болшевик” от България ще да им е пратил „опорни точки”, ако решим да се гаврим с пропагандните трикове на позитанци като А.К.

bgsniper.com