“Фактите са по-добри от сънищата”
Уинстън
Чърчил

Темата за нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства е особено актуална в българския обществен живот повече от десет години. Откритата подслушвателна техника в дома на тогавашния главен прокурор Никола Филчев предизвика дискусии, политически декларации, разследвания и законодателни решения, целящи установяването на ред в тази специфична дейност, необходима преди всичко на обществената сигурност.

За съжаление и изричаното от политиците, и регламентацията в нормативните актове, уреждащи тези отношения, не са дали резултат. Има сериозно различие в това, което говорят политиците, и това, което (не)правят.

Нещо повече. Стана така, че представителите на политическата власт в силовите ведомства, т.е. тези, които трябваше да следят за спазването на гражданските и политическите права, се превърнаха в инициатори за нарушаване на същите тези права на политическите си опоненти.

Политическите представители, независимо дали бяха управляващи или опозиция, почти непрестанно говореха за политическа воля за решаване на тези проблеми. Упрекваха се взаимно, че едните или другите нямали воля за справяне с незаконните подслушвания и проследявания. Говореше се за политически репресии. Оказа се, че това говорене не е нищо друго освен популизъм, прикриващ държавническа пасивност.

Тук не става въпрос за наличие или липса на воля. Волята е необходима, но тя е вторичен фактор. Въпросът не е в желанието за изменение на законовата рамка, уреждаща използването на СРС. (Не че няма какво да се промени в него.) Въпросът е

не за буквата
на закона

а за неговия дух.
Нерегламентираното използване на специални разузнавателни средства е доказателство за няколко съществени проблема на политиците, толериращи това. Първият е за техния морал и чест. Вторият е за тяхната политическа безидейност и страх от загуба на властта.

Да се подслушват политически опоненти е преди всичко неморално. Нареждането да бъде нерегламентирано подслушван политик е и нарушаване на клетва. Клетвата, която всеки министър, всеки човек под пагон дава. А тази клетва съдържа обещание да се спазват конституцията и законите на страната, и да се отстояват преди всичко държавните интереси. Когато се наруши клетвата съзнателно заради лични, групови или партийни интереси, ясно е, че този гражданин е загубил честта си. Честта си на министър, на политик. Честта на пагона.

Проблемът обаче не е само на съзнанието. Той е проблем и на мисленето. По-конкретно, проблемът е в невъзможността да бъдат формулирани идеи, които да поставят началото на правилното решаване на този недъг в обществената ни среда. Или казано по друг начин - проблемът е в политическата безидейност.

При липсата на идеи за развитието на държавата съвсем естествено е да не бъдат предлагани мерки за прекратяване на предпоставките за този проблем, а оттам и за неговото решаване. Това създава подходяща среда да бъдат заставяни служители по сигурността да прилагат СРС, резултатите от тях да бъдат свободно публикувани, а с това да бъде отклонявано общественото внимание от фундаментални проблеми.

Незаконното подслушване е проявление на политиката на мизерията, която се е водила от сегашните политически представители. То е плод и на техния непрофесионализъм.
В общественото пространство постоянно излизат декларации против подслушванията, но се спира до там. Тези политически клишета в разговорна форма са празни думи. Зад тях не се крият решения, а още по-малко идеи.

Въвеждането на поредния подпис в процедурата по прилагане на разузнавателни средства, поредното разследване, поредната политическа декларация, “заклеймяваща” това, са детайли, които не решават генерално проблема. Самото изменение на закона или увеличаването на

санкцията не
променя нещата

Нужна е нова политика, провеждана от други политици, необременени с недъзите на сегашните. Политици, които имат и знанието, и морала да се справят. Идвайки в политиката, те ще разчупят най-малко статуквото, политическите монополи, което от своя страна ще направи подслушванията ненужни. Чисто и просто резултатът от подслушването ще бъде безполезен, защото записаното няма да е дискредитиращо, няма да създава зависимости.

Гражданите искат промяна. Но за да стане промяната факт, е нужна друга промяна - на политическите представители. В парламентарната демокрация това може да стане само с избори, на които да се даде вот на доверие на отговорността, знанието и морала.
Видно е, че обществото търси промяна. Ясно е, че то може да даде началото на тази промяна. Остава тя да стане факт. Колко истина има в Хайтовите думи: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто - да го направиш.”

*Авторът е адвокат с над 10-годишен опит в областта на вещното, търговското и данъчното право.
Възпитаник на Юридическия факултет на Софийския университет. /trud.bg