Значението на Задушница е да възпоменаваме нашите близки, да ги чувстваме близки, дори след като не са на този свят. Защото любовта никога не отпада, в любовта и молитвата ние продължаваме да живеем с тях. Това каза отец Стефан Стефанов за БГНЕС на днешният ден за възпоменание на покойните.

Архангелова (мъжка) задушница се отбелязва в съботата преди празника на Свети Архангел Михаил - 8 ноември. В този ден се отдава почит към паметта на починалите, вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България и на всички паднали в редовете на Българската армия.

Има три Задушници през годината, на тези дни се молим за душите на покойниците, защото както Иисус Христос казва "Каква е ползата човек ако придобие цял свят, а повреди на душата си", каза още отец Стефан. Душата е ценността в духовния живот, ние живеем, се стремим към Бог, срещаме се със смъртта, преминаваме в отвъдния свят, но за Бога всички са живи, каза той.

"За Бога всички са живи, защото няма смърт, защото човека е създаден за вечно битие по образ на своя творец", поясни отец Стефан. Затова е тези дни се молим за нашите близки, защото след смъртта любовта продължава да е толкова силна, колкото и когато са били живи. Затова продължаваме да се молим за тях така, както за всички живи, каза още свещеникът.

В деня на Архангелова задушница във всеки православен храм се извършва специално богослужение - Литургия за упокой и Обща панихида, която се отбелязва като Задушница. Архангеловата задушница е израз на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите.

Спасителят учи, че умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова живите отдават почит и признание на покойниците като правят помен - възпоминание, така че те не са забравени. Това е и връзката между земната и небесната Църква.

На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки - сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си, затова освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати. Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 година. Прекъснат е през 1946 година. Преди 15 години – през 1992 година, Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните възстановяват ритуала./БГНЕС