Кап. Собаджиев разкрива шокиращи факти по скайпа от килията си в Панамския затвор
Избрано 22.04.2012 23:35
Ексклузивно интервю директно от килията в панамския затвор „Ла Хоя” направи колегата Орлин Филиповски с варненския капитан Светлозар Собаджиев.
Интервюто, публикувано днес в Блиц, е направено чрез скайп, но по мобилен телефон, купен от негов приятел и който капитанът крие в килията си.
Разговорът е повече от рискован предвид това, че подобни прегрешения там се наказват жестоко, както и факта, че часове преди Собаджиев да разкрие за ужаса, в който е попаднал – в съседния павилион е бил застрелян затворник...
Капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев лежи вече повече от година в панамския затвор „Ла Хоя” без обвинение, съд и присъда. Причината за задържането на „морския вълк” с безупречна репутация и доказано име в морския бранш е наличието на 169 килограма кокаин в носовата част на управлявания от него кораб – „Маас Trader”. Дни след намирането на дрогата екипажът бе освободен. По необяснени до момента причини зад решетките остана само капитанът с над 30-годишен стаж по моретата. Захвърлен в панамския затвор, той бе изоставен от компанията, за която работи. През изминалата година семейството, съвипускници и приятелите му правиха десетки опити да привлекат вниманието на българските институции, които не оказаха никакво съдействие.
- Капитан Собаджиев, имате ли вече някакви обвинения за 169-те килограма кокаин?
- Нямам повдигнати никакви обвинения през едногодишния период на моето задържане! След като на 4 април миналата година освободиха кораба и екипажа, ме държат по-скоро като заложник – без обвинения или каквито и да било доказателства срещу мен! Не знам защо толкова време гния в затвора, а и никой до момента не може да ми обясни.
- Как така? Панамските власти не са ли ви разпитвали?!
- Ами така - досега не съм викан на разпит!
- Никакви доказателства ли нямат те срещу вас за международен наркотрафик?!
- Абсолютно никакви! Те просто няма как да разполагат с каквито и да било доказателства, защото съм невинен! При никакво положение не биха могли да ме обвържат с намереното количество наркотик на борда на кораба под мое командване – „Maas Trader”, по простата причина, че нямам нищо общо с него и това се знае от всеки!
- Добре, как си обяснявате вие тези 169 килограма кокаин на борда на кораба?
- За мен това си остава мистерия. На последното пристанище, на което бяхме – Баранкила, Колумбия, проверката не установи нередности. В Криcтобал чак на втория ден ме извикаха и ми показаха наркотика, за който се твърди, че е кокаин. Казвам “твърди”, защото така ми казаха, когато ме повикаха. Количеството даже не беше скрито, а пръснато на пода в едно общо помещение, до което всеки има достъп.
- Не може да нямате подозрения кой е отговорен за дрогата в помещението?
- Имам предположения, но тъй като не разполагам с каквито и да е доказателства, не мога да отговоря...
- И все пак, кой би могъл да ви „накисне”?
- Съмненията ми са към членове на екипажа, които първоначално бяха задържани с мен, но впоследствие ги освободиха. Подозирам хора от палубна команда - филипинци и старши помощника - украинец, защото те имат връзка с работещите на пристанището. Това са хората, които заедно с пристанищната полиция извършват проверката преди отплаване на кораба в съответствия с ISPS-кода (б. а. – регламентиращ мерките за сигурност на кораба и пристанищата за борба с тероризъм и контрабанда на стоки и хора) и правилата на компанията... Пак обаче казвам – не мога да твърдя нищо без доказателства.
- Има ли някаква намеса от страна на българската държава по вашия случай?
- Не, досега няма никаква намеса, за която аз да съм уведомен. Никой не ме е потърсил или установил контакт с мен от страна на българските власти. Аз съм единственият българин в затвора „Ла Хоя”; единственият, който не е хванат индивидуално да пренася наркотици и единственият, от когото никой не се интересува!
- Получавате ли някаква подкрепа от почетния консул в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев?
- Г-жа Мичева се отзовава само при обаждане от моя страна. Досега, през цялото време на абсурдното ми задържане, ме е посещавала общо три пъти.
- Разбрах, че сте бил измамен от панамски „адвокат”, който е обещал да ви защитава...
- Не един адвокат предаде надеждите ни! Първият адвокат, който бе нает от семейството ми, получи 1000 американски долара. Два месеца аз и семейството ми правихме опити да се свържем с него, но той така и не бе открит, за да разберем какво върши.
В началото на юни 2011 година беше нает втори адвокат – Цезар Гуардиа, който ми бе препоръчан от съкилийници. На него му бяха преведени 30 000 американски долара, за да се заеме с моята защита. В продължение на три месеца той усукваше, даваше обещания и представяше пред мен и семейството ми фалшиви документи, свързани с освобождаването ми. Даже представи фалшива резервация за полет до България! Имаше наглостта да поиска за по-бързото уреждане на въпроса с моето напускане на затвора и 3000 американски долара за билет, които му бяха преведени от моето семейство.
И... повече не можахме да се свържем с него.
- Кой ви защитава сега?!
- Българската асоциация на морските капитани съдейства на семейството ми за сключване на договор за моята защита с адвокат Петер Уолф от Ню Йорк. Той бе препоръчан от Американската асоциация на капитаните. Американският адвокат действа съвместно с наета от него адвокатска кантора в Панама.
- Какви са хонорарите на този адвокат?
- Първоначалната сума, поискана от адвоката, бе 50 000 американски долара. Тя се оказа непосилна за моето семейство. Съвипускниците ми от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”, приятелите ми и колегите също не успяха да я съберат, и поради тази причина организираха кампания за събирането на средства, като за целта отвориха дарителска сметка... Искам да ви кажа, че никак не ми е лесно, тъй като до момента никога не се е налагало да се моля!
- На чия помощ разчитате и на какво се надявате?
- В момента ми помагат моите съвипускници от морското училище, колеги капитани и приятели, начело с к. д. п. Огнян Радев, БАМК, а искрено се надявам на помощ от всеки добър българин, който вярва в мен и моята невинност!
- Чуват се потресаващи факти за затвора, в който сте настанен. При какви условия преживявате?
- Условията в затвора са отвратителни! Тъй като килиите са с открити прозорци, с решетки на тях, отвън пропълзяват всякакви гадини. А хлебарките са постоянни „съкилийници”! На фона на цялата мизерия, най-лошото е липсата на вода. Често нямаме и капка с дни. Пускат я на ден за около 20 минути през една тръба в банята, като самата вода идва от близката река. За тези двадесетина минути трябва да успеем да си напълним кофи и бутилки. А сме 6 души в килията! В тоалетната нямаме течаща вода и всеки ползва от личната. Храната е основно съмнителен ориз и от време на време - още по-съмнително месо. Храната и водата са толкова лоши, че стомашните разстройства са ежедневие! Рядко се предлага нормална вода за пиене и когато имам пари – си купувам. През останалото време, стига да има възможност – преварявам тази от кофата и пия от нея... Да не говорим, че в продължение на 5 месеца спах на пода в помещение, пригодено за библиотека на затвора. Там бяхме 7, а понякога и 8 души.
Без тоалетна и без вода...
Цял ден изкарвах, седнал на една кофа, а вечер си лягах на пода върху едно тънко шалте. През нощта за тоалетна ползвахме бутилки от минерална вода...
Не можах да издържа – бях схванат от болки по цялото тяло и семейството ми се принуди да ми прати 300 долара, за да си купя легло. Тук затворниците си купуват абсолютно всичко. Единствено оризът е безплатен...
- Стана ясно, че е имало бунт в затвора и са ви били с палки?! Разкажете за този случай?
- Имаше бунт на 3 ноември миналата година. Това беше най-ужасният ден в живота ми! Просто не ми се коментира и не искам да си спомням! Лежах на пода в тоалетната с мокра тениска на уста и мислех, че това е краят!
Но нека не се връщаме назад... Иначе не съм бил репресиран или малтретиран в затвора.
- Какво е здравословното ви състояние - физическо и психическо? Нуждаете ли се от някакви лекарства и медицинска помощ?
- Няма как здравословното ми състояние да е добро при нечовешките условия, при които едва преживявам! Изпитвам силно главоболие. Отслабнал съм с 25 килограма, а вследствие на това и на липсата на каквато и да било нормална храна, ми се обостри херпеса на краката. Госпожа Мичева ми донесе лекарства преди Нова година и благодарение на тях се оправям някак си... Тук отиването на лекар е подвиг! Записват за посещение предварително и при голям късмет, може и да те заведат след 2 месеца. Но... ако си платиш на пазачите, е възможно след няколко дни да бъдеш транспортиран до клиниката на затвора и да бъдеш прегледан от лекар. Така се случи и с мен преди Коледа. Кръвното ми беше паднало много и наистина трябваше спешно да бъда закаран при медицинско лице. Заплатих 20 долара и на другия ден бях откаран в клиниката.
- Държите ли се психически?
- Не съм си помислял за миг в моя живот, че ще претърпя такова унижение! Да бъда затворен напълно невинен, заедно с контрабандисти, наркотрафиканти, фалшификатори, убийци и... дори един канибал! Аз, който с достойнство съм защитавал моряшката професия и винаги съм бил върл противник на всякакъв вид контрабанда, незаконни действия и съм държал на дисциплината на корабите, които са били под мое командване... Това е мисълта, която не ме напуска ден и нощ! По време на обиколките (разбира се, когато това е възможно) из коридорите на затвора, се питам постоянно – кога и как ще свърши този ад?!? /varnautre.bg
Интервюто, публикувано днес в Блиц, е направено чрез скайп, но по мобилен телефон, купен от негов приятел и който капитанът крие в килията си.
Разговорът е повече от рискован предвид това, че подобни прегрешения там се наказват жестоко, както и факта, че часове преди Собаджиев да разкрие за ужаса, в който е попаднал – в съседния павилион е бил застрелян затворник...
Капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев лежи вече повече от година в панамския затвор „Ла Хоя” без обвинение, съд и присъда. Причината за задържането на „морския вълк” с безупречна репутация и доказано име в морския бранш е наличието на 169 килограма кокаин в носовата част на управлявания от него кораб – „Маас Trader”. Дни след намирането на дрогата екипажът бе освободен. По необяснени до момента причини зад решетките остана само капитанът с над 30-годишен стаж по моретата. Захвърлен в панамския затвор, той бе изоставен от компанията, за която работи. През изминалата година семейството, съвипускници и приятелите му правиха десетки опити да привлекат вниманието на българските институции, които не оказаха никакво съдействие.
- Капитан Собаджиев, имате ли вече някакви обвинения за 169-те килограма кокаин?
- Нямам повдигнати никакви обвинения през едногодишния период на моето задържане! След като на 4 април миналата година освободиха кораба и екипажа, ме държат по-скоро като заложник – без обвинения или каквито и да било доказателства срещу мен! Не знам защо толкова време гния в затвора, а и никой до момента не може да ми обясни.
- Как така? Панамските власти не са ли ви разпитвали?!
- Ами така - досега не съм викан на разпит!
- Никакви доказателства ли нямат те срещу вас за международен наркотрафик?!
- Абсолютно никакви! Те просто няма как да разполагат с каквито и да било доказателства, защото съм невинен! При никакво положение не биха могли да ме обвържат с намереното количество наркотик на борда на кораба под мое командване – „Maas Trader”, по простата причина, че нямам нищо общо с него и това се знае от всеки!
- Добре, как си обяснявате вие тези 169 килограма кокаин на борда на кораба?
- За мен това си остава мистерия. На последното пристанище, на което бяхме – Баранкила, Колумбия, проверката не установи нередности. В Криcтобал чак на втория ден ме извикаха и ми показаха наркотика, за който се твърди, че е кокаин. Казвам “твърди”, защото така ми казаха, когато ме повикаха. Количеството даже не беше скрито, а пръснато на пода в едно общо помещение, до което всеки има достъп.
- Не може да нямате подозрения кой е отговорен за дрогата в помещението?
- Имам предположения, но тъй като не разполагам с каквито и да е доказателства, не мога да отговоря...
- И все пак, кой би могъл да ви „накисне”?
- Съмненията ми са към членове на екипажа, които първоначално бяха задържани с мен, но впоследствие ги освободиха. Подозирам хора от палубна команда - филипинци и старши помощника - украинец, защото те имат връзка с работещите на пристанището. Това са хората, които заедно с пристанищната полиция извършват проверката преди отплаване на кораба в съответствия с ISPS-кода (б. а. – регламентиращ мерките за сигурност на кораба и пристанищата за борба с тероризъм и контрабанда на стоки и хора) и правилата на компанията... Пак обаче казвам – не мога да твърдя нищо без доказателства.
- Има ли някаква намеса от страна на българската държава по вашия случай?
- Не, досега няма никаква намеса, за която аз да съм уведомен. Никой не ме е потърсил или установил контакт с мен от страна на българските власти. Аз съм единственият българин в затвора „Ла Хоя”; единственият, който не е хванат индивидуално да пренася наркотици и единственият, от когото никой не се интересува!
- Получавате ли някаква подкрепа от почетния консул в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев?
- Г-жа Мичева се отзовава само при обаждане от моя страна. Досега, през цялото време на абсурдното ми задържане, ме е посещавала общо три пъти.
- Разбрах, че сте бил измамен от панамски „адвокат”, който е обещал да ви защитава...
- Не един адвокат предаде надеждите ни! Първият адвокат, който бе нает от семейството ми, получи 1000 американски долара. Два месеца аз и семейството ми правихме опити да се свържем с него, но той така и не бе открит, за да разберем какво върши.
В началото на юни 2011 година беше нает втори адвокат – Цезар Гуардиа, който ми бе препоръчан от съкилийници. На него му бяха преведени 30 000 американски долара, за да се заеме с моята защита. В продължение на три месеца той усукваше, даваше обещания и представяше пред мен и семейството ми фалшиви документи, свързани с освобождаването ми. Даже представи фалшива резервация за полет до България! Имаше наглостта да поиска за по-бързото уреждане на въпроса с моето напускане на затвора и 3000 американски долара за билет, които му бяха преведени от моето семейство.
И... повече не можахме да се свържем с него.
- Кой ви защитава сега?!
- Българската асоциация на морските капитани съдейства на семейството ми за сключване на договор за моята защита с адвокат Петер Уолф от Ню Йорк. Той бе препоръчан от Американската асоциация на капитаните. Американският адвокат действа съвместно с наета от него адвокатска кантора в Панама.
- Какви са хонорарите на този адвокат?
- Първоначалната сума, поискана от адвоката, бе 50 000 американски долара. Тя се оказа непосилна за моето семейство. Съвипускниците ми от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”, приятелите ми и колегите също не успяха да я съберат, и поради тази причина организираха кампания за събирането на средства, като за целта отвориха дарителска сметка... Искам да ви кажа, че никак не ми е лесно, тъй като до момента никога не се е налагало да се моля!
- На чия помощ разчитате и на какво се надявате?
- В момента ми помагат моите съвипускници от морското училище, колеги капитани и приятели, начело с к. д. п. Огнян Радев, БАМК, а искрено се надявам на помощ от всеки добър българин, който вярва в мен и моята невинност!
- Чуват се потресаващи факти за затвора, в който сте настанен. При какви условия преживявате?
- Условията в затвора са отвратителни! Тъй като килиите са с открити прозорци, с решетки на тях, отвън пропълзяват всякакви гадини. А хлебарките са постоянни „съкилийници”! На фона на цялата мизерия, най-лошото е липсата на вода. Често нямаме и капка с дни. Пускат я на ден за около 20 минути през една тръба в банята, като самата вода идва от близката река. За тези двадесетина минути трябва да успеем да си напълним кофи и бутилки. А сме 6 души в килията! В тоалетната нямаме течаща вода и всеки ползва от личната. Храната е основно съмнителен ориз и от време на време - още по-съмнително месо. Храната и водата са толкова лоши, че стомашните разстройства са ежедневие! Рядко се предлага нормална вода за пиене и когато имам пари – си купувам. През останалото време, стига да има възможност – преварявам тази от кофата и пия от нея... Да не говорим, че в продължение на 5 месеца спах на пода в помещение, пригодено за библиотека на затвора. Там бяхме 7, а понякога и 8 души.
Без тоалетна и без вода...
Цял ден изкарвах, седнал на една кофа, а вечер си лягах на пода върху едно тънко шалте. През нощта за тоалетна ползвахме бутилки от минерална вода...
Не можах да издържа – бях схванат от болки по цялото тяло и семейството ми се принуди да ми прати 300 долара, за да си купя легло. Тук затворниците си купуват абсолютно всичко. Единствено оризът е безплатен...
- Стана ясно, че е имало бунт в затвора и са ви били с палки?! Разкажете за този случай?
- Имаше бунт на 3 ноември миналата година. Това беше най-ужасният ден в живота ми! Просто не ми се коментира и не искам да си спомням! Лежах на пода в тоалетната с мокра тениска на уста и мислех, че това е краят!
Но нека не се връщаме назад... Иначе не съм бил репресиран или малтретиран в затвора.
- Какво е здравословното ви състояние - физическо и психическо? Нуждаете ли се от някакви лекарства и медицинска помощ?
- Няма как здравословното ми състояние да е добро при нечовешките условия, при които едва преживявам! Изпитвам силно главоболие. Отслабнал съм с 25 килограма, а вследствие на това и на липсата на каквато и да било нормална храна, ми се обостри херпеса на краката. Госпожа Мичева ми донесе лекарства преди Нова година и благодарение на тях се оправям някак си... Тук отиването на лекар е подвиг! Записват за посещение предварително и при голям късмет, може и да те заведат след 2 месеца. Но... ако си платиш на пазачите, е възможно след няколко дни да бъдеш транспортиран до клиниката на затвора и да бъдеш прегледан от лекар. Така се случи и с мен преди Коледа. Кръвното ми беше паднало много и наистина трябваше спешно да бъда закаран при медицинско лице. Заплатих 20 долара и на другия ден бях откаран в клиниката.
- Държите ли се психически?
- Не съм си помислял за миг в моя живот, че ще претърпя такова унижение! Да бъда затворен напълно невинен, заедно с контрабандисти, наркотрафиканти, фалшификатори, убийци и... дори един канибал! Аз, който с достойнство съм защитавал моряшката професия и винаги съм бил върл противник на всякакъв вид контрабанда, незаконни действия и съм държал на дисциплината на корабите, които са били под мое командване... Това е мисълта, която не ме напуска ден и нощ! По време на обиколките (разбира се, когато това е възможно) из коридорите на затвора, се питам постоянно – кога и как ще свърши този ад?!? /varnautre.bg
CHF | 1 | 2.00105 |
GBP | 1 | 2.27568 |
RON | 10 | 3.93076 |
TRY | 100 | 5.62834 |
USD | 1 | 1.83027 |
Последни новини
- 23:12 23 партии и 11 коалиции подадоха документи в ЦИК за участие в изборите на 9 юни
- 22:53 Хороскоп за четвъртък, 25 април 2024 г.
- 19:36 Попфолк певицата Глория е катастрофирала в Кресненското дефиле
- 19:26 Най-голямата германска оръжейна компания получи поръчка от Бундесвера за €400 млн.
- 19:17 Българи взеха златен медал на Международното студентско състезание по програмиране (ICPC)
- 19:09 Засега няма риск у нас работни места да бъдат заети от изкуствен интелект
- 18:57 Криси от Ергенът 3 - участничката, която качи 9 кг по време на участието си в риалитито
- 18:46 Надрусана шофьорка блъсна дете на пешеходна пътека в Добрич